Решение № 11943 от 8.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3302/2017 г.

Решение № 11943 от 8.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3302/2017 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на А. Колев против решение № 2 от 08.02.2017 г. по адм. дело № 250/2016 г. на Административен съд - Русе. В нея се правят оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушения на съдопроизводствените правила, материална незаконосъобразност и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - началникът на отдел "Охранителна полиция" при ОД на МВР - Русе, е представил писмен отговор, в който поддържа, че обжалваното решение е правилно, не са налице сочените касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема следното: Административен съд - Русе е отхвърлил жалбата на А. Колев против заповед № 336з-1139 от 13.07.2016 г. на началника на отдел "Охранителна полиция" при ОД на МВР - Русе, с която в качеството му на държавен служител, младши инспектор-младши автоконтрольор I степен в група "Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност", сектор "Пътна полиция" към отдел "Охранителна полиция" при Областна дирекция на МВР гр. Русе и на основание чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 11 и чл. 204, т. 4 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. Съдът е приел за установено от фактическа страна следното: Дирекция "Вътрешна сигурност", с писмо рег. № 7855р-8115 от 20.10.2015 г., е уведомила Областна дирекция на МВР – Русе, че при извършен преглед на видеофайлове, съдържащи информация от АИС "Видеозаснемане на пътен контрол", е установено, че Колев спи на предна дясна седалка при изпълнение на наряд в периода от 04,00 ч. до 06,30 ч. на 11.08.2015 г. Първоначалната проверка показала, че със служебен автомобил рег. [рег. номер на МПС], в наряд от 19.00 до 07.00 часа, за дата 11.08.2015 г. е бил екип от сектор "ПП" при ОД на МВР - Русе в състав мл. автоконтрольор А. Колев и мл. автоконтрольор Е. Енчев. Със заповед № 336з-159 от 03.02.2016 г., началникът на отдел "Охранителна полиция" при ОД на МВР - Русе наредил да бъде извършена проверка за изясняване на случая. Проверката е възложена на инспектор С. Станев - ИФ началника група ОД, ПК и ПД в сектор ПП при отдел "ОП" към ОД на МВР – Русе. Проверяваният служител е запознат със заповедта на 23.02.2016 г. срещу подпис. Във връзка с постъпили данни за извършено дисциплинарно нарушение с цитираното писмо на Дирекция "Вътрешна сигурност", служителят А. Колев е дал писмени обяснения с рег. № 1085р-2765 от 20.05.2016 година. Писмените обяснения са приети от административно наказващия орган на 06.07.2016 година. Проверката е приключила със справка рег. № 1085р-2726 от 18.05.2016 година. Служителят е запознат с резултатите от проверката на 20.05.2016 година. Обжалваната заповед е издадена на 13.07.2016 година. В нея подробно са описани установените обстоятелства, отразени в справка рег. № 1085р-2726 от 18.05.2016 г. и на Колев – мл. автоконтрольор в сектор "ПП" при ОД на МВР – Русе е наложено дисциплинарно наказание "порицание за срок от шест месеца". Административният съд е обсъдил изложените фактически обстоятелства и е приел, че обжалваната заповед е законосъобразна - издадена е в сроковете, предвидени с разпоредбата на чл. 195, ал. 1 ЗМВР, в предписаната от закона форма, при спазване на административно производствените правила и материалния закон. При обсъждане на съответствието на проведеното дисциплинарно производство с нормативните правила, съдът не е установил нарушение на изискването за приемане на писмени обяснения или изслушване на дисциплинарно привлечения служител, регламентирано в чл. 206, ал. 1 ЗМВР. Съдът е приел, че от събрания доказателствен материал по делото се установява по несъмнен начин, че служителят за посочения в заповедта период, извън времето за почивка, не е извършвал наблюдение на движението и съответно не би могъл да взема мерки за недопускане нарушения на правилата за движение, както изисква чл. 80, ал. 2, т. 4 от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение. С оглед на това фактическо положение, дисциплинарно наказващият орган правилно е квалифицирал поведението на жалбоподателя като нарушение на служебната дисциплина в хипотезата на чл. 194, ал. 2, т. 2 ЗМВР. При решаване на въпроса за съобразяване на дисциплинарното наказание с критериите по чл. 206, ал. 2 ЗМВР, съдът е намерил, че дисциплинарно наказващият орган е определил вида и размера на дисциплинарното наказание съобразно тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. При тези съображения, съдът е постановил обжалвания резултат. Върховният административен съд, като прецени доводите и възраженията на страните, събрания доказателствен материал по делото, намира, че касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: Съдът правилно е приел, че при издаване на обжалваната заповед е спазено изискването на чл. 206, ал. 1 ЗМВР. Съгласно цитираната разпоредба, дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. Според предвидената в закона и детайлизирана в Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. дисциплинарна процедура, дисциплинарното производство се образува при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение и за неговия извършител, като за изясняване на постъпилите данни и/или установяване на извършителя на дисциплинарното нарушение дисциплинарно наказващият орган може да разпореди извършване на проверка. Проверката приключва със справка, както и в обсъждания случай, в която се съдържат релевантните факти за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя, субсумирани към съответните правни норми. С правилото на чл. 206, ал. 1 ЗМВР се гарантира правото на защита на дисциплинарно привлеченото лице в дисциплинарното производство. Законосъобразното му прилагане означава да се даде възможност на служителя да представи позицията си по вмененото му дисциплинарно нарушение преди налагане на дисциплинарното наказание. За да реализира в пълен обем правото си на защита, дисциплинарно привлеченото лице следва да има възможност да се запознае с фактическите и правни установявания, въз основа на които се ангажира дисциплинарната му отговорност и даде писмени или устни обяснения по тях пред дисциплинарно наказващия орган. В обсъждания случай, служителят е запознат с всички актове по дисциплинарната процедура - заповед за извършване на проверка, справка за резултатите и заповед за налагане на дисциплинарното наказание. Писмените обяснения са адресирани до дисциплинарно наказващия орган, който ги е приел преди издаване на оспорената заповед. Съдържанието им е инкорпорирано в изготвената справка от 18.05.2016 г. и са приложени към същата. Служителят се е запознал с писмената справка на 20.05.2016 г. и не е отбелязал, че има възражения или желае да даде допълнителни обяснения по изложените в нея обстоятелства. Правилен е изводът на съда за материална законосъобразност на обжалваната заповед. Съдът е изяснил спора от фактическа страна и след анализ на данните по административната преписка и събрания доказателствен материал в съдебното производство, обосновано е приел, че служителят не е изпълнил стриктно служебните си задължения по чл. 80, ал. 2, т. 4 от Инструкция № 8121з-749/20.10.2014 година. Изложените доводи в касационната жалба за липса на категорични данни за поведението на служителя по време на наряд на 11.08.2016 г. през посочения период са релевирани и съдът аргументирано ги е счел за неоснователни. Върховният административен съд приема изцяло направените изводи в решението за доказаност на фактическите основания, послужили за ангажиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя. Неоснователни са оплакванията на касатора, че не бил запознат с вътрешните правила за правата и задълженията на служителите по време на дежурство, регламентирани в Инструкция № 8121з-749/20.10.2014 година. Инструкцията е подзаконов нормативен акт, обнародвана е в "Държавен вестник" и се презумира, че служителите са запознати с нормативната уредба, релевантна към изпълняваната от тях служба. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, касационният жалбоподател следва да заплати разноски в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Разноските на ответната страна пред първата инстанция са присъдени с обжалваното решение на Административен съд - Русе. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,