Решение № 4332 от 21.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7086/2014 г.

Решение № 4332 от 21.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7086/2014 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Ди Джи Ком Инвест" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. "Едисон" № 29, представлявано от управителя Илиана Павлова Юнина, чрез адв. М. Христов, против Решение № 1492 от 10.03.2014 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 1267 по описа за 2013 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт/РА/ № 2141112191/4.05.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 2457/15.10.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП, в частта, с която на ревизираното лице са определени задължения по ЗДДС в резултат на отказано право на данъчен кредит общо в размер на 20 090 лв. за данъчни периоди м. 07 и м. 11.2009 г. и м. 11.2010 г. и съответни лихви по фактури с издатели "Ви Ес Вижън" ЕООД, "Ев Строй Стил" ООД и "Интерпроект 2008" ЕООД. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в нарушаване на принципа на служебното начало, защото съдът е следвало да събере всички относими доказателства, за да реши спора по същество даже и без искания на страните; съдът не се е мотивирал, относно прекратяването на трудовите правоотношения на доставчиците с наетите от тях физически лица; решението не логически неиздържано и непоследователно. В съдебно заседание на 15.04.2015 г., чрез процесуалния си представител, касаторът твърди, че е нарушено правото му на участие в първоинстанционния процес, поради доказано внезапно заболяване, което не било взето предвид от страна на административния съд. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Испиридонова, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество - неоснователна, поради следното: Неоправдано е оплакването, дори да се приеме, че е своевременно заявено, за нарушаване на правото на участие на ревизираното лице в първоинстанционния процес, поради внезапно заболяване. Представената пред АССГ молба за отлагане на делото поради такава причина е с дата 12.02.2014 г., т.е. след приключването на устните състезания и обявяване на делото за решаване. Приложеният към молбата документ за платен медицински преглед също е от дата 12.02.2015 г., а отразеното в него че пациентката е имала отразените в документа оплаквания и предишния ден е по съобщение на самия пациент. Предвид това, не е допуснато нарушение на чл. 139, ал. 1 АПК, защото не са представени доказателства за препятствие на законния представител на страната да се яви на делото, което не е могло да бъде отстранено. Не са налице основания и за останалите касационни оплаквания. Принципът на служебното начало в първоинстанционния административен процес не се простира до задължение на административния съд да събира служебно доказателства, макар и да няма искания на страните. В случая, съдът е указал доказателствената тежест на страните с определението си за насрочване на делото и така е изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 4 АПК. При служебното задължение на касационния съд да провери материалната законосъобразност на първоинстанционния съдебен акт, настоящият състав на касационната инстанция съобрази, че процесният пред АС отказ на данъчен кредит е мотивиран с обстоятелството, че никакви доказателства, освен фактурите на посочените по-горе доставчици, с предмет, СМР и услуги по договор, не са представени нито в ревизионното производство, нито с възражението към ревизионния доклад, нито при оспорването на акта по административен и по съдебен ред. При недоказано реално изпълнение на фактурираните услуги, административният съд в съгласие с материалния закон и на задължителната съдебна практика на СЕС по тълкуване на разпоредби на Директивата по ДДС, е потвърдил отказа на претендираното право. Решението като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила като на ответника не следва да се присъжда юрисконсултсковъзнаграждение, защото такова вече е присъдено от АС в размера по чл. 161, ал. 1 ДОПК. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение