Решение № 4294 от 1.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9766/2009 г.

ВАСIII отделение01.04.2010 г.докладчик Йорданка Костова

Диспозитив

Отменя решение № 617 от 12.05.2009 г. по адм. д. № 2103/2008 г. по описа на Административен съд - Пловдив в частта, с която Андон Стефанов Кисьов е осъден да заплати на Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР - София разноски в размер на 150 лева. Оставя в сила решението в останалата му част. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 4294 от 1.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9766/2009 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Андон Стефанов Кисьов от гр. Пловдив против решение № 617 от 12.05.2009 г. по адм. д. № 2103/2008 г. по описа на АС - Пловдив. Иска отмяна на решението като неправилно. Равзива подробни съображения, че заплатеният от него разходи /пътни билети до гр. / и претърпените неудобства са в резултат на отмененото наказателно постановление и съставляват по смисъла на чл. 203 и сл. от АПК и чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ вреда. Намира решението в частта за разноските също неправилно тъй като съдът неправилно, при липса на искане, присъдил такива на административния орган. Моли решението да бъде отменено и исковата молба уважена. Ответните страни - Главна дирекция "Гранична полиция" и Регионална дирекция "Гранична полиция" гр. Смолян не са изразили становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба само в частта за разноските. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството пред съда е с правно основание чл. 203, ал. 1 от АПК вр. с чл. 1, ал. 1 и ал. 4 от ЗОДОВ. Касаторът е предявил искова претенция срещу Главна дирекция "Гранична полиция" и Регионална дирекция "Гранична полиция" гр. Смолян с доводи за претърпени имуществени вреди, посочени в исковата молба, изразяващи се в претърпени вреди - заплатени пътни разходи 136 лева свързани с пътуването му до гр. Петрич при обжалване на неправомерно издаденото наказателно постановление и неимуществени вреди до пълния предявен размер от 344,88 лева изразяващи се в крайното некомфортно пребиваване в нощта на съставяне на АУАН в чакалнята на гарата гр. Петрич, неприятно преживяване от невзет изпит във ПУ "Паисий Хилендарски" като резултат от загубено време във връзка със съдебното дело по обжалване на НП, ранно ставане и неудобства по пътуването от гр. Пловдив до гр. Петрич, обидно и унизително преживяване въобще от съставяне на АУАН и оспорване на НП по ЗАНН. Решението е неправилно само в частта му за разноските. Съдът неправилно, при липса на искане от ответника, е присъдил такива. Решението, в тази част, ще следва да се отмени. В останалата част е правилно и следва да се остави в сила. За да е налице основание по чл. 1 от ЗОДОВ за уважаване на предявен иск трябва да са налице няколко кумулативно дадени от законодателя в чл. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ условия: вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, настъпило от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Разходите по административнонаказателното дело, дори и да са произтекли от отмененото наказателното постановление не са вреда по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Те са различни по характера си имуществените вреди, които не са пряка и непосредствена последици от отменения акт. Производството по отменяване на НП е проведено по НПК, съобразно разпоредбите на чл. 84 ЗАНН. Редът за присъждане на разноски е уреден в чл. 178 и сл. от НПК и тези разноски не представляват имуществени вреди по смисъла на чл. 4, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Обосновано съдът е приел, че неимуществените вреди не са доказани. Решението на съда, с което искът е приет за неоснователен и недоказан е правилно, законосъобразно и следва да се стави в сила. То следва да се отмени в частта, с която касатора е осъден да заплати разноски по изложени по горе съображения Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение

Цитирани разпоредби

2