Решение № 122 от 4.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4911/2007 г.

Решение № 122 от 4.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4911/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова Производството е по чл. 218а от ГПК (отм.), вр. с пар.2 от ПЗР на ГПК, ДВ бр.59/07 г. Образувано е по касационна жалба на С. Н. срещу въззивното решение на Благоевградски окръжен съд / ОС/ по гр. д. № 614/06 г. В жалбата се правят оплаквания за неправилност - незаконосъобразност и необоснованост, на решението и се иска отмяната му. Ответниците по жалба С. Г. и Р. Г. я оспорват като неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и разглеждането й е допустимо. ВКС на РБ, като разгледа жалбата по реда на чл. 218е от ГПК, намира следното: С обжалваното въззивно решение е отхвърлен отрицателният установителен иск на касаторката срещу ответниците - за признаване, че те не са съсобственици, заедно с ищцата, на процесното дворно място, урегулирано в парцел ****, пл. № 1538 от кв.116 по плана на гр. Г. Д. Прието е, че ответниците са придобили по давност 1/2 идеална част от парцела, чрез владение на половината от него, започнало от 1978 г. Изводите на въззивния съд са необосновани и незаконосъобразни: Ищцата обосновава правния си интерес от отрицателния установителен иск с притежаваната от нея 1/7 идеална част от дворното място, при което не й е безразлично кои са останалите му собственици с оглед действията по управление, стопанисване и разпореждане с имота. Ответниците по иска владеят половината от дворното място със съзнание, че са негови собственици, построили са в него дървен навес, което мотивира ищцата да отрече по исков ред претендираното от тях право върху имота, с цел установяване действителните отношения за него и предотвратяване действията на ответниците, посочени по-горе, с които те неоснователно, според ищцата, й пречат да упражнява правото си на собственост върху мястото. Спорна между страните е половината от него и за нея искът е допустим, както е приел и ОС. Ищцата безспорно и установено е собственик на 1/7 ид. ч. от дворното място, урегулирано в парцел **** на втория етаж от построената в него двуетажна жилищна сграда, прехвърлени й с продажба по нот. акт № 289/77 г. от майка й Е. Д. Последната е придобила частта от мястото с договори за продажба, скл. с нот. акт № 327/64 г. и за доброволна делба от м. март 1975 г. С нот. акт № 88/78 г. за собственост на недвижим имот, придобит по реда на гл. II от ЗСГ, ответниците са закупили от ищцата първия етаж от жилищната сграда (който тя притежавала без зимник, таван и без дворното място - нот. акт № 207/75 г.) и предложената за продажба по реда на ЗСГ от Е. Д. 1/2 идеална част от дворното място. Тъй като преди това цялата доказано притежавана от продавачката Д. част от дворното място е била прехвърлена на ищцата, продажбата не е произвела вещноправно действие и не легитимира ответниците като собственици на закупената с нея идеална част от дворното място. Не се спори и е установено по делото, че от 1978 г. страните владеят дворното място, като са го разделили на две и всеки оградил неговата част. Ответниците засадили своята част с дръвчета, направили плочник и барбекю. Или те владеят от 1978 г. явно и несмущавано реална част от дворното място, урегулирано в парцел. При действието на чл. 59 от ЗТСУ, в редакцията до ДВ, бр. 34/2000 г. реалноопределени (реалноразграничени) части от парцел ****е могат да се придобиват по давност; не могат да се придобиват и идеални части от парцела чрез владението на реални - Р № 186/86 г. ОСГК. Затова ответниците по иска не са придобили владяната част от парцела (като идеална или реална) по давност. Те притежават право на собственост само върху етаж от сградата, затова в случая не могат да се приложат правилата за етажна собственост, с третиране на мястото като обща част - последното изисква съсобственост върху дворното място. Ответниците имат правото по чл. 64 от ЗС - да ползват земята само доколкото е необходимо за ползване на постройката според предназначението й - Р № 154/64 г. ОСГК. По изложените съображения искът е основателен и следва да се уважи - ответниците не са придобили претендираната от тях част от дв. място с покупка или по давност (респ. не са съсобственици с ищцата за него). Решението на въззивния съд, с което е прието противното е неправилно, следва да се отмени и вместо него да се постанови ново за уважаване на иска. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. о.