Решение № 13376 от 9.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11402/2015 г.
ВАСПетчленен състав09.12.2015 г.докладчик Бисерка Цанева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7926 от 30.06.2015 г., постановено по адм. дело № 15848 от 2014 г. на Върховния административен съд - четвърто отделение. ОСЪЖДА "Вапцаров"АД град София, представлявано от Владимир Попов, да заплати на "Аниди Солид " ООД, град Плевен разноски по делото за касационната инстанция в размер на 2280/ две хиляди двеста и осемдесет/ лева за адвокатско възнаграждение. ОСЪЖДА "Вапцаров"АД град София, представлявано от Владимир Попов, да заплати на Дишо Иванов Иванов от град Плевен разноски по делото за касационната инстанция в размер на 300/триста / лева за адвокатско възнаграждение. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 13376 от 9.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11402/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Бисерка Цанева Съдебното производство е по чл. 210, ал. 1 във връзка с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) . Образувано по касационна жалба на "Вапцаров " АД- гр. София, против решение № 7926 от 30.06.2015 г., постановено по адм. дело № 15848 от 2014 г. на тричленен състав на Върховния административен съд - четвърто отделение. Излагат се съображения за неправилност на съдебния акт поради нарушение на приложимия материален закон. Ответната страна - Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/ не взема становище по жалбата. Ответниците- "Аниди Солид " ООД и Дишо Иванов Иванов, чрез процесуален представител адв. Донкова изразяват становище за неоснователност на жалбата. Претендират разноски по делото. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - петчленен състав, като прецени допустимостта на жалбата, намира, че е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Пред първоинстанционния съдебен състав е оспорено решение № 1468 от 20.11.2014 г. по преписка № КЗК-696 от 2014 г. на КЗК, с което е установено, че от страна на "Аниди Солид " ООД и Дишо Иванов не са извършени нарушения по чл. 29 и чл. 36, ал. 1 от Закона за защита на конуренцията. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че то е издадено при спазване на процесуалните правила, точно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Посочил е, че КЗК е събрала необходимата информация, за да изследва наличието на фактическите състави на твърдяните нарушения на конкурентното право. Приел е за обоснован изводът на КЗК, че разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от ЗЗК забранява нелоялна конкуренция, насочена към привличане на клиенти, в резултат на което се нарушават или прекратяват сключени договори или се осуетява сключването им с конкурент. Това могат да бъдат всякакви действия в противоречие с добросъвестната търговска практика, които въздействат върху обективната преценка на клиентите, в резултат на което се прекратяват или нарушават сключени договори или се препятства сключването на такива с конкурент. За да е налице нарушение, неправомерното действие следва да е предизвикало определен вредоносен резултат, изразяващ се в прекратяване или нарушаване на договори с конкурент или предотвратяване на сключването на договор, като между деянието и настъпилите последици следва да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка. По същността на правния спор е посочил, че в процесния случай не могат да бъдат споделени релевираните с жалбата доводи, че липсата на дългосрочни договори, както и работата с поръчки обосновават наличието на дългосрочни търговски отношения, което пък обосновава нарушение на чл. 36, ал. 1 от ЗЗК. В случая жалбоподателят е изтъкнал наличието на едни неформални отношения, които не са сред законовите предпоставки на чл. 36, ал. 1 от ЗЗК. Като неоснователно е отхвърлено оплакването на "Вапцаров" АД, че с увеличаване на продажбите на преси от страна на "Анди солид" ООД, съответно намаляват обемите на продажби на дружествата, контролирани от "Вапцаров" АД, което от своя страна води до загуба. В тази връзка е посичил, че тези твърдения не могат да обосноват неправилност в извода на КЗК, че не е осъществен състава на разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от ЗЗК. С тях не могат да бъдат оборени и извода на комисията, направен с оглед материалите по преписката, че не са налице дългосрочни договори за доставки, като отношенията на "Ваптех" ЕООД и "Анди солид" ООД с РМЕ се определят на база на изпълнение на отделни поръчки, които РМЕ прави до съответния доставчик. След подробен анализ на приложените по преписката доказателства съдат е обосновал извод, че не са събрани доказателства за увреждане на жалбоподателя в резултат на нелоялна търговска конкуренция, а липсата на съществен елемент от фактическия състав - прекратени или нарушени търговски отношения, поради нелоялни действия, налага извод за неприложимостта на специалното правило на чл. 36, ал. 1 от ЗЗК. За пълнота на изложението е отбелязано, че от страна на жалбоподателя не са изложени никакви съображения относно приетото от КЗК по отношение на "Анди солид" ООД и неустановеното извършване на нарушение по чл. 29 от ЗЗК, а КЗК е направила правилен извод, че в конкретния случай не е установено друго действие или бездействие извън обсъденото по чл. 36, ал. 1 от ЗЗК, което да е в противоречие с добросъвестната търговска практика. По отношение на твърдените пред КЗК нарушения от физическото лице - Дишо Иванов, съдът е констатирал, че с оглед разпоредбата на закона - чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗЗК, физически лица могат да извършат нарушение по ЗЗК в две хипотези: когато извършват самостоятелно стопанска дейност и осъществят нарушение, или когато съдействат на съответното юридическо лице да осъществи нелоялна конкуренция. По делото безспорно е установено, че Дишо Иванов не е извършвал самостоятелна търговска дейност в хода на която да е допуснал нарушение. По отношение дали е съдействал на юридическо лице да извърши нарушение е отбелязано, че доколкото по делото не е установено "Анди солид" ООД да е извършило нарушение на чл. 36, ал. 1 и чл. 29 от ЗЗК, няма как физическото лица да е съдействало за осъществяването му. Налице е обусловеност на отговорността на физическите лица от извършване на нарушение от юридическото лице и липсата на отговорност за юридическото лице предопределя липсата на отговорност и на лицата, за които се твърди, че са му съдействали. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е изяснил правилно фактическата обстановка по спора, изследвал е и обстойно е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и факти и е изложил мотиви, които настоящата инстанция споделя. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Атакуваното решение е постановено при правилното приложение на материалния закон и е обосновано. Разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от ЗЗК забранява осъществяването на нелоялна конкуренция, насочена към привличене на клиенти, в резултат на което се прекратяват или се нарушават сключени договори, или се осуетява сключването им с конкуренти. За да е осъществен съставът на това нарушение е необходимо да е установено нелоялно конкурентно поведение, което да е насочено към привличане на клиенти. В резултат на него следва да е настъпил резултат- нарушаването или прекратяването на сключени договори, респективно да е осуетено сключването на такива. В случая не е налице нито една от предпоставките, за да се приеме, че "Аниди Солид " ООД е извършило твърдяното нарушение по чл. 36, ал. 1 ЗЗК. От доказателствата по делото се установява, че дружеството касатор- "Вапцаров "АД през целия процесен период не е осъществявало стопанска дейност по производство на пресови машини. За процесния период 2011-2014 г. не е имало дългосрочни търговски договори и не е доставяло пресови машини за клиент РМЕ Германия . Такива непълно оборудвани и неготови за продажба са получавани чрез свързани с "Вапцаров"АД дружество- "Ваптех " ЕООД, "Вапрес " ЕООД и "Вап хидро " ЕООД. Налице са доказателства, че както жалбоподтеля и свързаните с него дружества, така и "Аниди Солид" ООД са осъществявали паралелно търговски отношения с един и същ клиент- РМЕ Германия за непълно оборудване на хидравлични и ексцентрикови преси. Безспорно е установено и, че не са налице дългосрочни договори за доставка с тези търговци, като отношенията са определяни на базата на отделни поръчки. Констатирано е също така, че тези поръчки са отправяни към дружествата по негова преценка до съответния доставчик при условията на свободна конкуренция и при отчитането конструкцията на мошините, качеството им, техническите параметри и др. Последното е завишило покупките на продуктите, произвеждани от ответника благодарение на преимуществата на произвежданите от него продукти пред тези на на жалбоподателя в резултат на по-добро качество, срочно изпълнение и др. Ето защо поведението на "Аниди Солид " ООД не може да бъде квалифицирано като неправомерно и противоречащо на правилата на пазарно поведение и на обичайните търговски отношения. Производството на изделия с еднакво предназначение, но с по-добри констукторски решения и технически параметри и предлагането им на пазара не може да бъде определено като недобросъвестна търговска практика. Неоснователно е и следващото възражение в жалбата за намаляване обема на продажби на дружествата, контролирани от "Вапцаров"АД, поради намалели лицензионни плащания. Правилни и законосъобразни са изводите на тричленният състав на ВАС за неприложимост на специалното правило на чл. 36, ал. 1 ЗЗК, по отношение на това твърдение тъй като липсва съществен елемент от фактическия състав- прекратени или нарушени търговски отношения поради нелоялна конкуренция а евентуално пропуснат доход от договор за лицензия на търговска марка е неотносим към преценка съставомерността на твърдяното нарушение по чл. 36, ал. 1 ЗЗК. Отделно от това недоказано се явява и твърдението за претърпяна загуба. По същия начин стои и въпроса с възраженията за претърпяно увреждане в резултат на нелоялна търговска конкуренция. В този смисъл неотносимо към спора е твърдението, че увеличаването на продажбите на хидравлични и ексцентрикови преси от страна на "Аниди Солид" ООД за РМЕ Германия респективно е довело до намаляване обема на продажби на дружеството, контролирани от "Вапцаров"АД, тъй като обемът на реализирани продажби към даден клиент за определен период сам по себе си не съставлява елемент от фактическия състав на чл. 36, ал. 1 ЗЗК. По отношение на твърдяните нарушения на чл. 29 ЗЗК следва да се отбележи, че в касационната жалба няма изложени конкретни доводи за незаконосъобразното приложение на тази законова разпоредба. Законосъобразен е изводът на съда в подкрепа на установеното от КЗК, че в процесния случай не е установено друго действие или бездействие извън обсъденото по чл. 36, ал. 1 ЗЗК, което да противоречи с добросъвестната търговска практика. Неподкрепени от доказателствата по делото са и твърденията за допуснато от Дишо Иванов Иванов като физическо лице нарушение по чл. 36, ал. 1 ЗЗК. Правилно съдът при отчитане на разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗЗК и на липсата на конкретни доказателства по делото за твърдяните фактически обстоятелства е приел, че няма основание за ангажиране отговорността му . Безспорно по делото е установено, че лицето не е упражнявало самостоятелна търговска дейност, в хода на която да е допуснал това нарушение. Следва да се отбележи, че не са налице данни по преписката през перида, когато лицето е работило във "Вапцаров"АД да е извършвал самостоятелна търговска дейност, паралелно с трудовата си ангажираност. Недоказано е и твърдението, че с контакти от времето, когато е работил вав "Вапцаров"АД е привлякъл РМЕ Германия като клиент на "Аниди солид " ООД. От приложеното към административната преписка писмо на РМЕ Германия от 30.09.2010 г. се установява, че дружеството само е проявило интерес и е предложило съвместна дейност на създадената от Иванов "Аниди Солид " ООД . Не намира подкрепа в доказателствата по делото и втората хипотеза по чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗЗК- съдействие на съответно юридическо лице за осъществяване на нелоялна конкуренция, доколкото следва да е налице обусловеност на отговорността на физическото лице от извършване на нарушение от юридическото лице. Липсата на отговорност на юридическото лице предопределя и липсата на такава по отоншение на физическото лице. Противно на твърдяното в настоящата жалба, доказателствата по делото обосновават еднозначния извод на съда за правилност на преценката на КЗК за неосъществени състави на нарушенията по чл. 36, ал. 1 и чл. 29 ЗЗК. По тези съображения обжалваното решение следва да се остави в сила. С оглед на изхода на спора на касатора не се дължат разноски за производството пред настоящата инстанция. Ответниците "Аниди Солид " ООД и Дишо Иванов Иванов са предявили претенци за присъждане на сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение. Представили са доказателства за реалното им заплащане. По отношение на претендираните от "Аниди солид " ООД разноски в размер на 2 280 лева от страна на "Вапцаров "АД е направено възражение за прекомерност. Това възражение е неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на делото, поради и което следва да бъде оставено без уважение. Следва на "Аниди Солид " ООД да бъдат присъдени направените разноски в размер на 2280 лева за адвокатско възнаграждение и на ответника Дишо Иванов направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева . Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - петчленен състав,