Решение № 342 от 2.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 240/2012 г.

Решение № 342 от 2.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 240/2012 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на "Те Д. З. Б.", клон София чрез адв. Д. М., срещу решение № 307 от 2.12.2011 г. по гр. дело № 370/2011 г. на Окръжен съд [населено място], с което е потвърдено решение № 114 от 26.09.2009 г. по гр. д. № 923/2011 г. на Районен съд [населено място], по уважени искове на основание чл. 344, ал. 1 от КТ. Уволнението е отменено поради несъобразяване със закрилата на чл. 313а КТ вр. чл. 333, ал. 5 КТ. Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като постановено в нарушение на процесуалния закон и накърняване правото на защита. Доказателствени искания на ищцовата страна са били оставени без уважение в определението по чл. 140 ГПК, но в открито съдебно заседание пред първа инстанция са били допуснати от друг съдия, без да се отмени изрично определението и да се мотивира, същевременно въззивният съд не е допуснал изслушването на свидетел на ответника. Изтъква се нарушение на материалния закон с оглед тълкуването, дадено от въззивния съд по спорния въпрос за закрилата по. чл. 333, ал. 5 КТ вр. чл. 313а КТ, когато служителката не е уведомила работодателя, че е бременна, до момента на заявеното от последния прекратително основание със заповед. Претендират се разноски. Ответницата А. М. Ю. от [населено място] оспорва жалбата в отговор. Работодателят не е имал право да я уволни с предизвестие, на посоченото основание. Претендира разноски, по списък. С определение № 909 от 27.06.2012 г. на ВКС, III г. о. жалбата е допусната до разглеждане на основание критерия по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, по въпроса за приложението на чл. 313а КТ (нов, ДВ бр. 52/2004 г., изм. 2009 г.) във връзка със закрилата по чл. 333, ал. 5 КТ, когато при връчването на заповед, с която се заявява прекратяване на трудовия договор с предизвестие считано от датата на изтичането му, не е било налице изрично уведомление от страна на работничката или служителката до нейния работодател за състоянието на бременност, а медицинският документ се представи в срока на предизвестието. По изведения въпрос, обусловил допускане на касационната жалба до разглеждане Върховен касационен съд намира следното: При съдържащото се в нормата на чл. 313а КТ (нов, ДВ бр. 52/2004 г., изм. 2009 г.) задължение за удостоверяване състоянието на бременност и с оглед последиците от липсата на уведомяване от страна на бременната работничка или служителка до момента, в който работодателят заяви основание за прекратяване на трудовия договор в обхвата на закрилата, последният не може да се позове на нейното игнориране в случай, че състоянието се удостовери в срока на предизвестието. Условното задължение за уведомяване по чл. 313а КТ е свързано с личния характер на обстоятелството, подлежащо на съобразяване от работодателя, затова задължението на ползващата се със закрила работничка или служителката възниква от момента, в който бъде известена от работодателя за такива факти, от които за нея настъпват и съответните права. Заявлението на работодателя, че прекратяването на трудовото правоотношение ще настъпи след изтичане на срока на предизвестието, е такъв факт. По касационната жалба: Изведеното по-горе тълкуване на предписаното от закона поведение между страните по трудовото правоотношение, за случай, при който работодателят връчва заповед за прекратяване на трудовия договор със значението на предизвестие и в резултат на това служителката удостоверява надлежно пред него състоянието си на бременност, предпоставящо закрила по чл. 333, ал. 5 КТ, е съобразено от въззивния съд при решаващата му дейност и касационната жалба е по същество неоснователна. Правилно е решаващото съображение, че при състояние на бременност, заявено към момента на връчване на предизвестието (в случая заповед к-08/15.03.2011г за прекратяване на трудов договор на основание 328, ал. 1, т. 6 КТ, считано от 16.04.2011 г.) и при удостовереност на състоянието, съгласно медицинско удостоверение № 92 от 30.03.2011, уволнението подлежи на отмяна на формално основание, поради нарушение, свързано със закрилата по чл. 333, ал. 5 ГПК, без да се разискват по същество други основания за неговата законосъобразност. Неоснователно е оплакването на касатора за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения, поради това, че не е приел доводите за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, свързани с допускането на доказателства, или за това, че сам не е допуснал и разпитал свидетеля, заличен пред първа инстанция поради това, че не е бил доведен в съдебно заседание. Релевантните факти са напълно изяснени и решението е основано на тях. Обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, не се установява то да е неправилно и в частта за разноските. На ответницата по касация се следват разноски за настоящата инстанция, съответно на приложения договор за правна помощ с един адвокат, същите са в размер на 1000 лева. Водим от горното, Върховният касационен съд, III г. о.