Решение № 13899 от 19.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1746/2024 г.

ВАСПето отделение19.12.2024 г.докладчик Елка Атанасова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 191 от 28.12.2023 г. по адм. дело 201/2023 г. на Административен съд Търговище.

ОСЪЖДА ДФ Земеделие да заплати на МРР-16 ООД, ЕИК 204252404, гр.Търговище, [жк], [адрес] сумата 500 (петстотин) лв., разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: /п/ ДОНКА ЧАКЪРОВА Членове: /п/ ЕМИЛ ДИМИТРОВ /п/ ЕЛКА АТАНАСОВА

Мотиви

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие , чрез процесуален представител, срещу решение 191 от 28.12.2023 г. по адм. дело 201/2023 г. на Административен съд Търговище. В касационната жалба се поддържа, че решението е постановено при допуснати нарушения на материалния закон и е необосновано касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска неговата отмяна. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба МРР-16 ООД, чрез пълномощника си, представя писмен отговор, в който излага доводи, че касационната жалба е неоснователна, обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяната му. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема следното: С обжалваното решение Административен съд Търговище е отменил по жалба на МРР-16 ООД Уведомително писмо (УП) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 изх.02-250-2600/7024#16 от 20.09.2023г. на Заместник - Изпълнителния директор на ДФ Земеделие ( ДФЗ), в частта, в която по подаденото от МРР-16 ООД заявление за подпомагане с УИН: 25/150519/11227 за кампания 2019 е направено намаление в оторизираните суми за плащане със сумата 1619.12 лв. по следните схеми и мерки: СЕПП - намаление в размер на 382.17 лева; СПП - намаление в размер на 295.74 лева; СПК - намаление в размер на 771.43 лева; ЗДП - намаление в размер на 169.78 лева и изпратил административната преписка на Заместник - изпълнителния директор на ДФ Земеделие за ново произнасяне по същество относно отменената част на уведомителното писмо, съобразно указанията на съда, дадени в мотивите на решението, в определения от съд месечен срок. Съдът е установил следните фактически обстоятелства: МРР-16 ООД е подало на 08.05.2019г. заявление за подпомагане с УИН: 25/150519/11227 за кампания 2019 в ОД на ДФ Земеделие -Търговище, с което е заявило за подпомагане две БЗС: първото от тях с номер от ИСАК 15103-418-4, с номер на парцел от ИСАК 15103-418-4-1 с площ от 2.08 ха в землището на [населено място] и второ БЗС с номер от ИСАК 63077-2171-5, с номер на парцел от ИСАК 63077-2171-5-1 с площ от 17.47 ха в землището на [населено място], по схемите и мерките за директни плащания, както следва: Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за преразпределително плащане /СПИ/, Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания (ЗДП), Схема за обвързано подпомагане за протеинови култури (СПК) и Схема за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар (ПНДП). Общата заявена за подпомагане площ е 19.55 ха. От приложените по преписката карти на блоковете на земеделското стопанство е видно, че и двата заявени имота са засети изцяло с люцерна. При подаване на заявлението са извършени автоматични проверки на въведените данни, с резултатите от които жалбоподателят е запознат на 08.05.2019г., като не са констатирани грешки. Със Заповед 376662/26.07.2019г. на Началник отдел в Регионален технически инспекторат при Разплащателна агенция е разпоредено извършване на проверка на място по подаденото заявление по отношение на двата заявени имота с краен срок 09.08.2019г. Изготвен е доклад за проверка на площи от 06.08.2019г., в който е отразено, че проверката е установила на място изцяло декларираната площ, засята с люцерна. Със Заповед 39533 5/08.10.2019г. на Началник отдел в Регионален технически инспекторат при Разплащателна агенция е разпоредено извършване на нова проверка на място. В изготвения доклад за проверка на площи от 24.10.2019г. е констатирана отново изцяло декларираната площ, засята с люцерна. По подаденото от дружеството Заявление за подпомагане за кампания 2019г. е било издадено Уведомително писмо ( УП) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019г. с изх. 02-250- 2600/7024 от 05.08.2021 г., от зам. изпълнителния директор на ДФЗ, с което е намалено исканото финансово подпомагане за кампания 2019 г. с 1619,12 лв. По жалба срещу това УП е било образувано адм.д. 219/2021г. по описа на Административен съд Търговище (АС Търговище), като с Решение 114/14.10.2021г. е отхвърлена жалбата на дружеството срещу УП с мотива, че доказателствата по делото сочат на наличие на спор за ползване на определени имоти между частноправни субекти (дружеството - заявител и ЕТ ,В. - 2004-Д. И. ), който спор нито административният орган, нито съдът били компетентни да разрешават. С Решение 2468 от 16.03.2022г. по адм.д. 11 948/2021г. по описа на Върховен административен съд (ВАС) първоинстанционното съдебно решение е отменено, отменено е и Уведомително писмо Изх. 02-250-2600/7024 от 05.08.2021г. в обжалваната му част за постановеното намаление и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне в месечен срок при спазване на дадените в мотивите указания, за точно посочване на фактическите и правни основания при произнасяне по заявлението, като се съобрази представеното с касационната жалба споразумение за ползване на земеделски земи, изготвено на основание чл. 37в ал.2 ЗСПЗЗ за стопанската 2018/2019г. с вх.ДС-01- 13/27.08.2018г. След връщане на преписката на административния орган е последвало издаването на УП за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 с Изх. 02-25 0-2600/7024#6 от 13.05.2022г., с което отново е намалено исканото финансово подпомагане за кампания 2019 г. със сумата от 1619,12 лв. По подадена срещу това УП жалба е образувано адм.д. 124/2022г. по описа на АС Търговище, приключило с Решение 136 от 31.10.2022г., с което е отменено УП в обжалваната му част на намалението на заявеното финансово подпомагане и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне в месечен срок при спазване на дадените в мотивите указания, съвпадащи с указанията, дадени от ВАС с Решение 2468 от 16.03.2022г. по адм.д. 11948/2021г., доколкото при повторното произнасяне административният орган не е установил нови или допълнителни обстоятелства, нито е подвел вече установените факти под друго правно основание, приложимо за случая, вкл. не е съобразил и представеното споразумение на масиви за ползване на земеделски земи, изготвено на основание чл. 37в ал.2 ЗСПЗЗ за стопанската 2018/2019г. указания за което са му дадени изрично с влязлото в сила съдебно решение. Решението на АС Търговище е оставено в сила от ВАС с Решение 6298 от 13.06.2023 г. по адм.д. 11897/2022г., а УП е прието за издадено при допуснато от административния орган съществено нарушение на административно производствените правила и при липса на мотиви по единствения спорен по делото въпрос относно приетото застъпване с друг заявител, кой е той и какви точно са твърдените факти относно застъпването. Последвало е издаването на трето УП за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019г. с изх.02-250-2600/7024# 16 от 20.09.2023г. Със същото отново е извършено намаление на исканото финансово подпомагане за кампания 2019 г. със сумата 1619.12 лв. по следните схеми и мерки: СЕПП - намаление в размер на 382.17 лева; СПП - намаление в размер на 295.74 лева; СПК - намаление в размер на 771.43 лева; ЗДП - намаление в размер на 169.78 лева. УП е обжалвано пред съда от МРР-16 ООД в частта на извършеното намаление, като с Решение 191 от 28.12.2024 г. по адм. дело 201/2023 г., предмет на касационна проверка в настоящето производство, АС Търговище е отменил оспорения акт и върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. За да постанови решението си, съдът е приел от фактическа страна, че в оспорената част на УП отново е извършено намаление на исканото финансово подпомагане за кампания 2019 г. със сумата 1619.12 лв. по СЕПП - намаление в размер на 382.17 лева; СПП - намаление в размер на 295.74 лева; СПК - намаление в размер на 771.43 лева; ЗДП - намаление в размер на 169.78 лева, като от таблиците от съдържанието на УП, се установява, че за парцел от ИСАК с идентификатор 15103-418-4-1 с площ от 2.08 ха е установена наддекларирана двойно заявена площ от 1.12 ха, поради което е приложено правилото по чл. 43, ал. 3, т.5 от ЗПЗП във връзка с чл. 17 ал.2 и ал. 3, предложение първо от Наредба 5 от 27.02.2009 г. Приел, че в УП направените пояснения към Таблица 1 Площи с констатирани несъответствия но схеми и мерки за директни плащания за кампания 2019, след извършени проверки за допустимост на площите по СЕПП, СПП и ЗДП и към Таблица 7 Площи с констатирани несъответствия по СПК са напълно идентични и се повтарят. Във връзка със съдържанието на колона 3 на Таблица 1 от административния орган е пояснено, че това е площта на БЗС/парцел, при спазване на чл.17, ал. 2 и ал. 3 от Наредба 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, като на основание чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП и чл. 17 ал. 3 от Наредба 5 от 27.02.2009 г., ДФЗ-РА намалява размера на плащането или отказва плащане, когато за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено. В УП е посочено, че информация за констатираните при кръстосана проверка двойно заявени площи е публикувана в Системата за Електронни Услуги (СЕУ) съгласно чл. 17, ал. 1 от Наредба 5 от 27.02.2009г. Тъй като за кампания 2019г. кандидатите не предоставят на ДФЗ - РА документи за правно основание за застъпените площи Разплащателната агенция използва данните, предоставени от МЗХГ по реда на чл. 41, ал. 5 (приложима редакция) от ЗПЗП, при изясняване на правото на ползване на площите, заявени от повече от един земеделски стопанин. На основание чл. 41, ал. 5 от ЗПЗП (приложима редакция) Министерството на земеделието, храните и горите извлича, степенува, обобщава и предава на Разплащателната агенция еднократно или на етапи данни за регистрираните правни основания за ползване на земеделски земи . Подобно пояснение е направено и към колона 4 от Таблица 7 със същото съдържание. Безспорно е прието, че установената при проверка на място площ на парцела е точно като заявената - 2.08ха. Относно установената площ на парцела след извършени административни проверки /кол.5 на Таблица 1 и кол.6 на Таблица 7/- 0.96 ха, е пояснено, че това е площта на БЗС/парцела, установена след извършването на всички административни проверки по заявлението, включително и след прилагане на разпоредбите на чл. 17 от Наредба 5 от 27.02.2009г.във връзка с чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП, чл. 28 и чл. 29 от Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014 на Комисията са извършени административните проверки, посочени в член 74 от Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на съвета, които включват кръстосани проверки чрез автоматизирани компютърни средства. Кръстосаните проверки представляват пространствено сравнение на заявените площи с допустимите референтни парцели в Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП) по чл. 24 от Наредба 105 от 22.08.2006 г. за условията преда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол в специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане", който включва площите, допустими за подпомагане в рамките на всеки физически блок по чл. 14 на Наредба 105 от 22.08.2006г. Специализираният слой Площи, допустими за подпомагане за кампания 2019 е одобрен със Заповед РД 09-228 от 28.02.2020 г. на министъра на земеделието, храните и горите. В изпълнение на чл. 16г, ал. 5 от Наредба 105 от 22.08.2006 г., въз основа на одобрения от министъра на земеделието, храните и горите специализиран слой Площи, допустими за подпомагане , РА извършва окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година. На основание чл. 16а, ал. 6 от Наредба 105 от 22.08.2006 г. и във връзка с чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП, ДФ Земеделие отказва частично или пълно плащания на площ, когато кандидатът е заявил площ, попадаща извън специализирания слой Площи, допустими за подпомагане за 2019 г. . Като разлика между декларираната и установената площ на БЗС/парцел (наддекларирана площ) е посочена площта от 1.12 ха в кол.7 на Таблица 1, респ. в кол.8 на Таблица 7. Приетите от органа причини за наддеклариране са отразени в кол.8 на Таблица 1 и в кол. 10 на Таблица 7 и се съдържат в посоченото правно основание по чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП и чл. 17 ал. 2 и ал. 3 от Наредба 5/27.02.2009 г., а като фактическото основание за приемането на тези причини в УП е посочено, че: Установени двойно заявени площи, които са пресечени, спрямо следните кадастрални имоти (КИ): 15895-048-017 с останала двойно заявена площ на БЗС в КИ в размер на 0.619 ха (закръглено на 0.62 ха); 15895-048-019 с останала двойно заявена площ на БЗС в КИ в размер на 0.497 ха (закръглено на 0.50 ха). За тези КИ имате правно основание за ползване на основание заповед по чл.37в, ал.4 или 12 от ЗСПЗЗ, а отсрещната страна по застъпването ЕТ В.- 2004-Д. И. ползва имотите на основание договор за наем едногодишен. Прилагат се разпоредбите на чл.43, ал. 3, т.5 от ЗПЗП във връзка с чл. 17, ал. 3, предложение първо от Наредба 5 от 27.02.2009г., ДФЗ-РЛ намалява размера на плащането или отказва плащане, когато за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено. За кампания 2019, кандидатите не предоставят на ДФЗ - РЛ документи за правно основание за застъпените площи. Съгласно чл. 17, ал. 2 (приложима редакция) от Наредба 5/27.02.2009г., Разплащателната агенция използва данните, предоставени от МЗХГ по реда на чл. 41, ал. 5 (приложима редакция) от ЗПЗП, при изясняване на правото на ползване на площите, заявени от повече от един земеделски стопанин. На основание чл. 41, ал. 5 от ЗПЗП (приложима редакция) Министерството на земеделието, храните и горите извлича, степенува, обобщава и предава на Разплащателната агенция еднократно или на етапи данни за регистрираните правни основания за ползване на земеделски земи. За кампания 2019, Разплащателната агенция не прилага ранкиране на документи за правно основание." По отношение на съдържащите се в доказателствата по делото Споразумение по чл.37в от ЗСПЗЗ и Заповед с РД-05-3572 на ОД Земеделие -Търговище от 01.10.2018г. за определяне на ползването на имотите по доброволно споразумение за разпределение на масивите за ползване на основание чл.37в, ал.1 от ЗСПЗЗ за землището на [населено място], в оспореното УП е посочено, че "не се съдържат данни за частично географско правно основание, поради което сме в обективна невъзможност да преценим географски, кой в коя част на кадастралните имоти има правно основание за ползване и от там да установим кой от двамата участници в застъпването притежава правното основание за двойно заявените части от кадастралните имоти. . При тези фактически установявания АС Търговище е направил извод, че УП е издадено от материално компетентно лице, при формално спазена писмена форма на акта, съобразно изискването на чл. 106 ал.1 от Наредба 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, но е немотивирано, което е основание за отмяната му по чл. 146, т. 2 АПК. Приел наличие и на неяснота на волята на органа, представляваща липса на мотиви, позовавайки се и на поясненията към кол.5 на Таблица 1 и кол.6 на Таблица 7 за частичен или пълен отказ за плащания на площ, когато кандидатът е заявил площ, попадаща извън специализирания слой Площи, допустими за подпомагане за 2019 г., тъй като се създава впечатлението, че частичният отказ за плащане е поради заявяване на площи, попадащи извън одобрения специализиран слой Площи, допустими за подпомагане за 2019 г. Съдът е мотивирал наличие на отменителното основание по чл. 146 т.3 АПК - допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, по отношение на УП в оспорената му част, позовавайки се на указанията в отменителните решения на ВАС и АС Търговище за обсъждане на сключеното Споразумение но чл.37в от ЗСПЗЗ и на Заповед РД-05-3572/01.10.2018г. на ОД Земеделие -Търговище за определяне на ползването на имотите по доброволното споразумение на основание чл.37в, ал.1 от ЗСПЗЗ за землището на [населено място], тъй като административния орган е преценил липса в тези документи на достатъчна конкретизация за ползването на конкретни части от кадастралните имоти и поради констатирана обективна невъзможност да прецени кой заявител коя част от имотите ползва, отново е приложил нормата на чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП, намалявайки размера на заявеното плащане. Анализирайки съдържанието на споразумението съдът изрично е посочил, че и двете посочени в оспореното УП страни - участници в застъпването : МРР-16 ООД и ЕТ В.-2004- Д. И. , са страни по него. Обосновал, че от представляващия неразделна част от заповедта Регистър на белите петна по ползватели 2018/2019г. обработваеми земи в землището на [населено място], следва, че имоти с номера по ЗКИР 48.17 с площ 11.999 дка и ползвана площ 6.495 дка и имот 48.19 с площ 5.398дка и ползвана площ 4.977 дка, посочени като такива с двойно заявена площ в оспореното УП, са заявени от ползвател МРР-16 ООД, а в колона Собственик име и за двата имота е вписан ЕТ В.- 2004-Д. И. , неясно на какво основание. Същевременно в приложените по адм.д.124/2022г. на АС-Търговище справки с правни основания за имоти /л.125 и 126/, издадени от информационната система Ползване на земеделските земи на МЗХГ, е отразено, че за имот с номер по КВС 048019 има 3 правни основания за ползване: 1/от собствениците - наследници на А. М. Д.; 2/ от ЕТ В.-2004-Д. И. на основание договор за наем; 3/ от МРР-16 ООД съгласно заповед по чл. 37в ал.4 ЗСПЗЗ, като за първите двама е записана ползвана площ в размер на цялата площ на имота - 5.398дка, а за МРР-16 ООД - площ от 4.977 дка. В същите справки е отразено, че за имот с номер по КВС 048017 има 3 правни основания за ползване: 1/от собствениците - наследници на С. Г. И.; 2/ от ЕТ В.-2004-Д. И. на основание договор за наем; 3/ от МРР- 16 ООД съгласно заповед по чл. 37в ал.4 ЗСПЗЗ, като за собствениците е отразена нулева стойност на ползвана площ, докато за ЕТ В.-2004-Д. И. е записана ползвана площ в размер на цялата площ на имота - 11.999дка, а за МРР-16 ООД - площ от 6.495 дка. В рамките на административното производство по разглеждане на заявлението са направени административни проверки, проверки на място и кръстосани проверки съгласно чл. 37 от ЗПЗП и чл. 17 от Наредба 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Съдът се е позовал на чл. 37в ал. 14 ЗСПЗЗ, съгласно която норма споразумението за създаване на масиви за ползване или разпределението на масивите за ползване се смята за правно основание по смисъла на Закона за подпомагане на земеделските производители, ясно посочвайки, че като страни по същото са и посочените в оспореното УП двама търговеца - ЕТ В.-2004-Д. И. и МРР-16 ООД, които са се съгласили с разпределеното право на ползване на МРР-16 ООД по отношение на 6.495 дка от имот 048017 и 4.977 дка от имот 048019. Съдът е приел, че административния орган е следвало да изясни пълно и точно относимите към случая факти съгласно законовото му задължение по чл. 35 АПК, като за целта събере служебно необходимите доказателства съобразно правомощието си по чл. 36 ал.1 АПК, вкл. и чрез извършването на експертиза, която да установи наличие на застъпване на ползвани от двете лица площи, които действия са необходими за установяване безспорно на наличието на фактическото основание за прилагане на правното основание по чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП обстоятелство, което при разпределената доказателствена тежест и процесуалното поведение на административния орган е приел за останало недоказано в процеса. В допълнение посочил, че липсват доказателства и за наличието на другата кумулативна предпоставка - застъпването на площи не е отстранено , след като не е изпълнена хипотезата на чл. 17 ал.1 от Наредба 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания - при установено застъпване (пресичане на границите) вследствие на извършване на кръстосани проверки от ДФЗ - РА на два или повече блока на земеделски стопанства, данните за констатираните застъпвания да са публикувани в Системата за електронни услуги и уведомление за публикацията на интернет страницата на ДФЗ, констатирайки, че няма данни за направено уведомление на интернет страницата на ДФЗ за публикацията за констатираните застъпвания в Системата за електронни услуги. Касационният жалбоподател излага доводи, че решението е издадено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Поддържа, че съдът не е подложил на анализ събрания доказателствен материал по делото, вкл. и споразумението за ползване по чл.37в от ЗСПЗЗ, като не е установил по безспорен начин кой от заявителите в споразумението има правно основание да ползва двойно заявените площи, при което административния орган е поставен в ситуация на nec plus ultra. Върховният административен съд намира, че касационната жалба е неоснователна, при решаване на правния спор съдът не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила и в съответствие с установените фактически обстоятелства и приложимата нормативна уредба е приел, че оспореният административен акт е незаконосъобразен. Решението е правилно като краен резултат, при следните съображения: Съдът правилно е приел, че обжалваното уведомително писмо не съдържа фактически и правни основания, съответни на установените в производството факти, въз основа на които административният орган е отказал подпомагане на дружеството за кампания 2019 г. за заявените земеделски парцели. Макар и в третото поред УП да са посочени фактическите и правни основания в съответните колони на Таблица 1 и Таблица 7 за направеното намаление в оторизираните суми за плащане, правилно е прието за установено от първоинстанционния съд, че липсва изпълнение по същество на указанията в отменителните решения на ВАС и АС Търговище за обсъждане на сключеното Споразумение по чл.37в от ЗСПЗЗ и на Заповед с РД-05-3572/01.10.2018г. на ОД Земеделие -Търговище за определяне на ползването на имотите по доброволното споразумение на основание чл.37в, ал.1 от ЗСПЗЗ за землището на [населено място] във връзка с констатациите за двойно заявени площи. Внимателния прочит на споразумението по чл.37в от ЗСПЗЗ и на Заповед РД-05-3572/01.10.2018г. на ОД Земеделие - Търговище за определяне на ползването на имотите по доброволното споразумение на основание чл.37в, ал.1 от ЗСПЗЗ за землището на [населено място], какъвто административния орган очевидно не е направил, както и на съдържанието на приложените към заповедта Регистър на белите петна по ползуватели и справките с всички правни основания за двата имота от КВС/КК за стопанската 2019г. ( 01.10.2018г. 30.09.2019г.) дава отговор на въпроса стоящ пред административния орган кой има правно основание за ползване на приетите от него двойно заявени площи. В Заповед РД-05-3572/01.10.2018г. на ОД Земеделие Търговище ( стр.3, абз.4) ясно е посочено, че служи за доказване на правно основание за ползване на имотите, попадащи в определените масиви за ползване /БЗС/ на съответния земеделски стопанин , съгласно и чл.37в ал.14 ЗСПЗЗ, при което не се налага ранкиране на основания за ползване и в никакъв случай административния орган не се намира в ситуация на nec plus ultra ( нищо повече отвъд), напротив ответника по касационната жалба е поставен в подобна ситуация след очевидното несъобразяване с издателя на УП с указанията на съда и съдържанието на посочените документи. Анализа на споразумението и заповедта установява, че на МРР-16 ООД са предоставени за ползване, съгласно споразумението, определени масиви по номера и те не съвпадат с номерата на масивите, предоставени за ползване на ЕТ В.-2004-Д. И. , а и се касае за предоставен за ползване цял имот, а не част от него. Регистъра на белите петна за ползване установява, че спорните парцели, определени като двойно заявени площи с номер по ЗКИР 48.17 ( 048017) и 48.19 ( 048019) са предоставени за ползване на МРР-16 ООД, а на ЕТ ВИКИ-2004-Д. И. са предоставени за ползване съвсем различни имоти с номера по ЗКИР, независимо, че последният в заявлението си по чл.70 ал.1 от ППЗСПЗЗ е посочил и тези два имота. След подписване на споразумението по чл.37в от ЗСПЗЗ от собствениците и ползувателите на земеделски земи, сред които и МРР-16 ООД и ЕТ ВИКИ-2004-Д. И. и издаването на заповедта по чл.37в ал.4 от ЗСПЗЗ, последната се явява документа, който доказва правното основание за ползване и наличието на едногодишен договор за наем не може да й се противопостави, поради което приетото от административния орган наличие на правно основание за ползване на имота от двама заявители е неправилно и в противоречие с доказателствата по делото и закона. В допълнение и за прецизност следва да се посочи, че БЗС с 15103-418-4-1 е в землището на [населено място], но в това БЗС, съгласно писмо но ОДЗ Търговище с РД-12-02-872-4 от 14.10.2022г. попадат кадастрални имоти 15895.48.17 и 15895-48-19, находящи се в землището на [населено място], обл.Търговище. При тези доказателства, АС Търговище в известна степен неправилно е приел наличието на фактическо застъпване на заявени имоти от двамата ползуватели. Както вече бе посочено, споразумението по чл.37в от ЗСПЗЗ не обосновава подобно застъпване. От друга страна, по отношение на изясняването на този неясен за административния орган факт, касационната инстанция препраща към мотивите на АС Търговище и посочената в тях правна възможност за изясняване чрез експертиза, по реда на чл.49 от АПК. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, ДФ Земеделие следва да заплати на ответника по касационната жалба МРР-16 ООД направените разноски в размер на 500лв. за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,