Решение № 8938 от 18.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3454/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба на Ж. В. К. от София, с адрес [жк], [адрес], против решение 797 от 06.02.2024 г., постановено по адм. д. 6185 по описа за 2023 г. на Административен съд София-град. Оспорва първоинстанционния съдебен акт като неправилен, поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и последно АПК. Иска отмяната му, както и отмяната на оспореното пред първата инстанция Решение Ж-464 от 22.05.2023 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране. Претендира разноски за настоящото производство.

Ответникът по касационната жалба Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР/Комисия/та), със седалище и адрес на управление в София, на бул. Княз Ал. Дондуков 8-10 не представя становище по нея в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. В писмени бележки и в съдебното заседание пред настоящия съд, чрез упълномощен процесуален представител, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Иска отхвърлянето й, а по същество иска отмяната на атакувания съдебен акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.

Ответникът по касационната жалба Водоснабдяване и канализация Добрич АД със седалище и адрес на управление в гр. Добрич, на бул. Трети март 59 оспорва касационната жалба с доводи за неоснователността й в писмен отговор, подаден в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Иска обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховна прокуратура, участващ по делото, дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която съдебното решение, предмет на касационен контрол, е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

По основателността й, настоящият състав на касационната инстанция приема следното:

С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, във вр. с чл. 13, ал. 9 от Закона за енергетиката (ЗЕ), е отхвърлена жалбата на Ж. В. К. против Решение Ж-464/22.05.2023 г. на КЕВР и същата е осъдена да заплати в полза на ответника 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Решаващият състав на Административен съд София-град е приел, от фактическа страна, че административното производство пред Комисията е образувано по 9 жалби на К. срещу Водоснабдяване и канализация Добрич АД ( ВиК Добрич АД), подадени в периода юли 2022 г. февруари 2023 г. и касаещи имот, находящ се на адрес в гр. Балчик, вилна зона [наименование] , [улица], представляващ едноетажна жилищна сграда с двор. Имотът е водоснабден, като на сградното водопроводно отклонение (СВО) за него има монтиран измервателен уред. През границите на имота преминава водопровод, общинска собственост, който е предаден за експлоатация на ВиК оператора с Договор за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията и предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги, сключен между АВиК Добрич и ВиК Добрич АД на 07.03.2016 г. Водопроводът водоснабдява съседните поземлени имоти с идент. 02508.8.394 и 02508.8.396.

Комисията обобщила оплакванията и исканията в жалбите на К. срещу ВиК Добрич АД в четири пункта:

1. Да бъде прекъснато водоснабдяването по водопровода, преминаващ през имота на жалбоподателката, към съседните поземлени имоти.

2. Да бъде подменен спирателния кран, монтиран на водопровода.

3. Да й бъде предоставена информация за тръба в нейния имот, показваща се над земята.

4. Да бъдат предприети действия за увеличаване налягането на водата, подавана към нейния имот.

Съгласно становища на ВиК Добрич АД, изпратени до К. или с копие до нея:

1. Водопроводът, преминаващ през имота, обект на жалбите, е полаган преди 1990 г. и е общинска собственост, каквато е и спорният спирателен кран и са предоставени за експлоатация на ВиК Добрич АД посредством договор с АВиК Добрич.

2. Голяма част от имотите във вилна зона [наименование] са водоснабдени преди 1990 г., когато земята е държавна собственост и не е имало необходимост от учредяване на разрешение за преминаване през имота , поради което не може да се говори за незаконно присъединяване . Всички имоти от [улица]са с лице към Републикански път, по който няма изграден водопровод.

3. Съгласно Закона за устройство на територията (ЗУТ), ако водопроводът пречи на инвестиционните намерения на собственика, последният може да го измести за своя сметка, след предприемане на конкретни стъпки.

4. Спорният спирателен кран е подменен на 16.12.2022 г.

5. Водопроводната тръба, излизаща над почвата в отдалечения заден край на имота, е поцинкована тръба, която е с отворен край на повърхността, за която предполагаме, че няма връзка с водопровода (поц. тръба 1 ¼) захранващ имотите и не можем да дадем информация за произхода й .

В имота, находящ се на [улица], от служители на ВиК Добрич АД е извършено изследване с логер, за което са съставени Констативни протоколи (КП) за монтаж (на 20.03.2023 г. л. 102-104 от първоинстанционното дело) и демонтаж (на 27.03.2023 г. л. 101, пак там). Копия от протоколите са получени от К..

С Решение Ж-464/22.05.2023 г., Комисията:

1. На основание чл. 41, ал. 4, т. 1 от Правилник за дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране и на нейната администрация, прекратила образуваното пред нея административно производство по отношение на искането на К. до ВиК оператора за прекъсване на водоподаването по водопровода, преминаващ през нейния имот, към имоти на трети лица, както и по нейно искане до него за предоставяне на информация за тръба в имота й, показваща се над земята.

2. На основание чл. 147, ал. 1 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката (Наредба 3), във вр. с чл. 22, ал. 1 и ал. 7 ЗЕ, прекратила образуваното пред нея административно производство по отношение искането на К. да получи от ВиК Добрич АД становище за техническото състояние на спирателния кран, разположен в нейния имот, оплакването й, че налягането на водата, подавана към нейния имот е ниско и твърдението й, че ВиК Добрич АД не се е произнесло по нейно уведомление, вх. ВиК-1162/28.04.2022 г. и Възражение-искане с вх. ВиК-1162#3/11.05.2022 г.

Изпратила по компетентност жалбата на К., ведно с копие на решението и на административната преписка, на кмета на Община Добрич и на Областния управител на Област Добрич.

При така установената фактическа обстановка, административният съд е приел, от правна страна, че подадената от лицето жалба е процесуално допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. Счел е, че оспореното Решение Ж-464/22.05.2023 г. на Комисията е издадено от компетентен по смисъла на чл. 10 ЗЕ независим специализиран държавен колективен орган, на когото са възложени функции по регулиране на дейностите в енергетиката, във водоснабдяването и канализацията, в рамките на законовите правомощия (по чл. 22, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗЕ, чл. 142, ал. 1, т. 1 и чл. 147 от Наредба 3) на този орган и в предвидената от закона писмена форма, като при провеждане на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или нарушение на материалния закон. Мотивирал се е, че компетентността на КЕВР да разглежда жалби по ЗЕ и Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ) е само по отношение на регулирането на цените, достъпността и качеството на водоснабдителните и канализационните услуги. Приел е, че КЕВР няма законови правомощия да се произнесе по искането на К. до ВиК Добрич АД за прекъсване на водоподаването по водопровода, преминаващ през нейния имот, към имоти на трети лица, както и по искането й за предоставяне на информация за тръба в отдалечения заден край на имота й, показваща се над земята. Обосновал се е, че същите не са свързани с регулирането на цените, с достъпността на ВиК услугите и не са сред изброените показатели за качество, за които КЕВР е оправомощена да следи. Посочил е, че доколкото СВО се явяват елементи на техническата инфраструктура по смисъла на ЗУТ, е задължение на държавата, общините или съответните експлоатационни дружества (освен ако в специален закон е предвидено друго), да изграждат, поддържат и ремонтират проводите и съоръженията на техническата инфраструктура (чл. 64, ал. 3 ЗУТ). Съобразил е данните по делото, че в имота на К. с идент. 02508.8.393 е разположена водомерна шахта, преди която е наличен водопровод с отклонение за имот с идент. 02508.8.394, завършващо в имот с идент. 02508.8.396. Приел е, че промяна в параметрите на водоснабдяването на съществуващ обект в имот се извършва при условията и по реда на Наредба 4 от 14.09.2004 г. за у

словията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Формирал е извод, че именно кметът на Община Добрич, в качеството му на фактически собственик на техническата инфраструктура, може да определи изместване на изграденото водопроводно отклонение, захранващо поземлени имоти с идент. 02508.8.394 и 02508.8.396. Като се позовал на ЗУТ, е допълнил, че ако водопровод пречи на инвестиционните намерения на собственика на даден имот, то той може да го измести за своя сметка след изготвяне на проект, съгласуването му с експлоатационното дружество и издаване на разрешение за строеж. Подчертал е, че споровете между операторите и потребителите се решават по съдебен ред чл. 45 от Наредба 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.

На следващо място съдът е обсъдил произнасянето на КЕВР по искането на К. да получи от ВиК Добрич АД становище за техническото състояние на спирателния кран, разположен в нейния имот. Счел е, че в тази му част решението е постановено от компетентен орган и е законосъобразно. Приел, че изграждането, поддържането и ремонта на СВО, като елемент от техническата инфраструктура, е вменено на ВиК операторите. Преценил е, че доколкото процесният спирателен кран е подменен от ВиК оператора, искането на жалбоподателката в тази му част, правилно е прието от Комисията за неоснователно.

Относно оплакванията на К. за ниско налагяне на водата, подавана към имота й в гр. Балчик, на [улица], съдът е взел предвид разпоредбата на чл. 22 от Наредба 2 от 22.03.2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на водоснабдителни системи и данните по делото за проведено в периода 20.03.2023 г. 27.03.2023 г. от ВиК оператора измерване на налягането на подаваната питейна вода в имота. Приел е, че, след като средното измерено налягане за посочения период е около 4,3 бара (0,43 МРа), същото е достатъчно за захранване на едноетажната сграда в имота и удовлетворява нормативните изисквания за стойностите на налягането на водата. Мотивиран така, е направил извод за законосъобразност на оспорения акт на Комисията в частта му относно тези оплаквания.

За законосъобразно съдът е приел и решението на КЕВР в частта му относно твърденията на К. за неполучени отговори и невзето отношение от ВиК оператора на всичките й сезирания. Съобразил е 14-дневния срок за произнасяне на ВиК Добрич АД по постъпили заявления, сигнали, жалби и предложения чл. 58, ал. 2 от Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор Водоснабдяване и канализация ЕООД гр. Добрич ( https://vikdobrich.bg/Download/NormDoc/%d0%9e%d0%b1%d1%89%d0%b8%20%D1%83%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%8F.pdf ). Установил е, че, в конкретния случай операторът не винаги е спазвал този срок, но е приел, че, доколкото КЕВР го е задължила да вземе отношение по всички жалби на лицето и е налице становище по тях, с което жалбоподателката е запозната, съответно е направила своите възражения пред Комисията, то последната правилно не е дала изрични указания на ВиК Добрич АД в тази насока.

По тези съображения, Административен съд София-град е постановил обжалвания в настоящото производство резултат. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора.

Така постановеното решение е валидно, доколкото е постановено от компетентен съд в надлежен състав, но е недопустимо в частта му, в която съдът е разгледал по същество жалбата на К. в частта й, в която е оспорила законосъобразността на Раздел I, III и IV от диспозитива на Решение Ж-464/22.05.2023 г. на КЕВР.

Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 АПК задължава сезирания орган, тогава, когато установи, че не е компетентен да издаде искания административен акт, да изпрати преписката на компетентния орган и да уведоми за това подателя. Настоящият състав приема, че Решение Ж-464/22.05.2023 г. на КЕВР в частта му по Раздел I, III и IV обективира именно акт по смисъла чл. 31, ал. 2 АПК за препращане на административната преписка на компетентния орган. Същевременно се явява част от производството по издаване на окончателен административен акт, поради което следва да се счита за такъв по смисъла на чл. 21, ал. 5 АПК, т.е. не представлява индивидуален административен акт. Като последица от него поставените от жалбоподателката до ВиК Добрич АД искания за прекъсване на водоподаването по водопровода, преминаващ през нейния имот, към имоти на трети лица и за предоставяне на информация за тръба, находяща се в отдалечения заден край на имота й, показваща се над земята, са останали висящи за разрешаването им с краен акт, с който да приключи административното производство. Поради това първоинстанционната жалба на К. в частта й, в която е оспорила законосъобразността на Раздел I, III и IV от Решение Ж-464/22.05.2023 г. на Комисията е била лишена от предмет и е следвало да бъде оставена без разглеждане от първоинстанционния съд на основание чл. 159, т. 1 АПК. Като я е приел за допустима в посочената част и я е разгледал по същество, съдът е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено в тази му част.

В останалата му обжалвана част, решението на първата инстанция е правилно.

Неоснователни са развитите в касационната жалба доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост. Решаващият състав на Административен съд София-град е установил подробно и обективно фактическата обстановка по делото, анализирал е доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност и е подвел правилно установените факти под приложимите правни норми. Настоящият касационен състав споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, развити в мотивите на обжалвания съдебен акт, които не намира за необходимо да повтаря и към които препраща с оглед правомощията си по чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК.

Неоснователно е касационното оплакване, че, както съдът, така и КЕВР са приели, че Комисията не разполага с материална компетентност да се произнесе по въпросите, поставени в т. 2, т. 3 и т. 4 от изложението на Решение Ж-464/22.05.2023 г. на КЕВР. Напротив, КЕВР се е произнесла с надлежен диспозитив (Раздел II) по искането на К. да получи от ВиК Добрич АД становище за техническото състояние на спирателния кран, разположен в нейния имот, оплакването й, че налягането на водата, подавана към нейния имот е ниско и твърдението й, че ВиК Добрич АД не се е произнесло по нейно уведомление, вх. ВиК-1162/28.04.2022 г. и Възражение-искане, вх. ВиК-1162#3/11.05.2022 г. Съдът, от своя страна, е изложил подробни мотиви за правомощието на КЕВР по ЗЕ да разглежда жалби на потребители срещу ВиК оператори, свързани с предмета на регулиране по ЗРВКУ и е обосновал защо преценява, че посочените три оплаквания на К. попадат в обхвата на чл. 1, ал. 1 ЗРВКУ, която разпоредба очертава предмета на регулиране по този специален закон.

Необосновано касаторката възразява, че измерването на налягането на водата, подавана в имота на [улица] гр. Балчик, е непоискано от нея. В молба от 25.10.2022 г., адресирана до Председателя на КЕВР (от л. 42 до л. 46 от първоинстанционното дело) жалбоподателката заявява, че 5. В следствие от незаконното присъединяване на абонати е намаляло налягането на подаваната вода (л. 46). Така формулирано, оплакването на К. сочи на сезиране на компетентния административен орган да предприеме действия по задължаване на ВиК оператора да установи налице ли са колебания в налягането и консумацията на вода в процесния имот. Именно в израз на това й оплакване и с оглед задължението на регулаторния орган да събере служебно всички необходими доказателства за изясняване на обстоятелствата по жалбите на лицето, Комисията е изпратила писмо, изх. В-11Ж-00-1010/01.11.2022 г. до ВиК Добрич АД (л. 137, пак там) с конкретни указания във връзка с мониторинга на потреблението на вода в имота на К.. Видно от цялата последвала кореспонденция между ВиК оператора и касаторката, същата не е възразила срещу монтирането на логер в пункта на присъединяване на едноетажната сграда в имота, което навежда на извод, че е била съгласна с действията на КЕВР да изясни налице ли е намаляване на налягането на водата, подавана от ВиК оператора в имота й и ако да, какви са причините за това. Доказателство за формирания от настоящия състав на касационната инстанция извод за нейното съгласие с предприетите от административния орган действия по въпроса за налягането на водата, е и собствената и констатация по т. 2, подточка 2.2. от нейна жалба, вх. В-11Ж-00/1010/07.02.2023 г. по описа на КЕВР (от л. 120 до л. 122, пак там): Въпреки препоръката на КЕВР, при смяната на спирателния кран на 16.02.2022 г. не беше поставен уред за измерване на налягането на подаваната вода. Дали е умишлено или не, в случая е без значение. , както и оплакването й в касационната жалба, че КЕВР е отказала да наложи санкция на ВиК Добрич АД за упоритото бездействие на оператора да измери налягането на подаваната вода (л. 9 от касационното дело).

Не се споделят твърденията на касационната жалбоподателка, че Комисията е извършила незаконосъобразни действия, тъй като не е наложила санкция на ВиК Добрич АД за системните нарушения на срока за отговор по нейните жалби до ВиК оператора. С решенията си по чл. 22 ЗЕ по жалба на засегнат субект, КЕВР извършва специализиран административен контрол спрямо дейността на ВиК операторите. Правомощията на Комисията в производство по разглеждане на жалби, съгласно чл. 22, ал. 5 ЗЕ, са даване на указания по прилагането на закона, а не прилагане на принудителна административна мярка за предприемане на определени действия в определен срок. В случая КЕВР е задължила ВиК Добрич АД да вземе отношение по всички жалби на К. до Комисията. Данните по първоинстанционното дело установяват безспорно наличието на изпратено до КЕВР становище по тях от ВиК оператора, включително по отношение на нейно Възражение и искане до него от 11.05.2022 г. (вх. ВиК-1162#3/11.05.2022 г. по описа на ВиК Добрич АД от л. 36 до л. 37 от първоинстанцинното дело), на което не е получила отговор от предприятието. Поради това правилно е прието от регулаторния орган, че, макар да е налице неспазване от ВиК оператора на чл. 58, ал. 2 от Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор Водоснабдяване и канализация ЕООД гр. Добрич по отношение на Възражение и искане на К., вх. ВиК-1162#3/11.05.2022 г., наличието на последващо становище на предприятието по поставените в това Възражение и искане въпроси, не обуславя необходимост от даване на задължително указание до ВиК оператора.

По изложените съображения, решение 797/06.02.2024 г. по адм. д. 6185/2023 г. на Административен съд София-град в частта, в която Решение Ж-464/22.05.2023 г. на КЕВР е прието за законосъобразно в частта му по Раздел II от диспозитива следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, на касационната жалбоподателка не се дължат разноски. На ответника по касация, на основание чл. 143, ал. 3 АПК, се дължи юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100.00 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо и чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия