Решение № 8330 от 1.8.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2651/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. П. В. от София, против решение 27117/15.12.2024 г. по адм. дело 5610/2023 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което са отхвърлени предявените от нея искове против Дирекция за национален строителен контрол/ДНСК/ за заплащане на обезщетение по чл. 122, ал. 3 от Закона за държавния служител (ЗДСл), за периода за незаконно допускане до работа на възстановен по съдебен ред държавен служител от 05.05.2023г. до 16.07.2024г., в размер по 2566,57лв. ежемесечно, ведно с мораторната лихва върху главницата , считано от 15.05.2023г. до окончателното издължаване. Навеждат се доводи за нищожност на съдебното решение, алтернативно - като неправилно, в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касация Началника на ДНСК ,чрез процесуален представител- юрк. Аврамов, оспорва касационната жалба като неоснователна . Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срок и срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: По жалба наС. П. В. срещу Заповед РД-15-111/05.05.2023 година на Началник ДНСК, Предизвестие РД-15-117/15.05.20223 година на Началник ДНСК, Заповед РД 15-118/15.05.2023 година на Началник ДНСК е образувано адм. дело 5054/2023 г. на АССГ. С Жалбата е съединен и иск за заплащане на обезщетение за времето, през което оспорващият не е бил на работа . С определение от 09.06.2023г. , съдът разделил производството по жалбата , постановявайки да се образуват нови дела срещу оспорените различни административни актове, включително и по исковата молба на В. за присъждане на обезщетение за времето, през което е останала без работа. По този иск е образувано производството по адм. дело 5610/2023г. по описа на АССГ. С определение от 08.11.2023г., съдът спрял производството по делото до постановяване на влезли в сила съдебни актове постановени по адм. д. 5054/2023г. и 5609/2023г. и двете по описа на АССГ. С определение 18.09.2024г. съдът констатирайки, че са отпаднали основанията за спиране на производството, възобновил същото с насрочване делото за разглеждане в открито съдебно заседание. В проведените открити съдебни заседания, като ответник по исковата молба е посочен Началника на ДНСК. Същият, макар и без нарочен акт е конституиран като страна по делото; призоваван е в това качество в производството, връчвани са му призовки и съобщения. С обжалваното решение съдът отхвърлил исковете на С. В. за заплащане на обезщетение по чл. 122, ал. 3 от Закона за държавния служител (ЗДСл), за периода за незаконно допускане до работа на възстановен по съдебен ред държавен служител от 05.05.2023г. до 16.07.2024г., в размер по 2566,57лв. ежемесечно, ведно с мораторната лихва върху главницата , считано от 15.05.2023г. до окончателното издължаване. В отхвърлителния диспозитив ответник не е посочен. Обжалваното решение е недопустимо. Конституирането на надлежните страни в съдебния административен процес представлява задължителна процесуална предпоставка по допустимостта на производството. Провеждането на съдебното производство и постановяването на съдебно решение по спора без участието на надлежна страна в конкретния случай води до постановяване на недопустимо решение, което представлява касационно основание по чл. 209, т. 2 от АПК. Административният съд съгласно разпоредбата на чл. 205, ал. 1 от АПК, като ответник по делото е следвало да конституира юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт са причинени вредите, в случая Дирекция за национален строителен контрол . Съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК съдът следи служебно за допустимостта на съдебното решение. Поради това и с оглед констатираната недопустимост на обжалваното съдебно решение, на основание чл. 221, ал. 3 от АПК същото следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, с участието на надлежния ответник Дирекция за национален строителен контрол. Поради недопустимостта на съдебното решение настоящият състав не се следва да се произнася по останалите касационни основания. При този изход на спора не се присъждат разноски за настоящото производство. Възлагането им следва да бъде разрешено при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение