Решение № 8575 от 14.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2927/2013 г.

Решение № 8575 от 14.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2927/2013 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Росен Цветанов Стоянов от гр. София, подадена чрез пълномощника адв. Димитър Димитров, против решение № 1893 от 8.11.2012 г., постановено по адм. дело № 766/2012 г. на Административен съд Бургас. С него е отхвърлена жалбата на Росен Цветанов Стоянов против заповед № РД-01-978/14.12.2009 г. на кмета на Община Царево. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение, с което да бъде отменена заповед № РД-01-978/14.12.2009 г. на кмета на Община Царево и да бъде върната преписката на административния орган за издаване на заповед по чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ или да бъде отменено обжалваното решение и да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Бургас. Ответникът - кмета на Община Царево, редовно призован, не се явява и не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е било образувано по жалба на настоящия касатор Росен Цветанов Стоянов против заповед № РД-01-978/14.12.2009 г. на кмета на Община Царево. С нея по искане на началника на Общинска служба по земеделие /ОСЗ/ - гр. Царево е отказано издаването на заповед по реда на чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ за предоставяне на имот с идентификатор № 66528.2.222 по кадастралната карта на с. Синеморец, местността "Поляните" с площ от 3,141 дка. С решение № 462 от 14.04.2011 г., постановено по адм. д. № 55/2010 г. на Административен съд Бургас е отменена оспорваната заповед на кмета на Община Царево и преписката е върната на административния орган за произнасяне по искането на началника на ОСЗ Царево. За да постанови този акт Административен съд Бургас е приел, че са били налице изискванията на чл. 19, ал. 4, т. 1 и т. 2 от ЗСПЗЗ и кмета на Община Царево е следвало да издаде заповед за предоставяне на имота. С решение № 4528/28.03.2012 г., постановено по адм. д. № 7380/2011 г. на Върховен административен съд е отменено първоинстанционното решение и е върнато делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Бургас. Касационният състав е изложил мотиви, че не са били налице условията по чл. 19, ал. 4, т. 1 от ЗСПЗЗ - установяване границите на земеделските земи, за които е издадено решение на ОСЗ за признаване правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими реални граници. Това е така защото с двете решения, на които се основава искането, се възстановява право на собственост не в съществуващи или възстановими реални граници, каквото е условието на закона, а с план за земеразделяне. По отношение на условията по чл. 19, ал. 4, т. 2 от ЗСПЗЗ - изпълнение на съдебно решение за признато право на собственост, Върховният административен съд е приел, че те не могат да бъдат проверени от събраните по делото доказателства, тъй като по делото е цитирано съдебно решение от 1.11.2005 г. на Бургаския окръжен съд, но същото не е представено и не е прието като доказателство по административното дело. Затова е отменил първоинстанционното съдебно решение и е върнал делото за ново разглеждане от друг съдебен състав със задължително указание за изпълнение на задължението на съда по чл. 163, ал. 3 от АПК да укаже на жалбоподателя да представи съдебното решение, за да се установи дали то съответства на изискването на чл. 19, ал. 4, т. 2 от ЗСПЗЗ. При новото разглеждане на делото Административен съд Бургас е приел като доказателство решение от 1.11.2005 г., постановено по гр. д. № 762/2005 г. на Бургаския окръжен съд. С обжалваното в настоящото производство решение № 1893 от 8.11.2012 г., постановено по адм. дело № 766/2012 г., е отхвърлена жалбата на Росен Цветанов Стоянов против заповед № РД-01-978/14.12.2009 г. на кмета на Община Царево. За да постанови този резултат АС Бургас е изложил мотиви, че не са налице изискванията на чл. 19, ал. 4, т. 1, т. 2 или т. 3 от ЗСПЗЗ. Не били изпълнени условията на чл. 19, ал. 4, т. 1 от ЗСПЗЗ, тъй като жалбоподателят се легитимирал с решение № 5.2/17.08.2009 г. на ОС "Земеделие", с което са признавало правото да се възстанови собствеността с план за земеразделяне, а не в съществуващи или възстановими реални граници, както изисквала посочената норма. Не се твърдяла и не се установявала да е осъществена и хипотезата на чл. 19, ал. 4, т. 2 от ЗСПЗЗ, която визирала изпълнение на съдебно решение за признато право на собственост. Освен това иницииращият производството орган изначално изключил хипотезата на чл. 19, ал. 4, т. 3 от ЗСПЗЗ, поради което същата не следвало да се обсъжда. Обжалваното решение е правилно. С разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗСПЗЗ (отм.), в редакцията й към датата на постановяване на процесната заповед № РД-01-978/14.12.2009 г. на кмета на Община Царево, общините са задължени в срок от пет години да предоставят земеделска земя, останала след възстановяването правата на собствениците, която земя съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ е станала общинска собственост след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници. Условията за предоставяне на такива земи са посочени в условия на алтернативност от т. 1 до т. 5 на чл. 19, ал. 4 от ЗСПЗЗ (отм.) и те са: установяване на границите на земеделските имоти, за които е издадено решение на общинската служба по земеделие за признаване на правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници /т. 1/; изпълнение на съдебни решения за признато право на собственост /т. 2/; обезщетяване на собствениците /т. 3/; изпълнение на проекти за уедряване на земеделските земи в землищата на територията на общината /т. 4/; изпълнение на обекти от техническата инфраструктура, както и на други проекти, за които съгласно закон се допуска принудително отчуждаване /т. 5/. Според чл. 19, ал. 5 от ЗСПЗЗ в случаите по ал. 4, т. 1 - 3 и при спазване на същата поредност, предоставянето на земите се извършва по мотивирано искане на общинската служба по земеделие със заповед на кмета на общината, без да се изисква решение на общинския съвет. По делото няма спор, че не са налице условията на т. 4 и т. 5 от чл. 19, ал. 4 от ЗСПЗЗ (отм.). Не е налице и условието по т. 3 на посочената разпоредба, тъй като искането на началника на началника на Общинска служба по земеделие Царево не се отнася за обезщетяване на собственик, а е за възстановяване право на собственост. Спора по делото е бил свързан с наличието или не на едно от условията по т. 1 или т. 2 на чл. 19, ал. 4 от ЗСПЗЗ (отм.). Първоинстанционният съд правилно е приел, че условието на чл. 19, ал. 4, т. 1 от ЗСПЗЗ (отм.) не е изпълнено. Съгласно тази разпоредба земеделските земи се предоставят при установяване на границите на земеделските имоти, за които е издадено решение на общинската служба по земеделие за признаване на правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници. Разпоредбата касае имоти, за които е признато правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници. Представените две решение по протокол № 5.1 от 17.08.2009 г. и протокол № 5.2. от 17.08.2009 г., и двете на Общинска служба по земеделие Царево, касаят признаване и определяне за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи с план за земеразделяне, а не в съществуващи или възстановими стари реални граници, каквото е изискването на закона. В този смисъл са и указанията на Върховния административен съд при предходното разглеждане на спора, които съгласно чл. 224 от АПК са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото, следователно и за настоящия състав. От представеното съдебно решение от 1.11.2005 г., постановено по гр. д. № 762/2005 г. на Бургаския окръжен съд се установява, че и условието на чл. 19, ал. 4, т. 2 от ЗСПЗЗ (отм.) също не налице. Разпоредбата изисква предоставяне на земеделски земи за изпълнение на съдебни решения за признато право на собственост. С посоченото съдебно решение не е признато право на собственост върху имота, който се иска да бъде предоставен, а с него на основание чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ се признава за установено право на възстановяване на собственост върху земеделски имоти. Или се признава право на възстановяване, а не се признава право на собственост, каквото е законовото изискване, при това не върху имота, който се иска да бъде предоставен. Затова и това условие не е изпълнено, поради което правилно е отхвърлена жалбата на касатора с обжалваното в настоящото производство съдебно решение. По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение е правилно и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,