Решение № 12642 от 25.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6459/2015 г.

Решение № 12642 от 25.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6459/2015 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Адриана Станоева от гр. София срещу решение № 2954 от 27.04.2015 г. по адм. д. № 11523/2014 г. на Административен съд - София-град. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед, ведно със законните последици. Ответникът -директор на Дирекция "Общински строителен контрол"при Столична община, чрез юрк. Стойков, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като законосъобразно и съобразено с безспорно изяснената фактическа обстановка по делото. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се потвърди решението. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящата касаторка срещу заповед № РД-30-90/13.10.2014 г. на директора на Дирекция "Общински строителен контрол", Столична община, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено премахване на незаконен строеж "Преустройство, смяна на предназначението и разделяне на апартамент Б-72, състоящ се от стая и дневна-ателие за творческа дейност в жилище и студио за красота", находящ се в УПИ I-за жил. строителство и подземни гаражи, кв. 50 по плана на гр. София, м. "Изток-юг". Прието е, че се касае за преустройство с промяна на предназначението, извършено по отменени строителните книжа с влязла в сила заповед № ДК-10-ЮЗР-99/3.07.2013 г. на началника на РДНСК-Югозападен район / потвърдена с Решение № 603/6.02.2014 г. по адм. д. № 8172/2013 г. на АССГ/. Установено е от приетата без оспорване по делото съдебно-техническа експертиза, че преустройството е свързано в промяна предназначението на конкретните помещения, а строежа е IV категория -чл. 137, ал. 1, т. 4, б. "д" от ЗУТ. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт № АГ-9200-16/3.09.2014 г., изготвен от длъжностни лица на район "Изгрев", СО не са оборени в съдебното производство, а липсата на изискуемите строителни книжа не се оспорва от жалбоподателката както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство - строителните книжа са отменени с влязла в сила заповед № ДК-10-ЮЗР-99/3.07.2013 г. на началника на РДНСК-Югозападен район, като впоследствие е отменено и Удостоверението за въвеждане в експлоатация /заповед № РД-09-09-113/12.08.2014 г./. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че се касае за незаконен строеж, съставляващ промяна предназначението на две от помещенията в апартамента, с приобщаване на терасите и премахване на подпрозоречните зидове и обособяване на ново санитарно помещение, което не попада в категорията на визираните в чл. 151, ал. 3, б. "в" ЗУТ преустройства и е в нарушение на чл. 40, ал. 2 от ЗУТ. Установено е, че преустройството е извършено в периода след м. 07.2012 г. - до 2013 г., след закупуване на жилището от жалбоподателката и изготвяне на екзекутив и издаване на отмененото Разрешение за строеж № 44/22.06.2012 г. Следователно процесния незаконен строеж не може да се ползва от режима на търпимост както по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, така и по § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ /бр. 82/2012 г./, тъй като крайния момент на изграждане на евентуален търпим строеж следва да е "до 31.03.2001 г." С оглед на това, изводът на административният съд за наличие на безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е правилен и съответен на изяснената по делото фактическа обстановка. Доводите по касационната жалба досежно вида на извършените строително-монтажни работи и несъобразяване изводите на съда с приетата по делото съдебно-техническа експертиза са неоснователни. Констатациите на експертизата са възприети изцяло, в частта, установяваща техническите параметри на процесните строително-монтажни работи, като неоспорени от страните и кореспондиращи на останалите доказателства по делото. Неоснователен е доводът за липса промяна предназначението на жилището като цяло, тъй като тази промяна се преценява с оглед проектите на сградата към момента на нейното изграждане, а за фактическото обособяване на "ателие" няма налични проекти. Именно това е довело до изготвяне на екзекутив със заснемане и издаване на ново разрешение за строеж за процесното преустройство с промяна на предназначението в други параметри и от друг вид - "студио за красота", т. е. последващите преустройства попадат под регламентацията на чл. 154 ЗУТ. Несъстоятелни са и твърденията, че процесните СМР не се нуждаят от издаване на строителни книжа, поради незасягане на общи части и конструкцията на сградата, с оглед нормата на чл. 151, ал. 1, т. 3, б. "б" и б. "в" във връзка с чл. 154, ал. 2, т. 6 и т. 7 от ЗУТ. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. С оглед своевременно заявената претенция от ответника за разноски и изхода на делото, на основание чл. 143, ал. 4 АПК, касаторът дължи разноските за настоящата инстанция, съставляващи юрк. възнаграждение в размер на 600 лв-минималния размер по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,