Решение № 904 от 23.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2929/2008 г.

Решение № 904 от 23.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2929/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Бойка Ташева Производството е по чл. 290 и следв. от ГПК. С определение от 22.I.2009 г. на основание чл. 280, т. 1 и т. 2 от ГПК по материалноправния въпрос по приложението на чл. 109 от ЗС ВКС на РБ е допуснал касационно обжалване на решението на Ловешкия окръжен съд от 11.IV. 2008 г. по гр. д. № 183/2007 г., с което е оставено в сила решението на Троянския районен съд от 11.V.2006 г. по гр. д. № 604/2006 г., с което е отхвърлен предявеният от П. К. С. от с. Б., област Ловешка, срещу Б. М. Б. от с. Ч., област Ловешка, иск с правно основание чл. 109 от ЗС за премахване на неузаконима едноетажна масивна сграда със застроена площ 60 кв. м и за възстановяване на предишното положение на жилищната сграда в неурегулиран поземлен имот, находящ се в м. "Ц", с. Ч. Ответникът по касационната жалба Б. М. Б. от с. Ч. е заел становище за нейната неоснователност. Претендира разноски. ВКС на РБ, състав на IV ГО, преценямайки атакуваното решение с оглед събраните по делото доказателства и оплакванията на касаторката, намира, че касационната жалба е основателна. Въззивният съд е приел, че страните са собственици на съседни недвижими имоти в с. Ч. Ответникът е построил в своя имот масивна едноетажна постройка на границата с имота на ищцата без съответните строителни книжа, по отношение на която е започнала, но не е приключила, процедура по § 184 от ЗУТ за узаконяване, а съдът в настоящия процес не е компетентен да се произнесе по този въпрос. Прието е и че по делото не е доказано от ищцата това незаконно строителство да й пречи да упражнява правото си на собственост в пълен обем и как точно се нарушава това й право. Тя не живее в имота си, а го ползва за земеделски нужди, няма данни, не се и твърди, да има инвестиционни намерения за бъдещо строителство в него. Ако в бъдеще такова строителство започне, тя успешно би могла да проведе производство по чл. 109 от ЗС с оглед и на обстоятелството, че искът по чл. 109 от ЗС не се погасява по давност. Практиката на ВКС в обратния смисъл, вкл. и ТР № 31/1984 г. на ОСГК, е по-стара от 1992 г., когато все още ЗУТ не е действал, и тя урежда други обществени отношения. С оглед на това предявеният иск е оценен като неоснователен. Касационната жалба срещу така постановеното решение съдържа оплаквания за съществено процесуално нарушение, необоснованост и незаконосъобразност. Твърди се, че въззивният съд е следвало да прецени дали осъщественото строителството е узаконяемо. А то не е узаконяемо, тъй като на калкан с постройка на допълващо застрояване в имота на ищцата ответникът е изградил сграда на основно застрояване незаконно и без нейно съгласие, което според правилата на ЗУТ и Наредба № 7 прави узаконяването невъзможно. Не е взето предвид, че това основно застрояване задължава ищцата в бъдеще да извърши такова строителство, като разполага сградите съобразно незаконните строежи, което нарушава правото й на собственост. Не е необходимо в настоящия процес да се доказват инвестиционни намерения за строителство, за да се приеме такъв извод. Не е взето предвид при извода, че искът по чл. 109 от ЗС не се погасява по давност, обстоятелството, че с решението по настоящия спор ще се преклудира възможността за повторно предявяване на иска. Налице е противоречие между мотиви и диспозитив, тъй като са развити доводи за недопустимост на иска поради липса на правен интерес, а той е отхвърлен като неоснователен. Въззивното решение е неправилно. По материалноправният въпрос по приложението на чл. 109 от ЗС даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с практиката на съдилищата. Така според решения № 1803/11.ХI.2002 г. по гр. д. № 2124/2001 г. на ВКС на РБ, IV ГО и № 1291/16.ХI.1992 г. по гр. д. № 1038/1992 г. на ВС IV ГО самият факт на незаконно строителство /при отклонение от разрешението за строеж и от другите строителни книжа или в нарушение на действащи разпоредби/ на границата между имотите на страните представлява нарушаване правото на собственост на ищеца. Настоящият състав на ВКС намира за правилна практиката в посочените решения, тъй като тя е в съответствие със смисъла на закона /чл. 109 от ЗС/ и с ТР № 31/1984 г. от 06.II. 1985 г. по гр. д. № 10/1984 г. на ОСГК на ВС, имащо задължителен характер. Целта на негаторния иск е да даде защита на правото на собственост срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, които ограничават, смущават и пречат на допустимото пълноценно ползване на вещта според нейното предназначение или създават опасност от такива. Източникът на такова въздействие може да бъде и строеж в съседен имот, защитата при което е предпоставена от неговата недопустимост изобщо или в състоянието, в което е извършен. А строеж без разрешение и в отклонение от градоустройствените изисквания е в противоречие със закона /виж в тази връзка и разпоредбата на чл. 58 от ЗУТ с оглед на обстоятелството, че строежът на процесните обекти е извършен в неурегулиран поземлен имот/, което обуславя недопустимостта му, в какъвто случай собственикът на съседния имот не е длъжен да търпи ограниченията, произтичащи от това. В разглеждания случай като е приел, че строежът в имота на ответника на границата с имота на ищцата е незаконно извършен, но въпреки това той към настоящия момент не пречи на последната да ползва имота си за земеделски нужди, а няма данни тя да има инвестиционни намерения по отношение на него, при което е недоказано твърдението й, че се ограничава възможността за застрояване в имота й, въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон и на практиката на ВКС, което налага отмяна на постановеното от него решение. Налице са и предвидените в чл. 293, ал. 3 от ГПК предпоставки за връщане на делото на същия съд за ново разглеждане от друг негов състав, тъй като съдът не е подложил на преценка съобразно изискването на чл. 188, ал. 3 от ГПК (отм.) значението за спора по делото на започналата по време на настоящото дело процедура по изработването на подробен устройствен план - план за регулация и застрояване на имота на ответника. Съгласно разпоредбата на чл. 131 от ЗУТ ищцата като заинтересовано лице е участник в това административно производство, в което със задължителен за страните административен акт ще се определи начинът на застрояване в съседните им поземлени имоти, в т. ч. дали то ще е свободно или свързано /с допиране на сградите на имотните граници - т. 22 на § 5 от ДР на ЗУТ/, по силата на чл. 18 и чл. 21 от ЗУТ. При проверката на въззивното решение Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, констатира и че то е постановено при нередовна искова молба. Съдът не е съобразил, че нито в исковата молба, нито в течение на производството ищцата не е уточнила местонахожденията в имота на ответника на твърдяното извършено незаконно преустройство на жилищна сграда чрез пристрояване на стълбище с външна тераса и камина и на изградената незаконно едноетажна масивна сграда със застроена площ 60 кв. м. По този начин не са определени точно пределите на спорното право, респективно на решаващата власт на съда. И с недаването на ищцата на указание за отстраняване на тази нередовност въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, което също налага връщане на делото на същия на основание чл. 293, ал. 3 от ГПК за извършване на следващите се процесуални действия в тази насока, след което и за произнасяне по предявения иск и по претендираните за настоящата инстанция разноски. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,