Решение № 3037 от 24.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11961/2024 г.
ВАСШесто отделение24.03.2025 г.докладчик Стефан Станчев
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение 1366 от 08.11.2024 г. на Административен съд - София област, постановено по адм. д. 1006/2024 г. и ПОСТАНОВИ
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда, при спазване и изпълнение указанията на този съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: /п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ Членове: /п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА/п/ СТЕФАН СТАНЧЕВ
Мотиви
С решение 1366 от 8.11.2024 г. на Административен съд - София област, постановено по адм. д. 1006/2024 г. е отхвърлена жалбата на Транс Джет 2000 ЕООД, срещу Заповед РД-11-681/28.06.2024 г. на председателя на Управителния съвет на АПИ, с която на дружеството е отказано да бъдат отпуснати безвъзмездни средства държавна помощ. Срещу това решение е подадена касационна жалба от засегнатата страна с оплакване за наличие на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК и искане да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отмени изцяло обжалваната заповед. Ответник по касационната жалба - председател на УС на Агенция Пътна инфраструктура, чрез пълномощник и в приложен отговор поддържа становище за неоснователността й и прави искане решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Прокурор от Върховна прокуратура дава заключение да се остави в сила обжалваното решение. Върховният административен съд състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното. Производството пред Административен съд - София област е образувано по жалба на Транс Джет 2000 ЕООД, срещу заповед РД-11-681/28.06.2024 г. на председателя на Управителния съвет на АПИ в частта й, с която на жалбоподателя е отказано предоставянето на безвъзмездни средства като недопустим кандидат, подробно индивидуализиран на ред 25 в Приложение 1 към заповедта, по номер на заявление, наименование на дружеството и ЕИК, тъй като не е изпълнил изискванията на Вътрешните правила за критериите за подаване, разглеждане, преценка за допустимост и методика за оценка на заявленията за кандидатстване на транспортни предприятия, които притежават лиценз за превоз на товари за получаване от държавата на безвъзмездни средства в изпълнение на Временна рамка за мерки за държавна помощ при кризи и преход в подкрепа на икономиката след агресията на Русия срещу Украйна (Кризисна рамка), утвърдени със Заповед РД-11-321/29.03.2024 г., изменени и допълнени със Заповед РД-11-416/19.04.2024 г. на председателя на Управителния съвет на Агенция Пътна инфраструктура за получаване на държавна помощ по Схема за държавна помощ Помощ в подкрепа на разходи за стабилизиране на транспортния отрасъл в Република България, одобрена с Решение 127/23.02.2024г. на Министерски съвет на Република България. Предметът на оспорване е определен в конкретиката на правния изказ в сезиращата жалба. С разпореждане 1822 от 16.09.2024 г. съдията докладчик от първостепенния съд е определил като предмет на оспорване искане за отмяна на заповед РД-11-681/28.06.2024 г. на председателя на Управителния съвет на АПИ в частта й, с която на дружеството е отказано предоставянето на безвъзмездни средства като недопустим кандидат по приложение 1. Съдът в същото разпореждане е разпределил доказателствената тежест между страните в процеса, като по отношение на ответника по оспорването е указал, че в негова тежест е да установи съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Правилни са изводите на съда за спазена форма на оспорвания административен акт и компетентност на административния орган. Решението на административния съд е неправилно по същество, поради допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано. Съдът е възпроизвел факти, които не са спорни по отношение откритата административна процедура, съгласно Решение 127 на Министерски съвет от 23.02.2024 г. и Постановление 30 на Министерски съвет от 23.02.2024 г., чл. 21 г, т. 1 и т. 6 от ЗП, чл. 11, ал. 2, т. 1 и т. 7 от Правилника за структурата, дейността и организацията на работа на АПИ, във връзка с чл. 8 от Вътрешните правила както и в изпълнение на Решение на УС на АПИ, обективирано в протокол РД 15-1945/24 от заседание, проведено на 25.06.2024 г., изменено с Протокол РД-15-1983/24 от заседание, проведено на 28.06.2024 г. Няма спор, че касационен жалбоподател е подал заявление за кандидатстване с изискваните приложения, удостоверяващи дейността му като предприятие от транспортния сектор. Заявлението е по Приложение 1 от Вътрешни правила за критериите за подаване, разглеждане преценка за допустимост и методика за оценка на заявленията за кандидатстване на транспортни предприятия. Към заявлението е приложена и декларация от 12.04.2024 г. от управителя на дружеството за запознаване с условията за кандидатстване и изпълнени условия за допустимост на кандидата. В изчерпателно изброените условия за кандидатстване е изискването (т. V, п. 9; л. 14 гръб от адм. дело 1006/24 г. на АССО) кандидатът да няма задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК и лихви по тях към държавата и/или общините преди 01.01.2020 г., установени с влязъл в сила акт от компетентен орган и които не са разсрочени, отсрочени или обезпечени. По делото са приложени Вътрешни правила за критериите за подаване, разглеждане преценка за допустимост и методика за оценка на заявленията за кандидатстване на транспортни предприятия, утвърдени от председателя на УС на АПИ, приложение към заповед РД-11-321/29.03.2024 г., изменена и допълнена със Заповеди РД-11-407/12.04.2024 г. РД-11-416/19.04.2024 г. В декларацията за запознаване с условията на кандидатстване се изисква, кандидатът да е запознат с Вътрешните правила. По тези правила, приложени по делото изискването за недопустимост на кандидат е да има публични задължения към 01.01.2023 г. Първоинстанционният съд правилно е посочил тези фактически обстоятелства. Без да е съществено процедурно нарушение има различие в условията за недопустимост на кандидат по бланковата декларация за съгласие на кандидат и условието по чл. 3, т. 7 от Вътрешните правила. За да бъде определен касационния жалбоподател като недопустим кандидат, на основание доклад от главен експерт в отдел БП, дирекция БФРП, в качеството на председател на Комисия за разглеждане на заявленията за кандидатстване на транспортни предприятия, които притежават лиценз за превоз на товари за получаване от държавата на безвъзмездни средства, определена със Заповед РД 11-330/01.04.2024 г. на председателя на УС на АПИ се сочи задължения НАП за 2021. Не е спорно, че при подаване заявлението за кандидатстване, касационен жалбоподател е приложил удостоверение от НАП, ТД София, офис София област, с отбелязани задължения към приходната институция в размер на 98206,94 лв., главница и лихви 13226,28 лв., или общо 111433,22 лв. Първостепенният съд е приел, че според доклад 93-01-4942/25.06.2024 г. на главния експерт и председател на комисията, назначена със заповед РД 11-330 от 01.04.2024 г. на председателя на УС на АПИ, след съвкупен анализ е приела, че касационният жалбоподател е недопустим кандидат по процедурата, като е установила, че не са изпълнени критериите за подбор и попада в хипотезата на чл. 3, т. 1 - т. 12 от Вътрешните правила. Съдът е приел дословно обосновката, неподкрепена с мотиви за кандидата, по кой критерий на извършвания подбор е прието, че е недопустим. Чл. 7
от Вътрешните правила сочи, че подбор се извършва по оценка на административно съответствие и допустимост на заявленията. Това, дали приложеното удостоверение от НАП ли е причина да се приеме недопустим кандидат, когато се изисква допустимост на заявление, без ясно определение за последното не може да се установи. По отношение сочената причина задължения НАП за 2021, нито в доклада, нито в заповедта в оспорваната част има мотиви, какво е изследвал помощния орган, а от това следва и основателност на касационното оплакване, че няма обосновка по отношение на удостоверени задължения, влезли ли са в сила или не, актовете на компетентните органи, с които са определени. Следващо изискването по т. 7 от чл. 3 от Вътрешните правила, във връзка с обстоятелствата по чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК в условие на кумулативност предвижда задълженията да не са разсрочени, отсрочени или обезпечени. Ако споделената от съда обосновка от доклада задължения НАП за 2021 по отношение касационен жалбоподател, следва да има мотивиран извод какви са тези задължения влезли в сила или не, разсрочени, отсрочени или обезпечени. Няма мотиви и събиране на доказателства в тази връзка нито от администрацията, нито от съда. Вместо да прояви активност и задължи административния орган да представи относими доказателства, дали касационен жалбоподател е недопустим кандидат или не, съдът се позовава на целта на закона. Съдът е кредитирал като меродавно за правните си изводи доказателство удостоверението на НАП, което е представено от касационен жалбоподател. Не е обсъден и дадени указания да бъде проверен предложения погасителен план, обективиран в молбата на представляващия търговското дружество за разсрочване на задължения, вх. 53-06-404/12.04.2024 г. на ТД на НАП София, кл. Елин Пелин. Това обстоятелство, имащо значение за изпълнение на условието установените задължения дали са разсрочени, отсрочени или обезпечени не е обсъдено и не са искани доказателства в тази връзка. От изложеното следва извод, че касационната жалба е основателна по отношение на допуснати съществени процесуални нарушения от страна на административния съд, както и постановен необоснован съдебен акт. Първостепенният съд не излага собствени мотиви, по отношение на развитите в сезиращата жалба оплаквания. Без коментар е посочено кредитираното като безспорно доказателство, издадено от приходната агенция, за да се направи a priori извод, че жалбоподателят е недопустим кандидат. Основателни в тази връзка са оплакванията, че административният акт, с който се засягат права и законни интереси е немотивиран, по отношение непосоченото правно основание от Вътрешните правила, без да се извърши дължимата проверка или да се укаже на кандидата, ако задълженията му са разсрочени, за което е подадено искане, следва ли да се прилага т. 7 от чл. 3 от Правилата. Първостепенният съд не е изяснил служебно фактите и обстоятелствата от значение за претендираното материално право на заявителя за съответното кандидатстване за отпускане на безвъзмездни средства държавна помощ. Предвид изложеното, оспорваното пред касационен състав на Върховен административен съд решение на Административен съд Софи област следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане, съдебният състав следва да прецени, във връзка с изложените от този състав съображения събирането на доказателства и приложимостта на установените факти дали Транс Джет 2000 ЕООД е допустим или недопустим кандидат. По отношение приложимостта на чл. 3, т. 7 от Вътрешните правила за критериите за подаване, разглеждане преценка за допустимост и методика за оценка на заявленията за кандидатстване на транспортни предприятия, утвърдени от председателя на УС на АПИ е необходимо да се провери в условията на кумулативност допустим кандидат ли е жалбоподателя. По отношение искането на представляващия ответника по касационната жалба пълномощник, в условията на чл. 226, ал. 3 от АПК се произнася първоинстанционния съд.