Решение № 9444 от 26.10.2022 г. на ВАС, VII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма Развитие на човешките ресурси (ОПРЧР) 2014-2020 г. срещу Решение 41 от 14.02.2022 г. на Административен съд - Монтана по адм. дело 13/2022 г., с което по жалба на община Якимово е отменено Решение от 22.12.2021 г. на ръководителя на УО на ОПРЧР 2014-2020 г. в частта по т. 2, с която се отказва верификация на разходи в размер от 5 813,08 лв. и преписката е изпратена на органа със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводите на административния съд за липса на конкретно посочени факти, които да бъдат преценявани дали се субсумират в хипотезите на някоя от приложените от органа правни норми. Сочи, че начинът на разходване на процесната сума е неефикасен и неикономичен. Моли за отмяна на съдебното решение и вместо него постановяване на друго решение по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу административния акт в обжалваната му част. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът община Якимово, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде оставено в сила решението. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, обсъди становищата на страните, наведените в жалбата касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу решение, което подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на обжалване пред административния съд е Решение от 22.12.2021 г. на ръководителя на УО на ОПРЧР 20142020 г., с което в частта по т. 2 се отказва верификация на разходи в общ размер от 5 813,08 лв., от които по т. 2.1 в размер на 5 432,78 лв. отчетени разходи по бюджетно перо 3.1 Разходи за материали и консумативи, необходими за изпълнение на дейностите по проекта и по т. 2.2 в размер на 380,30 лв. отчетени разходи по бюджетен ред VI.13.1 Единна ставка, Непреки разходи по искане 5 за междинно плащане от ИСУН 2020 с отчетен период от 01.08.2020 г.-31.01.2021 г. по проект Интеграция на уязвими групи в община Якимово с BG05M9ОP001-2.018-0001-С01. Разходите по т. 2.1 не са верифицирани на основание чл.57, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 2, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.), чл. 33 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 за изменение на регламенти (ЕС) 1296/2013, (ЕС) 1301/2013, (ЕС) 1303/2013, (ЕС) 1304/2013, (ЕС) 1309/2013, (ЕС) 1316/2013, (ЕС) 223/2014 и (ЕС) 283/2014 и на Решение 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) 966/2012), а разходите по т. 2.2 на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 1 от ПМС 189/2016, във връзка с чл. 68, б. (а) от Регламент 1303/2013 във връзка с раздел 12.3 Допустими разходи от Условията за кандидатстване по схемата. Съдът е установил от фактическа страна, че между община Якимово (бенефициер) и ръководителите на УО на ОПРЧР 2014-2020 г. и на Оперативна програма Наука и образование за интелигентен растеж (ОП НОИР) 2014-2020 г. е сключен Административен договор с рег. BG05М9OP001-2.018-0001-С01 (по ОП РЧР) и с рег. BG05М9OP001-2.018-0001-2014BG05М2ОР001-С01 (по ОП НОИР) по процедура чрез директно предоставяне с интегрирано проектно предложение BG05M9ОP001-2.018 Социално-икономическа интеграция на уязвими групи. Интегрирани мерки за подобряване достъпа до образование Компонент 1, за изпълнение на проект BG05М9OP001-2.018-0001 Интеграция на уязвими групи в община Якимово. От община Якимово е подадено междинно искане за плащане 5 от 01.12.2021 г. с отчетен период:01.08.2020 г.-31.01.2021 г., с обща стойност на исканите средства от 68 401,63 лв. На 22.12.2021 г. ръководителят на УО на ОПРЧР 2014-2020 г. издава процесното решение, което в оспорената част се основава на констатацията, че разходът е за закупуване на онагледяващи материали, предназначени за груповите сесии на предоставяната социално-здравна услуга, за предаването и разходването, на които не е представена документация, доказваща допустимостта на разходите и осигуряваща проследимост на влагането на материалите в съответствие с принципите за добро финансово управление - икономичност и ефикасност. С обжалваното решение съдът е отменил административния акт в оспорената част като е приел, че същият не отговаря на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като не съдържа фактически и правни основания. Обстоятелствената част на акта е неясна и не може да се установи как са определени приетите като недопустими разходи като величина. Според съда конкретни фактически установявания на органа и съответните на тях правни изводи не са изложени в оспорения акт. Съдът е отбелязал, че фактическите основания за несъвместимост на разходените количества в рамките на провежданите сесии биха могли да съответстват на нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ, но такова правно основание органът не сочи. Съдът е добавил също така, че съдебната практика по приложението на ЗУСЕФСУ е залегнало становището, че при определени предпоставки нарушението на принципа на добро финансово управление е въздигнато от законодателя като основание за финансова корекция чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ, поради административният орган следва да разграничава основанията за верификация и финансова корекция. Според съда незаконосъобразността на акта в частта му по т. 2.1 води до незаконосъобразност на същия и в частта по т. 2.2, тъй като стойността на допустимите непреки разходи са в зависимост от отчетените допустими преки разходи. По горните съображения съдът е отменил административния акт в оспорената част и е изпратил преписката на ръководителя на УО на ОПРЧР за произнасяне в тримесечен срок със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. В административния акт се сочи, че разходите по т. 2.1 са недопустими на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ. Разпоредбата на точка 4 в приложимата редакция изисква разходите да са извършени законосъобразно съгласно приложимото право. За да е налице недопустим разход на това основание, необходимо е да е налице нарушение на приложимото право. Органът сочи несъответствие на извършените разходи с чл. 33 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046. Съгласно чл. 33 от Регламент 2018/1046 принципът на добро финансово управление се състои в използване на публичния финансов ресурс на основата на принципите на икономичност, ефикасност и ефективност и по начин, който е ориентиран към резултатите от изпълнението. В конкретния случай административният орган сочи като нарушени принципите на икономичност и ефикасност. Установяването на фактическото основание означава органът да докаже наличието на конкретните правнорелевантни факти и обстоятелства, изпълващи състава на съответната правна норма, мотивирали го да издаде административен акт с конкретно съдържание. Задължението за установяване на фактическото основание не може да бъде изпълнено посредством цитиране от страна на административния орган на разпоредбата, послужила като правно основание за неговото издаване. Правилен е изводът на съда, че ръководителят на УО не е изложил конкретни и относими факти и обстоятелства, които да бъдат подведени към хипотезата на чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ, поради което не се потвърждават оплакванията в касационната жалба, че органът е доказал наличието на основание за отказ за верификация. В административния акт не се съдържат данни за кои консумативи вид, брой и стойност, се отказва верификация и поради какви съображения, в резултат на което не става ясно как точно е изчислен общият размер на неверифицираните разходи. Обосновано първата инстанция е приела също така, че административният орган не е разграничил основанието за верифициране на разходите по чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ от това по чл. 70, ал. 1, т. 3 от същия закон, доколкото в оспорения акт като основание за постановения отказ е посочено нарушение на принципа на добро финансово управление. Административният орган следва да посочи ясно и точно фактическото основание и съответстващото му правно основание, а не съдът, поради което въпреки правилния краен извод за незаконосъобразност на акта съдът не е следвало да посочва коя би била правилната правна квалификация. Без фактите да бъдат подведени под относимото правно основание, съдът не може да установи налице ли са условията за законосъобразно упражняване на правомощието на административния орган, а засегнатите от акта лица не могат да упражнят ефективно правото си на защита. По горните съображения съдът правилно е отменил административния акт в обжалваната му част. Не са налице сочените касационни основания за отмяна на съдебното решение и същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на община Якимово следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение