Решение № 162 от 10.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2032/2021 г.

Решение № 162 от 10.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2032/2021 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев Производство по чл. 250 ГПК. С постановено по настоящето дело решение № 12/11.02.2022 г. е признато за установено по предявен от С. Г. Б. против "Уникредит Булбанк" АД, гр. София, иск, че клаузата на т. 11.1.3 от договор за банков кредит № TR 70990725/28.12.2007 г., сключен между страните, е частично нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП и "Уникредит Булбанк" АД е осъдено да заплати на С. Г. Б. 4 350 /четири хиляди триста и петдесет/ евро - платена без основание сума за възнаградителна лихва по договора за кредит, със законната лихва върху тази сума от 18.06.2013 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 8 146, 94 лв разноски за производството във всички инстанции. Със заявление вх. № 2191/10.03.2022 г. пълномощникът на ищцата С. Б. е поискал така постановеното решение да бъде допълнено, като в диспозитива на решението бъде указан периодът, в който е платена без основание лихвата по договора за банков кредит. Ответната страна "Уникредит Булбанк" АД не взема становище. Съдът намира искането за допустимо, но разгледано по същество, то е неоснователно. Разпоредбата на чл. 236, ал. 1, т. 5 ГПК изисква решението да съдържа какво постановява съдът по съществото на спора и това изискване е удовлетворено, когато съдът се е произнесъл по целия спорен предмет. Непълен е този съдебен акт, в който съдът е пропуснал да се произнесе по част от предмета делото. Предмет на настоящето дело е несъществуването на претендираното от "Уникредит Булбанк" АД право въз основа на част от клаузата по т. 11.1.3 от договор за банков кредит № TR 70990725/28.12.2007 г. и съществуването на парично притезание за ищцата за връщане на неоснователно получени от ответника въз основа на нищожната уговорка пари. С решението, чието допълване се иска, съдът се е произнесъл по целия спорен предмет. Признато е несъществуването на претендираното от "Уникредит Булбанк" АД право въз основа на част от клаузата по т. 11.1.3 от договор за банков кредит № TR 70990725/28.12.2007 г. и банката е осъдена да върне получените въз основа на тази клауза суми, като недължимо платени /периодът, в който сумите са получени без основание, е посочен в мотивите/. Затова решението не е непълно и няма основание за постановяване на допълнителен диспозитив. По изложените съображения Върховният касационен съд