Решение № 12813 от 11.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9106/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Ф. А. - гражданин на Сирийска арабска република, подадена чрез адвокат Л. Дилова, срещу решение 21434 от 21.06.2025 г., постановено по адм. дело 12235 по описа за 2024 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 12128/21.11.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС). Твърди, че решението е постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развиват се подробни доводи в подкрепа на становището за неправилност на съдебното решение. Иска се отмяна на оспорения съдебен акт, отмяна на административния акт и връщане на преписката за ново произнасяне. Към касационната жалба са представени множество справки за положението в Сирийската арабска република и за област Хасака; данни за продължаващо насилие и доклад на Уницеф за обстановката в Сирия; справка за положението на кюрдите в Сирия и данни от официални медии; статия на Ал Джазира за обявената задължителна военна служба и административните и полицейски мерки в региона на Дейр Алзор. В съдебно заседание е представен договор за наем на имот на касатора. Ответникът - Председателят на Държавната агенция за бежанците към Министерски съвет на Република България, чрез редовно упълномощен процесуален представител оспорва касационната жалба, счита решението за правилно и моли да бъде оставено в сила. Представя справки за актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия към 31.09.2025 г. и от 20.10.2025 г. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред първоинстанционният съд е образувано по жалба на М. Ф. А., гражданин на Сирия, против решение 12128/21.11.2024 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) му е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. С оспореното решение, съдът приема жалбата за неоснователна. За да се произнесе приема за установено, че производството пред административния орган е образувано по молба на М. Ф. А. от 08.10.2024 г. за предоставяне на международна закрила. От проведено на 10.10.2024 г. с лицето интервю е установено, че е напуснал нелегално Сирия на 03.10.2024 г. като навлязъл на територията на Република Турция, където останал четири дни, а на територията на Република България влязъл на 07.10.2024 г. нелегално. Кандидатът за закрила отрича да е подавал молба за закрила и/или искане за разрешение за пребиваване на територията на друга държава членка на ЕС, както и при престоя си в Турция. В проведеното интервю жалбоподателят изрично заявява, че не е арестуван, не е осъждан, [заличен текст] е по народност, не е имал проблеми заради принадлежността си към етническа група, не е имал проблеми заради религията, която изповядва [заличен текст], не е бил член на въоръжена групировка, не е участвал в политическа партия. Отрича лично той да е имал проблеми с официалната власт въпреки, че заявява, че кюрдите са били притискани от режима. Живял е в гр. Камишли, който бил под контрола на кюрдите. Посочва, че нападенията от турски въоръжени сили са ежедневие в района. Чуждият гражданин е декларирал, че е сключил граждански брак шест месеца преди да напусне страната си по произход, няма деца като съпругата му, родителите и двама от братята му също са напуснали Сирия, но не посочва къде са отишли. Сочи, че има брат в Германия, който има статут и брат в България, който също има хуманитарен статут. Като причина за напускането на Сирия посочва войната и това, че района в който живее не е спокоен, както и икономическото положение, което е много лошо, няма елементарни условия за живот. Заявява, че в Сирия няма дори най-необходимото за живот и изразява надежда да получи скоро статут в България, за да може да се установи заедно със съпругата си. Молбата му за международна закрила е първа по ред. Сирийският гражданин твърди, че от началото на военните действия до напускането на родината си не е бил подложен на преследване от никоя групировка и не е имал проблеми с официалните власти в страната си. С обжалваното пред първата инстанция решение, председателят на ДАБ, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4, вр. с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ отказва да предостави на касационния жалбоподател статут на бежанец и хуманитарен статут. При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същото е постановено в съответствие с материалния закон. Решението е мотивирано с бежанската история на чужденеца при проведеното интервю относно причините същият да напусне страната си по произход, както и за причините за нежеланието му да се завърне в родината си. Първоинстанционният съд, позовавайки се на бежанската история на М. Ф. А. излага съображения, че спрямо него не са установени материалноправните предпоставки на чл. 8, ал.1 ЗУБ, тъй като по отношение на чужденеца не са налице конкретни данни и доказателства, които да обосноват извод за наличие на притеснения относно дискриминационно и опасно отношение към лицето по повод неговата политическа, религиозна, полова принадлежност или други причини, които създават у него основателен страх от преследване. По отношение обстановката в Сирия и по конкретно в района, в който е декларирал, че е живял жалбоподателя, съдът е взел предвид информация от общодостъпни източници за актуалното положение в държавата след оттеглянето (свалянето) от власт на президента Башар Асад. При съвкупната преценка на събраните доказателства формулира извод за липса на основания за приложение на разпоредбите на чл. 8 и 9 ЗУБ. Обосновава от фактическа и правна страна липсата на предпоставки на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като жалбоподателят не е бил изложен на посегателства и не съществува за него такъв риск. Първоинстанционният съд приема, че не съществуват и основания за приемане наличие на обстоятелства по чл. 9, ал.1, т. 3 ЗУБ и извежда извод за правилност на преценката на административния орган при постановяване на оспорения отказ. