Решение № 12660 от 26.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5509/2019 г.

Решение № 12660 от 26.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5509/2019 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "СТЕЛА ИНВЕСТ 76" ЕООД, чрез адвокат Д. Кожухарова против решение № 232/14.02.2019 г. на Административен съд, гр. Бургас, постановено по адм. дело № 2711/2018 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № Р-02000217008778-091-001/25.06.2018 г., поправен с ревизионен акт за поправка на РА № П-02000218118396-003-001/26.06.2018 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП град Бургас, потвърдени с решение № 192/30.08.2018 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - Бургас в оспорената част на установените задължения по ЗДДС за данъчен период м. 01. 2018 г. в размер на 24 519.72 и съответните лихви от 892.32 лева. Касационният жалбоподател сочи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост на решението. Конкретните оплаквания са за нарушение на чл. 7, ал. 1 ЗДДС и чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС при извършената от първоинстанционния съд преценка на документите, удостоверяващи извършването на вътреобщностна доставка /ВОД/. Според касатора съдът необосновано е отхвърлил допуснатата съдебно – графологична експертиза, която установява достоверността на подписа, положен за получателя. На това основание счита, че осъществяването на декларираната от ревизираното дружество ВОД, е доказано по реда на чл. 45 ППЗДДС. Искането е за отмяна на решението. Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град Бургас не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд, гр. Бургас е бил ревизионен акт в частта, в която на "СТЕЛА ИНВЕСТ 76" ЕООД са установени задължения за ДДС за данъчен период м. 01. 2018 г. в размер на 24 519. 72 и съответните лихви от 892. 32 лева, резултат от непризнаване на декларираната от дружеството ВОД на стоки с получател "AUGA" s. r. o. Чехия /"АУГА" ЕООД/ по фактура № 43/04.01.2018 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат съдът е приел, че ревизионният акт в оспорената му част е законосъобразен, като издаден от компетентен орган по приходите, определен по реда на по чл. 119, ал. 2 ДОПК в действащата по време редакция на нормата, в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните правила за провеждане на ревизия и в съответствие с материалния закон. По материалната законосъобразност на акта, съдът е посочил, че спорно е установяването на предпоставките по чл. 7, ал. 1 от ЗДДС за признаване на декларираните от ревизираното дружество ВОД чрез доказателствата по чл. 45 от ППЗДДС и по-конкретно факта на транспортирането на стоките от територията на страна до територията на другата държава членка - Чехия. С оглед твърдението на дружеството, че транспортът е за сметка на получателя, съдът е приел, че транспортирането на стоката подлежи на доказване, чрез документите, предвидени в чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС /ред., действаща от 29.01.2016 г. / - чрез писмено потвърждение от получателя на стоката или упълномощено от него лице или транспортен документ. В мотивите си е обсъдил представените в хода на ревизията писмени потвърждения и писменото потвърждение представено в съдебното производство и е установил, че не отговарят на предвидените в закона изисквания за минимално съдържание. На това основание е обосновал краен извод, че не удостоверяват спорния по делото факт за получаване на стоката на територията на Чехия по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗДДС. Решението е правилно постановено. Не са налице посочените от касационния жалбоподател основания по чл. 209, т. 3 АПК за неговата отмяна. Съдът е изяснил спора от фактическа страна чрез допустимите в процеса доказателствени средства и е извършил последователна проверка на оспорения ревизионен акт по всички критерии за законосъобразност по чл. 160, ал. 2 ДОПК. Възраженията в касационната жалба относно приложението на материалния закон са неоснователни. Правилно съдът е определил спорните по делото въпроси и е изследвал релевантните за разрешаването им факти - относно осъществяването на ВОД с получател "AUGA" s. r. o. Чехия по чл. 7, ал. 1 ЗДДС чрез доказателствата по чл. 45 от ППЗДДС. В чл. 7, ал. 1 от ЗДДС вътреобщностна доставка /ВОД/ на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. На основание чл. 53, ал. 1 от закона, ВОД по чл. 7 се облагат с нулева ставка. Според съдебната практика на СЕС, при липсата на конкретна разпоредба в Директива 2006/112/ЕО относно доказателствата, които трябва да предоставят данъчнозадължените лица, за да бъдат освободени от ДДС в случаите на ВОД, в правомощията на държавите членки, съгласно чл. 131 от Директива 2006/112/ЕО е да определят условията, при които се освобождават ВОД от облагане с ДДС (т. 36 от решение на Съда от 6 септември 2012 година по дело С-273/11). В националния закон документите удостоверяващи извършването на вътреобщностна доставка, са определени в чл. 45 от ППЗДДС във връзка с чл. 53, ал. 2 от ЗДДС и са разделени в две групи – документи за доставката /чл. 45, т. 1 ППЗДДС/ и документи, удостоверяващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територия на друга държава членка /чл. 45, т. 2 ППЗДДС/. В процесния случай правилно съдът е приел, че спорът от фактическа страна е относно наличието на доказателства за транспортиране на стоката от територията на страната до територията на Чехия. Обстоятелството, че ревизираното дружество разполага с документ за доставката по смисъла на чл. 45, т. 1 ППЗДДС не е било спорно в процеса и е удостоверено от представената при ревизията фактура. Съдът е изследвал конкретните факти по делото съгласно представения договор от 04.01.2018 г. и фактурата, ведно с приложения към нея опис и правилно е определил, че в разглеждания случай транспортът е извършен от получателя, поради което се доказва, чрез документите, предвидени в чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС /в приложимата по време редакция, в сила от 29.01.2016 г. / - транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка. Ревизираното дружество не разполага с транспортен документ, а основава твърденията си за транспортиране на стоката на представените в хода на ревизията и в съдебното производство писмени потвърждения. Съгласно чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС /в приложимата по време редакция от 29.01.2016 г. / в писменото потвърждение, се посочват дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, и длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество. Представените по делото писмени потвърждения от Н. Данчев, [гражданство] гражданин, управител на AUGA s. r. o., Чехия не отговарят на предвиденото в закона съдържание. Писмените потвърждения от 15.01.2018 г., представени в ревизионното производство не съдържат вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен превоза, име и длъжностно качество на лицето предало стоките и съответно на лицето, получило стоките (л. 227, л. 239, л. 248, л. 255, л. 272, л. 280, л. 289 и л. 296). В съдебното производство дружеството е представило друго писмено потвърждение от 15.01.2018 г. (л. 421), в чието съдържание е посочена марка и регистрационен номер на превозно средство, но не и име и длъжностно качество на лицето, предало стоките. Този документ е оспорен относно неговата автентичност по реда на чл. 193 ГПК. Чрез ангажираната съдебно – графологична експертиза, жалбоподателят е установил, че е подписан от управителя на дружеството - получател Н. Данчев, но това обстоятелство не променя изводите, че документът не отговаря на изискванията на чл. 45, т. 2 б. "а" ППЗДДС. От изложеното следва, че представените писмени потвърждения правилно не са ценени от първоинстанционния съд като годно доказателство за транспортиране на стоките от територията на страна до територията на Чехия. При тези доказателства, законосъобразен е и изводът, че условията за освобождаване на вътреобщностната доставка не са доказани и извършените с ревизионния акт корекции на декларирания ДДС за м. 01. 2018 г. съответстват на материалния закон - чл. 7, ал. 1 във връзка с чл. 53 от ЗДДС. Първоинстанционното решение не е засегнато от посочените в касационната жалба пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК и следва да се остави в сила на основание чл. 221, ал. 2 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,