Решение № 15237 от 14.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5904/2009 г.

Решение № 15237 от 14.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5904/2009 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по жалба на директора на Агенция за социално подпомагане срещу решение от 5.03.2009 г., постановено по адм. дело № 5137/2006 г. от Софийски градски съд, Административна колегия, с което по жалба на Емил Киселков са отменени негови заповеди № № РД 01-78/17.11.2006 г. и ЧР-2-180/20.11.2006 г. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд. Ответникът, в представена писмена защита от процесуалния му представител моли съда да отхвърли жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № РД 01-78/17.11.2006 г. на директора на Агенция за социално подпомагане, с която на Емил Колев Киселков е наложено дисциплинарно наказание "Уволнение" на основание чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗДСл във вр. с чл. 90, ал. 1, т. 5 ЗДСл и заповед № ЧР-2-180/20.11.2006 г., с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл служебното правоотношение с последния е прекратено. Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В обжалваното решение е прието, че заповедта за уволнение не съдържа задължителните реквизити по чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗДСл, тъй като по т. 1, 2, 5, 6, 7, 11, 12, 13, 14, 15 и 17 не е направено конкретно описание на извършените от държавния служител нарушения, датата и мястото на извършването им, обстоятелствата, при които са извършени и доказателствата, които ги установяват, с което е възпрепятствано извършването на проверка относно спазването на срока по чл. 94 ЗДСл за налагане на дисциплинарното наказание, а и представлява нарушение на изискуемата се по силата на чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗДСл форма на заповедта. На второ място съдът е констатирал нарушение на разпоредбата на чл. 93, ал. 1 ЗДСл, която в редакцията си действала към момента на издаване на заповедта задължава дисциплинарно наказващия орган преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. В конкретния случай с писмо изх. № 241-2520/9.11.2006 г. органът е изискал писмени обяснения от служителя и такива са депозирани, но по делото липсват доказателства същият да е бил изслушан. Съгласно разпоредбата на чл. 93, ал. 2 ЗДСл когато дисциплинарно наказващия орган не е изслушал държавния служител или не е приел и обсъдил писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество. В конкретния случай са приети писмените обяснения от служителя, но същият не е бил изслушан от дисциплинарно наказващия орган. Пред касационната инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства по смисъла на чл. 219, ал. 1 АПК, поради което и на основание чл. 220 АПК настоящият състав приема за доказани фактите така, както са установени от първоинстанционния съд. При така установеното настоящият състав намира, че с оглед констатираното нарушение по чл. 93, ал. 1 ЗДСл решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила, само на това основание, като намира, че в случая неправилно с оглед разпоредбата на чл. 93, ал. 2 ЗДСл, след като е констатирал нарушение на задълженията на дисциплинарно наказващия орган преди налагане на дисциплинарното наказание е разглеждал спора по същество. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо, следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение