Решение № 6203 от 12.6.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Иванов и на Ц. Ганкова Иванова срещу Решение 80/25.10.2022 г. на Административен съд (АС) Габрово постановено по адм. дело 306/2021 г. С обжалваното решение е отменено Решение 776/20.10.2021 г. на Комисията за защита от дискриминация по преписка 62/2018 г. Касационният жалбоподател обжалва решението като недопустимо, алтернативно неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Сочи, че съдът се е произнесъл по недопустима жалба при наличието на порок на представителната власт на упълномощения от жалбоподателя адвокат и свръхпетитум при непредявено искане за отмяна на наложената глоба. Подробно излага съображенията си в тази връзка. Сочи, че съдържанието на решението страда от порок по смисъла на разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 АПК. Излага подробни съображения че решението на Комисията за защита от дискриминация (КЗД, Комисията), което е отменено с обжалваното съдебно решение, е издадено при правилно приложение на материалния закон. Подробно разяснява разликата между пряка дискриминация и тормоз, по смисъла на чл. 5 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) и твърди, че в хода на административното производство от доказателствата безспорно може да бъде направен изводът, че от страна на ректора на Техническия университет (ТУ) Габрово, в лицето на проф. Иларионов, в качеството му на работодател, са били извършени действия, които могат да бъдат квалифицирани като тормоз. Твърди, че при събраните от Комисията доказателства ставало ясно въз основа на какъв белег (критерий) личното положение на двамата доценти от ТУ Габрово обуславяло възможността спрямо тях да бъде осъществен тормоз от бившия ректор на ТУ Габрово лично положение. Счита, че в мотивите на оспореното решение не е налице неяснота в какво се изразява личното положение на жалбоподателите и че установеното неблагоприятно третиране представлява пряка дискриминация по признак лично положение, поради което не е налице противоречие между мотивите и диспозитива на решението на КЗД. Моли обжалваното решение да се отмени. Претендира разноски. Представя списък на разноските и становище (писмена защита). Становище (писмена защита) представя и лично всеки един от касаторите. Касационните жалбоподатели се представляват от адв. Найденова. Ответникът по касация Комисия за защита от дискриминация не оспорва касационната жалбата. Моли обжалваното решение да се отмени. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, заплатен от другия ответник в производството. Този ответник по касация се представлява от юрк. Главчев. Ответникът по касация Р. Иларионов оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор и писмено становище. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Представя списък на разноските. Този ответник по касация се представлява от адв. Скорчев. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството по адм. дело 306/2021 г. на АС Габрово е образувано по жалба на Р. Иларионов срещу Решение 776/20.10.2021 г. постановено от КЗД по преписка 62/2018 г. С оспорваното решение на КЗД е: 1. Установено, че ответната страна проф. Р. Иларионов, ректор на ТУ Габрово, през процесния период, е осъществил спрямо доц. д-р К. Иванов, дискриминация на основата на признаци убеждения и лично положение, посочени в чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., под формата на тормоз и преследване по смисъла на чл. 5 ЗЗДискр., във връзка с § 1, т. 1 и § 3 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗЗДискр., с което е нарушил забраната по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр.; 2. Установено, че ответната страна проф. Р. Иларионов, ректор на ТУ Габрово, през процесния период, е осъществил спрямо доц. Ц. Ганкова - Иванова, дискриминация на основата на признаци убеждения и лично положение, посочени в чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., под формата на тормоз и преследване по смисъла на чл. 5 ЗЗДискр., във връзка с § 1, т. 1 и § 3 от ДР на ЗЗДискр., с което е нарушил забраната по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр.; 3. Наложено, на основание чл. 78, ал. 1 ЗЗДискр. във връзка с чл. 24, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), на проф. Р. Иларионов, ректор на ТУ Габрово, наказание глоба в размер на 500 (петстотин) лева за извършването на установената с решението дискриминация спрямо К. Иванов и Ц. Ганкова Иванова, жалбоподатели в производството. За