Решение № 10514 от 29.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6795/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Х. А. Х., гражданка на Сирия, чрез пълномощник адв. Славеева, против решение 5039 от 15.05.2025 г., постановено по адм. дело 950/2025 г. по описа на Административен съд Хасково. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Х. А. Х., гражданка на Сирия, против решение 2808/31.03.2025г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ). В касационната жалба се твърди, че атакуваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли се за отмяна на обжалваното съдебно решение и изпращане на преписката на председателя на ДАБ за ново произнасяне по молбата за закрила. Ответникът председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ), чрез пълномощник юрк. Хичовски, в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Представя справка вх. МД-02-483/10.09.2025 г., изготвена от Дирекция "Международна дейност" при Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд Хасково е образувано по жалба, подадена от Х. А. Х., гражданка на Сирия, против решение 2808/31.03.2025г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във вр. чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) на чужденката е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Х. А. Х., гражданка на Сирия, срещу процесния отказ. За да достигне до този резултат, решаващият състав на Административен съд Хасково е приел, че оспореният пред него акт е издаден от компетентен административен орган и отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 АПК. Постановен е при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон, за което административният орган е събрал точна и актуална информация, свързана с общата обстановка в държавата по произход на чужденката Сирия. Съдът е преценил като правилен извода на председателя на ДАБ при МС, че изложената от Х. А. Х. бежанска история не обосновава предоставянето на бежански статут по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, тъй като по делото не се установява тя да е преследвана или да има опасност от преследване поради нейната раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Съдът е отбелязал, че Х. А. Х. не е съобщила в страната си на произход да е заплашвана лично, спрямо нея да е упражнявано физическо насилие, или да е била обект на репресии. На следващо място са обсъдени доказателствата, релевантни за предоставянето на хуманитарен статут, като е счетено, че не са налице и основанията по чл. 9 ЗУБ. Според решаващия съд от твърденията на жалбоподателката в проведеното интервю не може да се обоснове извод, че Х. А. Х. е напуснала Сирия поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или други тежки посегателства срещу личността, а такава опасност не може да бъде изведена и от представените по делото справки от 29.01.2025 г. и 08.04.2025 г., изготвени от Дирекция Международна дейност към ДАБ относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия. Съдът е посочил, че чужденката въобще не е навела като причина за напускането на родната си страна наличието на опасност да бъде осъдена на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде подложена на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Прието е, че липсват данни за наличие на вътрешен въоръжен конфликт в държавата по произход, който да достига до ниво, пораждащо сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещият закрила, поради самия факт на присъствието си на нейната територия, се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си, поради което не е обосновано прилагането на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ и предоставяне на хуманитарен статут. Оттук е изведено заключение, че обжалваният административен акт е законосъобразен на всички основания по чл. 146 АПК и като незасегнат от порок, налагащ отмяната му, първостепенният съд е отхвърлил жалбата против него. Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Това е така, защото съдът точно е констатирал, че при произнасяне по молбата за международна закрила същата е разгледана от председателя на ДАБ при съобразяване на разказаната бежанска история и материалноправните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният орган е преценил всички относими обстоятелства, декларации и документи, свързани с личното положение на молителя и с актуалната обстановка в държавата му по произход, при съобразяване на разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗУБ. В съответствие с данните по делото, в това число свободно разказаната от кандидата за статут история при провеждане на интервюто, както административният орган, така и първоинстанционният съд обосновано са приели, че не се установява чуждата гражданка да е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Видно от представените по административната преписка доказателства жалбоподателката е гражданка на Сирия, родена на [дата]. в [населено място], [етническа принадлежност] по народност, с религиозна принадлежност [вероизповедание], разведена. Разказва, че е напуснала Сирия заедно с внука си на 15.07.2024г., влязла е нелегално в Турция, а в края на юли 2024г. е преминала нелегално на територията на Република България, където потърсила закрила от властите. Според разказаната бежанска история, причината да напусне страната си била войната и липсата на сигурност. Подала молба за закрила в България, защото е добра и сигурна страна. Посочила е, че петимата й братя и четирите й сестри продължавали да живеят в Сирия. Всички тези елементи от установената фактическа обстановка визират липсата на условията по чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. Цялостният анализ на обясненията на Х. А. Х. налага обоснованият извод, че са налице лични и икономически причини за напускане на Сирия. Изводите на съда за липса на законовите изисквания за предоставяне статут на бежанец са правилни и законосъобразни. Административният орган и съдът вярно са констатирали, че в случая не са изложени твърдения и не е установено в държавата по произход чуждата гражданка да е била изложена на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, или нечовешко, или унизително отнасяне, или наказание, каквито изисква разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Първостепенният съд е съобразил актуалното състояние в държавата по произход след напускането й от чужденката въз основа на приобщените по делото справки на Дирекция Международни дейности към ДАБ от 29.01.2025 г. и 08.04.2025 г. Правилен е изводът на съда, че състоянието в държавата по произход на Х. А. Х. не предполага реална опасност от тежко посегателство, като това по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, изразено в тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт . При отчитане на данните от представената пред настоящата касационна инстанция справка вх. МД-02-483/10.09.2025 г. се установява, че броят на завърналите се в Сирия продължава да расте, като сред основните причини за завръщане на сирийците са политическото развитие, подобрената сигурност и събирането на семействата. Към 03.09.2025г., считано от 08.12.2024г., след падането на режима на Б. ал А., около 862 396 сирийци са преминали обратно в Сирия, с което общият брой на сирийските граждани, завърнали се в Сирия от началото на 2024г., става 1 223 238 души, а 1 763 513 вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си. ВКБООН продължава да улеснява безопасното завръщане на сирийски бежанци, предоставяйки транспортна и финансова помощ. Също така за първи път от 14 години насам Сирия отново легално изнася суров петрол. Наред с това на 05.09.2025 г. в присъствието на президента А. ал Ш. е създаден Сирийски фонд за развитие, който е предназначен за подкрепа на възстановяването и създаването на работни места. Във връзка с така установената обществено - политическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящата съдебна инстанция съобрази основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С- 465/07, с което се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателката се характеризира с липса на основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната й. Такъв не е установен по делото, поради което по отношение на нея не следва да намери приложение основанието по чл. 9, т. 3 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. При тези данни се явяват верни правните изводи на съда и като е счел процесното решение на председателя на ДАБ за законосъобразно, и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, първостепенният съд е постановил правилно решение, което следва да остане в сила. По тези съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,