Решение № 12863 от 26.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 971/2017 г.

Решение № 12863 от 26.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 971/2017 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Г. Ц. С. от гр. С., чрез адв. Николова срещу решение № 7672 от 05.12.2016 г. по адм. д. № 6192/2016 г. на Административен съд - С. град. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесния отказ за издаване на Удостоверение за търпимост, ведно със законните последици. Ответникът -директор на Дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община, чрез юрк. Стойков, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като законосъобразно и съобразено с безспорно изяснената фактическа обстановка по делото. Претендира разноски-юрк. възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се потвърди решението. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу писмо № САГ16-УТ00-200-/1/ от 12.05.2016 г. на Директора на Дирекция "Общински строителен контрол" при СО, с което е постановен отказ да се издаде Удостоверение за търпимост за незаконен строеж "Двуетажна стопанска сграда", находяща се в ПИ 68134.4388.398, попадащ в УПИ ХVII, кв. 47, м. "Ф.", район "Л." по искане № САГ16-УТ00-200/01.04.2016 г. за издаване на Удостоверение за търпимост по реда на § 16 от ПР на ЗУТ. Прието е, че мотивите за постановения отказ не са опровергани от събраните по делото доказателства, а несъответствието на незаконния строеж с действащата норма на чл. 42, ал. 3 и чл. 46, ал. 2 ЗУТ, респ. чл. 120 от отм. Наредба № 5 за правила и норми по териториално-селищно устройство, се потвърждават от приетите две експертизи /техническа и геодезическа/. Последните установяват и несъответствие на строежа на действащия ПУП, както към момента на застрояването /1984 г./, така и към настоящия момент. Установено е, че процесният строеж представлява двуетажна селскостопанска сграда, с площ 70 кв. м., първият етаж от която е масивен, а вторият съставлява монтажна метална конструкция, изграден без строителни книжа /проект и разрешение за строеж/. Безспорно е било обстоятелството, че изграждането е през 1984г, като по действащия ПУП /ПЗР/, одобрен със заповед РД-50-09-164/16.04.1984г процесната постройка не е предвидена. Решаващият правен извод на съда касае неприложимост на хипотезата за търпимост по ал. 1, § 16 от ПР на ЗУТ, поради противоречие с ПУП, с оглед местонахождението на строежа - в границите на Столична община -Указ № 93/24.01.1979 г. за административно-териториални промени в страната на ДС. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Безспорно е, че процесната постройка съставлява стопанска такава, изградена без строителни книжа през 1984 г. и попада според периода на изграждане в приложимото поле на първата хипотеза за търпимост по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, която изисква две предпоставки за признаване на търпимост - 1.допустимост по действащите подробни градоустройствени планове/ към момента на изграждане или към настоящия момент/ и 2.съответствие с правилата и нормативите, действали по време на извършване на строежа или по действащия правен режим по ЗУТ. От приетите по делото две експертизи се установява, че допълващо застрояване на постройка със селскостопанско предназначение в имота не е предвидена по действалия към момента на изграждане и към настоящия ПУП, одобрен със заповед РД-50-09-164/16.04.1984 г. на главния архитект на С.. Това е достатъчно основание за постановяване на процесния отказ и сочи на неоснователност на възражението по отношение на местонахождението на сградата, дори и да се игнорира позоваването на Указ № 93/24.01.1979 г. за административно-териториални промени в страната на Д. съвет на НРБ. В тази връзка се явява обоснован и извода на административният съд за неприложимост на действалите към момента на изграждане на процесния строеж норми на 121 ППЗТСУ във връзка с чл. 124 и чл. 125, ал. 4 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално-селищно устройство. Строежът е недопустим и по действащите нормативни изисквания на чл. 42, ал. 3 и чл. 46, ал. 2 ЗУТ, поради което изводът, че не са налице предпоставките за издаване на Удостоверение за търпимост на стопанската постройка се явява правилен и обоснован, което води до законосъобразност на оспорения отказ. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. С оглед своевременно заявената претенция от ответника за разноски и изхода на делото, на основание чл. 143, ал. 4 АПК, касаторът дължи разноските за настоящата инстанция, съставляващи юрк. възнаграждение в размер на 200 лв, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК / ДВ, бр. 8/24.01.2017 г./ във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,