Решение № 1582 от 6.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7769/2018 г.

Решение № 1582 от 6.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7769/2018 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на група в сектор "Пътна полиция" към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Стара Загора против решение № 141 от 30.04.2018 г. по адм. дело № 138/2018 г. на Административен съд- Стара Загора, с което е отменена заповед № 18-1228-000287 от 15.02.2018 г. на същия административен орган, с която на Т. Тодоров е приложена принудителна административна мярка "прекратяване регистрацията на пътното превозно средство за срок от една година". Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон, тъй като принудителната административна мярка е приложена при спазване на всички законови изисквания и след преценка на тежестта на извършеното нарушение. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с което жалбата против заповедта за прилагане на принудителната мярка да бъде отхвърлена. Ответникът по касационната жалба не изразя становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд – Стара Загора е постановено в противоречие с материалния закон. Първоинстанционният съд неправилно приема, че са налице основания за отмяна на оспорената заповед на началника на група в сектор "Пътна полиция" към ОДМВР – Стара Загора, с която на Т. Тодоров е приложена принудителна административна мярка "прекратяване регистрацията на пътното превозно средство за срок от една година". Заповедта е издадена от компетентния съгласно чл. 172, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Административният акт е постановен и след установяване на фактическите и правни основания за прилагане на мярката. Разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. "б" ЗДвП предвижда за осигуряване безопасността на движението и преустановяване на административните нарушения принудителна административна мярка, изразяваща се в прекратяване регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0. 5% за срок от шест месеца до една година. В разглеждания случай административният акт е издаден и мярката е приложена след като е установено, че на 15.02.2018 г. около 21.14 часа в община Стара Загора ответникът по касационната жалба Т. Тодоров управлява собствения си лек автомобил с концентрация на алкохол в кръвта 1. 71 промила. Съдържанието на алкохол е установено с техническо средство, като за нарушението е съставен акт № 513539/15.02.2018 г. Следователно предпоставките, предвидени в нормата на са установени и са налице основания за прилагане на мярката. Изводът на първоинстанционния съд, че заповедта следва да бъде отменена, тъй като не съдържа мотиви, обосноваващи срока на мярката, е неправилен и не се споделя от настоящата инстанция. Съображенията за срока за прилагане на мярката са изложени обстоятелствената част на заповедта, в която е посочена концентрацията на алкохол в кръвта на водача, който е и собственик на лекия автомобил. Концентрацията надвишава три пъти разрешените съгласно чл. 171, т. 2а, б. "б" стойности и по този начин обосновава по-висока обществена опасност на извършеното нарушение и съответно е основание за прилагане на мярката в максималния, предвиден в закона, срок. Поради това настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на заповедта, а заключението на първоинстанционния съд в обратния смисъл е незаконосъобразно. Поради всичко изложено настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, приема, че обжалваното решение е постановено в противоречие с материалния закон и следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на Тодоров против заповед № 18-1228-000287 от 15.02.2018 г на началника на група в сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Стара Загора да бъде отхвърлена. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,