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, по изложените в него подробни и законосъобразни мотиви, които изцяло се възприемат от настоящата касационната инстанция при условията на чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК, поради което не е необходимо да бъдат преповтаряни. Не са налице сочените в касационната жалба пороци на оспорения съдебен акт, съставляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. При вярно установени по делото факти, в това число личната бежанска история на чужденеца и ситуацията в държавата му на произход, напълно кореспондиращи с данните от представените пред касационната инстанция справки относно Сирия с вх. МД-02-528/30.09.2025 г. и МД-02-572/20.10.2025 г., административният съд е обосновал законосъобразни изводи за липса на основанията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обуславящи предоставянето на търсената от сирийския гражданин международна закрила. Касационният съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд за липсата на основание да се приеме, че спрямо чужденеца в държавата му на произход е осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал.1 ЗУБ, обуславящо предоставянето на статут на бежанец. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на ал. 4 от чл. 8 ЗУБ под понятието преследване следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост.В настоящия случай няма данни и липсват твърдения, от които може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. М. Ф. А. не е направил релевантни твърдения, които да съдържат данни за преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ. Молителят, в бежанската си история изрично заявява, че не е бил обект на преследване от държавата, партии или организации или недържавни субекти, не е имал проблеми, свързани с религията, която изповядва или с етническата му принадлежност. Единствените мотиви, които кандидатът за закрила изтъква за напускане на държавата му по произход в проведеното на 10.10.2024 г. интервю са войната и най-вече икономически причини, като на практика липсват данни за действия от страна на властите или други субекти, визирани в чл. 8, ал. 3 от ЗУБ, от които да се направи извод за преследване или дискриминация към сирийския гражданин. Той не е бил заплашван, върху него не е било оказвано насилие, не е осъждан и не е бил преследван от официалните власти, поради което изводите на първоинстанционният съд, че по отношение на М. Ф. А. не се налице и предпоставките на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут са правилни. Правилни са и изводите на административния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне в случая и на хуманитарен статут на чужденеца на основание чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Неоснователни са доводите, че са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ поради неправилното анализиране на ситуацията в страната на произход и района в който е живял А.. В случая касаторът не е бил принуден да напусне Сирия поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ, поради което се явява правилен изводът на съда и съответен на доказателствата по делото, че при издаването на оспорения административен акт административният орган подробно е обсъдил ситуацията в страната по произход и е достигнал до правилния извод, че не са налице предпоставки по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, като са изследвани и критериите, застъпени в решения на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 и от 30 януари 2014 г. по дело С-285/12, относими към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г., относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Обстановката на територията на Сирия в момента е динамична, но съвкупната преценка на данните от приобщените по делото справки относно ситуацията в тази държава, не налага извод за съществен за производството риск от безогледно насилие по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ в държавата на произход на търсещото закрила лице, което би го поставило в реална опасност от възникване на тежка заплаха срещу живота или личността му единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава, без значение от личното му положение. В подкрепа на това становище е и обстоятелството, че според данните от описаната по-горе актуална справка, след свалянето от власт на президента Башар ал Асад на 8.12.2024 г. до 25.9.2025г. над 1 027 800 сирийци са преминали обратно в Сирия от съседни държави, а считано от 8.12.2024 г. до 26.9.2025 г. над 1 863 000 вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си. Представеният по делото пред касационната инстанция договор за наем е неотносим към случая. По посочените съображения и споделените мотиви на първоинстанционния съд, към които препраща, настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение, като правилно не следва да бъде касирано. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,