Решение № 11185 от 10.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6157/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. М. Г., чрез адв. Стефанова като процесуален представител, против решение 3996 от 09.04.2025 г., постановено по адм. дело 1460/2024 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата му против заповед 90/28.05.2024г. на временно изпълняващ длъжността кмет на Район Одесос към община Варна. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209,т. 3 АПК. Прави се искане за неговата отмяна и за произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед. В условията на евентуалност прави искане за отмяна на решението и връщане на делото за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Касаторът претендира присъждане на направените разноски по делото. Ответникът временно изпълняващ длъжността кмет на район Одесос към община Варна, чрез старши юрк. Младенова, в писмен отговор излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като законосъобразно, обосновано и правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за което съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционното производство е образувано по оспорване на настоящия касатор против заповед 90 от 28.05.2024 г. на кмета на район Одесос при Община Варна, с която на основание чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: пристройка към обект с идентификатор 10135.1507.702.1.12, находящ се на ет. 1 в жилищна сграда изградена в УПИ ІV-16, кв. 54, 8-ми м.р., с адм. адрес [улица], гр. Варна от Е. Г. поради липса на строителни книжа и документи. Същата е включена в обема и има предназначението на обекта жилище. Посочено е, че строежът е изграден в площта на вътрешния двор на урегулирания имот, долепена на западната фасада на жилището, пред помещение спалня, според одобрения архитектурен проект. Премахнат е подпрозоречния зид на спалнята и е изпълнена нова фасадна стена в площта на двора, на разстояние 1.45м пред премахнатата, в която е монтиран вратопрозорец с излаз към вътрешния двор. Балконът на обекта, разположен над жилището на Г. е използван като частичен покрив на оформеното помещение, а в останалата част е направен едноскатен покрив, покрит с ламарина. Строежът е IV-та категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 4 ЗУТ и Наредба 1/2003 г. за номенклатурата на видовете строежи на Министерство на регионалното развитие и благоустройството. С обжалваното решение оспорването е отхвърлено. За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Обосновава извод за наличие на строеж, изграден в чужд имот двора към многоетажна жилищна сграда (етажна съсобственост), от който Г. притежава идеални части, без учредено право на строеж, одобрени инвестиционни проекти и издадено и влязло в сила разрешение за строеж, поради което е незаконен. С оглед установеното време на извършване на строителството след 2020 г. достига до заключение, че за него не са налице предпоставките по § 16 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ, поради което не е търпим и законосъобразно е разпоредено премахването му. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за невалидност или незаконосъобразност на процесната заповед. Правилен е изводът на съда, въз основа на приетите по делото писмени доказателства, в това число и назначената по делото съдебно-техническа експертиза, че процесната пристройка към съществуващо жилище не попада в обхвата на дефиницията за оранжерия дадена в § 5, т. 83 ДР ЗУТ. Съгласно посочената разпоредба "Оранжерия" е съоръжение за целогодишно или сезонно отглеждане на растителни видове, с трайна конструкция, със или без съпътстващи производствени инсталации за водоснабдяване, електроснабдяване, отопление, вентилация и други. Безспорно се установява, че процесната пристройка е масивна, с изграден нов зид с дебелина 25 см., използвана е съществуващата южна плътна ограда към съседния имот, а за северната съществуващата фасада на сградата. Пространството е усвоено към спалнята, поради което е приспособено да се ползва като част от спалня, а не като оранжерия. Процесната пристройка представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР ЗУТ, който е изграден без необходимите строителни книжа в нарушение на чл. 148, ал. 1 и чл. 183 ЗУТ и като такъв представлява незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, подлежащ на премахване. Безспорно се установява по делото, че изградената пристройка в имот с идентификатор 10135.1507.702 е извършена без разрешение за строеж, отстъпено право на строеж, съгласие на етажната собственост, както и без договор в нотариална форма с останалите собственици. В тази връзка следва да се има предвид, че липсата на изискуемите строителни книжа не се оспорва от жалбоподателката както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство. Правилно първоинстанционният съд приема, че процесният строеж е изпълнен, след като за обекта е издадено разрешение за строеж О-11/24.03.2020г. на главния архитект на район Одесос при община Варна. От заключението на вещото лице се установява, че увеличението на застроената площ на обекта (от 44.38 кв.м. на 47.15 кв.м.) към момента на изготвянето на експертизата се дължи на пристройката. След преустройството обектът е с различна конфигурация и увеличена площ спрямо предвидената по одобрения проект. Обосновано и след подробен анализ на доказателствата по делото съдът приема, че процесният обект е изграден след като жалбоподателката е придобила имот с идентификатор 10135.1507.702.1.12 и след като е променила предназначението на същия от офис на жилище. Тези изводи на съда се потвърждават със заключението на вещото лице, съгласно което пристройката е изпълнена след 30.11.2020 г. Строежът на пристройката е извършен след издаване на разрешение за строеж О-11/24.03.2020 г. и въвеждане в експлоатация с удостоверение О-35/30.11.2020 г. на строеж по разрешение за строеж О-11/24.03.2020 г. представляващ Промяна на предназначение офис 3 с идентификатор 10135.1507.702.1.12 в жилище, разположено на първи етаж в жилищна сграда в УПИ ІV-16, кв. 54, по плана на 8-ми м.р., гр. Варна, [улица]. След направена справка в район Одесос вещото лице е установило, че няма екзекутивна документация и одобрени проекти по чл. 154 ЗУТ към разрешение за строеж О-11/24.03.2020 г. издадено от главния архитект на район Одесос при община Варна. Вещото лице е пояснило, че предвид отразеното в удостоверение за въвеждане в експлоатация О-35 от 30.11.2020 г. на главния архитект на район Одесос строежът е изпълнен в съответствие с инвестиционен проект, одобрен и съгласуван на 23.03.2020 г. от главния архитект на район Одесос, следователно не е било необходимо изготвяне на екзекутивна документация и одобрени проекти по чл. 154 ЗУТ. В инвестиционния проект и конкретно в обяснителната записка към него площта на имота е 43.38кв.м., т.е. съответна на данните по нотариален акт 85, том ІV, рег. 10458, дело 673 от 03.09.2018 г. за покупко-продажба. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт 2/11.03.2024г. не са оборени в съдебното производство и се потвърждават изцяло от приетото заключение на СТЕ. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че се касае за незаконен строеж, съставляващ изграждане на пристройка към жилището на жалбоподателката в площта на вътрешния двор с размери 1.45/2.60м. и площ 3.77 кв.м., описана от вещото лице и отговаряща на описанието в констативния акт и оспорената заповед 90/28.05.2024г. на временно изпълняващ длъжността кмет на район Одесос към община Варна. Констативният акт се съдържа в приложената по делото административна преписка, поради което твърдението в касационната жалба, че не е представен по делото е неоснователно. Следователно е налице визираното в заповедта основание по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ - изграждане на пристройката без строителни книжа. Изложеното сочи на безспорно установен незаконен строеж, подлежащ на премахване по чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, тъй като не е налице някоя от изключителните хипотези за търпимост на строежите по § 16, ал. 1, ал. 2, ал. 3 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ (бр.82/2012г.) с оглед времевия период на изграждането - крайният момент на изграждане на евентуален търпим строеж е до 31.03.2001г. по смисъла на ал. 1, § 127 РЗР на ЗИДЗУТ. При така установеното от фактическа и правна страна настоящата инстанция споделя крайния извод на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалноправните норми. С оглед изложено неоснователни се явяват наведените от касатора доводи за неправилно приложение на материалния закон. След анализ на относимите материалноправни норми е видно,че оспореният административен акт е издаден при наличието на материалноправните предпоставки за това. Водим от горното и при липсата на твърдените касационни основания за отмяната му, съдебният акт като материално и процесуално законосъобразен и обоснован следва да се остави в сила. При този изход на спора искането на ответника по касация временно изпълняващ длъжността кмет на район Одесос към община Варна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение като основателно съгласно чл. 143, ал. 3 АПК следва да бъде уважено в размер на 200 лева съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,