да отмени оспорваното Решение 776/20.10.2021 г. постановено от КЗД по преписка 62/2018 г. решаващият съд е приел, че е сезиран с допустима жалба, а доводите на процесуалния представител на К. Иванов и Ц. Ганкова Иванова за недопустимост на оспорването, за неоснователни. Приел е, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при противоречиво мотивиране на установените по отношение на жалбоподателите пред КЗД форми на дискриминация и в нарушение на материалния закон. Изложил е съображения, че при постановяване на решението КЗД е допуснала нарушение на чл. 4, ал. 1 и ал. 3 ЗЗДискр., тъй като мотивите на акта не обосновават приетите за установени защитени признаци убеждения и лично положение, на основата на които е извършен твърденият тормоз. По отношение на признака убеждения е приел, че в процесното решение бланкетно е посочено, че този признак се обосновава от множеството оплаквания, които жалбоподателите в производството пред КЗД (К. Иванов и Ц. Ганкова Иванова) са депозирали срещу начина на управление на университета. В мотивите на решението липсва посочване на конкретни оплаквания, с посочване на тяхното съдържание, време, място на извършване и адресат, за да може да се извърши дължимата съдебна проверка и да се прецени налице ли са убеждения у лицата в смисъл на трайно формирано мнение по определен въпрос, до такава степен съществени за идентичността или съзнанието на лицата, че не би следвало от лицата да се изисква да се откажат от тях. По отношение на признака лично положение е приел, че в ЗЗДискр. липсва легална дефиниция на този признак и същият във всеки конкретен случай следва да бъде установяван и доказван, като в обхвата на този признак следва да се включват само значими и ангажиращи за личността характеристики, равностойни със същностните основни признаци за личността каквито са полът, расата, здравословното състояние, сексуалната ориентация, възрастта, вярата. Посочил е, че жалбоподателите пред КЗД (К. Иванов и Ц. Ганкова Иванова) са твърдели, че признакът лично положение се базира на обстоятелството, че двамата работят в ТУ Габрово, но в процесното решение липсват изложени от решаващия състав на КЗД, мотиви дали се признава за установен защитен признак лично положение и въз основа на какви обстоятелства се приема, че е налице значим същностен за всяка от личностите белег, който да покрива съдържанието на признака. По отношение на твърденията за осъществен по отношение на К. Иванов и Ц. Ганкова Иванова тормоз, по смисъла на чл. 5 ЗЗДискр. във връзка с § 1, т. 1 от ДР на с.з., е приел, че в процесното решение не е посочено дали от ответната страна е осъществен формален или резултатен състав на тормоза, като не е посочена и формата на вина, ако се касае за формалния състав. По отношение на твърдяното в процесното решение преследване, по смисъла на § 1, т. 3 от ЗЗДискр., осъществено срещу К. Иванов и Ц. Ганкова Иванова, е приел, че в разпоредбата на § 1, т. 3 от ДР на ЗЗДискр. са посочени 3 хипотези на преследване, в мотивите на оспореното решение на КЗД липсва посочване за коя от хипотезите на преследване става въпрос по отношение на всеки един от жалбоподателите, както и въз основа на кои твърдения и доказателства се установява, че е налице сезиране на антидискриминационен орган или предстои да бъде осъществено такова, за да бъде обвързано евентуалното неблагоприятно третиране или неблагоприятна последица с това сезиране, което да обоснове и каузалност между неблагоприятното третиране и действията за защита от дискриминация. Приел е, че е налице и съществено и неотстранимо по пътя на формалната логика противоречие между мотивите на оспореното решение и неговия диспозитив, тъй като в мотивите е посочено, че комисията приема за безспорно доказано извършването от Р. Иларионов в качеството му на ректор на ТУ Габрово през процесния период на пряка дискриминация по отношение на двамата жалбоподатели, а в диспозитива на решението е установено извършването на дискриминация под формата на тормоз и преследване, а пряката дискриминация, тормозът и преследването са три различни, самостоятелни форми на дискриминация. Приел е, че е допуснато нарушение на закона при налагане на глобата на Р. Иларионов. В тази връзка е изложил съображения, че е нарушен чл. 18 от ЗАНН. Решението е правилно. Неоснователен е касационният довод за недопустимост на съдебното решение. Допустимо е това съдебно решение, което отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, т. е. за да е недопустимо едно съдебно решение трябва да е постановено при липса на абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното производство или при наличие на абсолютна процесуална пречка за неговото разглеждане. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по нередовна жалба такава подписана от процесуален представител без надлежна представителна власт и следователно при наличие на абсолютна процесуална пречка за разглеждане по делото. Жалбата, по която е образувано производството по адм. дело 306/2021 г. по описа на АС - Габрово е образувано по жалба на Р. Иларионов чрез адв. И. Скорчев. Жалбата е подписана само от адв. Скорчев. Правилно решаващият съд е приел, че е сезиран с редовна жалба такава отговаряща на изискванията на чл. 150, ал. 1 и чл. 151, т. 2 АПК. Представителната власт на адв. Скорчев е удостоверена от съдържащото се на лист 212 от делото пълномощно. Видно от същото адв. Скорчев е упълномощен да представлява Р. Иларионов - ректор на ТУ Габрово, пред КЗД по преписка 62/2018 г. по описа на Комисията. В пълномощното изрично е посочено, че адвокатът е упълномощен да води делото до приключването му във всички инстанции, с правото на извършва всички съдопроизводствени действия. Подаването на жалба срещу неблагоприятното за Р. Иларионов решение на КЗД е съдопроизводствено действие, за което адв. Скорчев е бил упълномощен, доколкото с подаването на жалбата до съда, спорът продължава и се пренася пред съда. Неоснователен е касационният довод за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Противно на твърденията в касационната жалба обжалваното решение отговаря на изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК. Становището на касаторите, че в съдебното решение обстоятелствено са описани с анализ дискриминационните признаци по делото, поради което те считат, че решението не отговаря на изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК, не води до извод за нарушение на посочената разпоредба. Решаващият съд е изложил мотивите си за постановяване на решението, като начинът на структуриране на същото не означава, че не е спазено законовото изискване за мотивиране на съдебния акт. В решението са посочени становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Фактическите установявания на съда, относно твърдяната от К. Иванов и Ц. Ганкова Иванова, конституирани като заинтересовани страни в съдебното производство, дискриминация се базират на фактическите установявания на КЗД, чието решение е предмет на съдебната проверка. Именно тези фактически установявания и правната квалификация, под която същите са подведени, са били предмет на съдебната проверка. Правилно съдът е извършил анализ на защитените признаци, които е прието от КЗД, че са налице и твърдяната дискриминация, под формата на тормоз и преследване, въз основа на тези признаци и е извършил преценка на законосъобразността на решението на КЗД. Изводите на съда са последователни и логични и отразяват формирането на вътрешното му убеждение. Твърдението, че решението е необосновано е неоснователно. Неоснователно е и твърдението, че решението не съответства на материалния закон. Правилен е изводът на решаващия съд, за противоречието на решението на КЗД с материалния закон. В решението си Комисията не е обосновала защо и на какво основание е приела, че са налице защитните признаци убеждение и лично положение. Наличието на защитен признак е първото изискване, за да се преценява дали дадено поведение е дискриминационно, аргумент от чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Жалбоподателите пред КЗД (касатори в настоящото производство) са обосновали защитения признак убеждения с това, че са убедени, че при управлението на висшето училище, с което са в трудови правоотношения, следва да се спазва нормативната уредба. Твърденията в жалбите и уточненията до Комисията са свързани с незаконосъобразни, според тях, практики на ректора на ТУ Габрово проф. д.т.н. Иларионов. Комисията е приела, че от писмените обяснения на страните и от устните по време на откритите съдебни заседания можело да се забележи тежкия конфликт между К. Иванов, Ц. Ганкова Иванова и Р. Иларионов. Приела е за очевидно, че причина за този конфликт са множеството оплаквания, които те са депозирали срещу начина на управление в университета. Именно с тези обстоятелства е обоснован признака убеждения. Правилно решаващият съд е посочил, че липсват конкретно установени факти и обстоятелства, за да се прецени налице ли са убеждения у лицата в смисъл на трайно формирано мнение по определен въпрос, съществени за идентичността или съзнанието на лицата. Убедеността и свързаните с това оплаквания във връзка с управлението на университета, не попада в обхвата на защитения признак убеждения. Съдебната практика приема, че убеждение като защитен признак касае съвкупността от интелектуални и етични разбирания на дадено лице, които имат характеристиката на трайно присъщи качества на духовния персоналитет на лицето и са неразривна част от неговата личност (Решение 15109 от 10.12.2009 г. на ВАС по адм. д. 10445/2009 г.). Подаването на оплаквания срещу начина на управление на университета не може да попадне в съдържанието на защитения признак убеждение. Правилен е изводът на съда и относно обосноваване наличието и на защитения признак лично положение. В жалбата и развилото се производство пред КЗД не са посочени факти, които да дадат основание за определяне на съдържанието на признака лично положение. Работата в ТУ Габрово не попада в съдържанието на защитения признак лично положение. Не е установен конкретен присъщ, иманентен белег на личността на К. Иванов и Ц. Ганкова Иванова, който ги отличават от останалите преподаватели в ТУ - Габрово, т. е. изпълва съдържанието на признака лично положение и е причина да бъде неравно третиран. В практиката си Върховният административен съд, безпротиворечиво приема, че за да е налице проява на дискриминация е необходимо да са осъществени всички елементи на посочените разпоредби, съответно за да е осъществен състав на нарушение на антидискриминационното законодателство следва да е установено неблагоприятно отношение към лицето, при наличие на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, изразяваща се в признак по чл. 4 от ЗЗДискр. Следователно, за да се приеме дискриминационно поведение на първо място, следва да бъде установен защитен признак за лицето. В случая липсата на защитени признаци е достатъчно основание за отмяна на решението на КЗД. Правилни и съответни на материалния закон са изводите на решаващия съд, относно твърденията за осъществените по отношение на К. Иванов и Ц. Ганкова Иванова тормоз, по смисъла на чл. 5 ЗЗДискр. във връзка с § 1, т. 1 от ДР на с.з., преследване, по смисъла на § 1, т. 3 от ЗЗДискр., относно наложеното с решението административно наказание поради което настоящата инстанция препраща към тях на основание чл. 221, изр. второ АПК. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че съдът се е произнесъл свръхпетитум. Пред АС Габрово е обжалвано цялото решение на КЗД, вкл. относно наложената глоба. Правилен е изводът на съда за противоречие между мотивите на оспореното решение и неговия диспозитив и за допуснато нарушение на закона при налагане на глобата. В мотивите на решението на КЗД е посочено, че се приема за безспорно доказано, че ректорът на ТУ Габрово през процесния период е извършил пряка дискриминация по смисъла на ЗЗДискр., по отношение на К. Иванов и Ц. Ганкова Иванова (стр. 14, последен абзац от Решение 776/20.10.2021 г. на КЗД по преписка 62/2018 г.). В диспозитива на решението се установява осъществяването на дискриминация под формата на тормоз и преследване. В решението на КЗД липсват каквито и да е мотиви дали е налице тормоз и в какво се изразява той, както и дали е установено преследване и в какво се изразява то. Мотивите на Комисията изобилстват от описване на твърденията на всяка от страните, без конкретно да се посочва какво дискриминационно поведение се приема, че е осъществено. Липсва и определяне на периода, през който е извършвано нарушението на антидискриминационното законодателство, ако се приеме, че има такова, поради което за настоящия състав е неясно как е спазено изискването на чл. 52, ал. 1 ЗЗДискр. Отбелязването в решението процесния период (точен цитат) не покрива изискванията на посочената разпоредба. Определянето на периода на извършване на нарушението има значение и при преценяване законосъобразността на наложеното административно наказание. По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация Р. Иларионов за присъждане на разноски се явява основателна и следва да се уважи в доказан по делото размер на основание чл. 143, ал. 3, вр. чл. 228 АПК - 1000 лв., договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат. Възражението за прекомерност на КЗД е неоснователно, тъй като възнаграждението от 1000 лв. е за защита срещу касационните жалби на двама касатори. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение