Решение № 3353 от 11.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14078/2013 г.

Решение № 3353 от 11.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14078/2013 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Станка Гакева Тодорова от гр. Ахтопол, срещу решение № 1614/22.07.2013 г., постановено по адм. д. № 2546/2012 г. на Административен съд - гр. Бургас, като в нея се развиват оплаквания за постановяването му при неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което да се отмени Заповед № ДК-02-ЮИР-213/29.08.2012 г. на н-к РДНСК, Югоизточен район. Ответникът, РДНСК, Югоизточен район, в съдебно заседание чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е основателна и предлага да се уважи. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е основателна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Бургас, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на Станка Гакева Тодорова срещу Заповед № ДК-02-ЮИР-213/29.08.2012 г. на н-к РДНСК, Югоизточен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, е наредено да се премахне незакон строеж "пристройка към съществуваща сграда", находящ се в УПИ VIII-220, кв. 15 по плана на гр. Ахтопол. За да постанови решението си съдът приел, че се касае за незаконен строеж, изпълнен без строителни книжа, както и че за същия не са налице условията по § 16 ПР на ЗУТ, за да се приеме, че е в режим на търпимост, тъй като е изпълнен в чужд имот, без отстъпено право на строеж. Приел, че заповедта е издадена при спазване на административнопроизводствените правила, от компетентен орган и че е законосъобразна. Решението е неправилно. Няма спор по делото, че процесната пристройка е незаконна, тъй като е изградена без строителни книжа, както и че служи за достъп до обитаваните от жалбоподателка стаи в жилищната сграда. Спорът е приложима ли е разпоредбата на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ за признаване на режим на търпимост на процесния незаконен строеж. Необосновани са изводите на първоинстанционният съд, че за строежът е неприложима посочената разпоредба, като се обосновава единствено на факта, че имотът е собственост на друго лице. От заключението на вещото лице се установява, че строежът е изграден преди повече от 25 г. между 1985 г. и 1986 г., в какъвто смисъл са и показанията на разпитаните свидетели Стайкова и Василева, с което се опровергава приетото от административния орган, че строителството е извършено през 2004 г., т. е. строежът попада в хипотезата на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ. Вещото лице установява, че строежът не противоречи на ПУП и правилата и нормативите, а собствеността на имота или правото на строеж не са правило или норматив за допустимостта му. Освен това собственикът на земята притежава и други правни способи за защита на собствеността си. Като се има предвид изложеното строежът е търпим съгласно § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ и не подлежи на премахване, а заповедта се явява незаконосъобразна, като издадена в несъответствие на материалния закон. Като е приел обратното съдът е постановил решението при неправилно прилагане на материалния закон и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Следва решението да се отмени и се постанови решение по съществото на спора, като се отмени оспорената заповед. Неотносимо за спора е, че строежът не е хигиеничен и че условията за живот са лоши. На жалбоподателката следва да се присъдят направените разноски по делото, които са поискани своевременно и са доказани по документи общо в размер на 415 лв. - държавни такси и възнаграждение за вещо лице. Видно от пълномощното на л. 93, е договорено адвокатско възнаграждение, но не са представени доказателства, че е платено, поради което не се дължи на жалбоподателката. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 222, ал. 1 и чл. 143, ал. 3 АПК