Решение № 7331 от 27.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13140/2010 г.

Решение № 7331 от 27.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13140/2010 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Специализирана акушеро- гинекологична болница за активно лечение д-р Щерев" ЕООД, гр. София, срещу решение № 2757 от 5.08.2010 г. по адм. дело № 8348 по описа за 2009 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата срещу заповед за прилагане на санкции № РД-13-1002 от 27.10.2009 г. на Директора на Столичната здравноосигурителна каса. Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно прилагане на административнопроизводствени правила, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необоснованост. Ответникът Директорът на Столичната здравноосигурителна каса, гр. София, е оспорил касационната жалба в писмена защита. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на "Специализирана акушеро-гинекологична болница за активно лечение д-р Щерев" ЕООД, гр. София - изпълнител на болнична помощ по индивидуален договор (ИД) № 22-2489/19.03.2009 г. - срещу заповед № РД-13-1002 от 27.10.2009 г. на Директора на Столичната здравноосигурителна каса (СЗОК), с която на жалбоподателя са наложени следните санкции за извършени нарушения през периода м. януари - м. април 2009 г.: финансова неустойка в размер на 180 лв. на основание чл. 238, ал. 1, т. 7, б. "а" от НРД 2006 г. за нарушения на чл. 190, ал. 3 от НРД 2006 г. и чл. 16, ал. 1, чл. 19, ал. 2, т. 4 от ИД и т. 197, т. 201 и т. 209.4 от Решение № № РД-УС-04-17/20.01.2009 г. на УС на НЗОК (т. 2 от финансов протокол № Ф-410/15.06.2009 г.); финансови неустойки с общ размер 5670 лв. (9 х 630 лв.) на основание чл. 238, ал. 3, т. 4, б. "а" от НРД 2006 г. за нарушения на чл. 26, т. 5 от НРД 2006 г. и чл. 5, т. 6 от ИД (т. 3 от финансов протокол № Ф-410/15.06.2009 г.). За да постанови решението си, Административен съд София - град е обосновал правилния окончателен извод за издаване на оспорената заповед при спазване на административнопроизводствените правила и при наличие на фактическите предпоставки по чл. 238, ал. 1, т. 7 и чл. 238, ал. 3, т. 4, б. "а" от Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България, 2006 г. (НРД 2006 г.). По отношение на приложената санкция по чл. 238, ал. 1, т. 7 от НРД 2006 г. съдът обосновано е приел за доказани нарушенията на реда за работа с документи по клинични пътеки (КП), епикриза при дехоспитализация, амбулаторен журнал, медицинско досие, констатирани по т. 2 от финансовия протокол. По отношение на приложената санкция по чл. 238, ал. 3, т. 4, б. "а" от НРД 2006 г. съдът е взел предвид обстоятелството, че изпълнителят на болнична помощ не е ангажирал допустими доказателства за оборване на констатациите по т. 3 от финансовия протокол за извършено доплащане от пациентите на дейности, които са заплащат от НЗОК. Законосъобразно съдът е дискредитирал заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което не е основано на извършена проверка на счетоводните документи на жалбоподателя, а на медицинска документация (историите на заболяване). Неоснователен е касационният довод, релевиращ нарушение на административнопроизводственото правило на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Фактическите основания за издаване на административния акт, които са негов задължителен реквизит, са подробно изложени в обстоятелствената част. Констатациите по т. 2 от финансовия протокол са били оспорени с писмено възражение вх. № 22-2489-1/26.06.2009 г. пред Арбитражната комисия, която с решение № 138/07.09.2009 г. изцяло ги е потвърдила. Произнасянето от страна на арбитражната комисия след изтичане на препоръчителния едномесечен срок по чл. 242, ал. 2 от НРД 2006 г. не е опорочило взетото решение. Оспорената заповед в частта за приложената санкция в размер от 180 лв. на основание чл. 238, ал. 1, т. 7 от НРД 2006 г. за потвърдените нарушения по т. 2 от финансовия протокол е издадена на основание чл. 243, алинея 1 от НРД 2006 г., която задължава директора на РЗОК да издаде заповед за прилагане на санкциите в случай на потвърдени от арбитражната комисия констатации на лекаря-контрольор или финансовия инспектор. Обстоятелствената част на подаденото до арбитражната комисия възражение с вх. № 22-2489-1/26.06.2009 г. не подкрепя твърдението на касатора, че е оспорил и констатациите по т. 3 от финансов протокол № Ф-410/15.06.2009 г. Съгласно чл. 242, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НРД 2006 г. арбитражната комисия се произнася по оспорените от изпълнителя на медицинска помощ констатации на лекаря-контрольор или финансовия инспектор, като съгласно ал. 3 ги потвърждава или отхвърля. Арбитражната комисия не е длъжна служебно да проверява наличието на основания за потвърждаване или отхвърляне и на останалите констатации, отразени в медицинския или финансовия протокол, които не са оспорени. В конкретния случай не е извършено оспорване на констатациите по т. 3 от финансовия протокол, отнасящи се до 7 поименно изброени ЗЗОЛ и поради това арбитражната комисия не е била длъжна да се произнесе с решение, като ги потвърди или отхвърли. Оспорената заповед в частта за приложените санкции на основание чл. 238, ал. 3, т. 4 от НРД 2006 г. е издадена при липса на процесуални пречки по реда на чл. 241, ал. 1 от НРД 2006 г., като Директорът на СЗОК подробно е изложил съображенията си, по които е приел за доказани констатираните нарушения в т. 3 от финансов протокол № Ф-410/15.06.2009 г. Неправилно касаторът твърди, че за извършените нарушения на установения ред за работа с документи по клинични пътеки, подробно изложени в оспорената заповед, вече е бил санкциониран със заповед № РД-13-1000 от 27.10.2009 г. на Директора на СЗОК. Видно от решение № 1905 от 8.02.2011 г. по адм. дело № 10922/2010 г. на ВАС, VI о., с което е оставено в сила решение № 2148 от 28.06.2010 г. по адм. дело № 8349/2009 г. на Административен съд София - град, със заповед № РД-13-1000 от 27.10.2009 г. на САГБАЛ "Д-р Щерев" е приложена санкция на основание чл. 238, ал. 1, т. 7 от НРД 2006 г. за други случаи на нарушения на установения ред за работа с документи по клинични пътеки и епикриза при дехоспитализация. По постъпил в СЗОК сигнал е била възложена отделна проверка със заповед № РД-18-854 от 11.06.2009 г. на Директора на СЗОК, която е приключила с финансов протокол № Ф-409 от 15.06.2009 г. Всички констатации се отнасят до задължително здравноосигуреното лице (ЗЗОЛ) Цветемила Георгиева Петрова от гр. София, което на 10.04.2009 г. е било прието за болнична помощ по клинична пътека № 141 Раждане, независимо от срока на бременността, предлежанието на плода и начина на родоразрешение. Следващият по ред финансов протокол № Ф-410/15.06.2009 г. е издаден за резултатите от тематичната финансова проверка, разпоредена със заповед № РД-18-855 от 11.06.2009 г. на Директора на СЗОК. Констатираните при извършването на тази проверка други нарушения на установения ред за работа с медицински документи по чл. 190 от НРД 2006 г. също подлежат на санкциониране на основание чл. 238, ал. 1, т. 7 от НРД 2006 г. По КП № 141 са констатирани нарушения по 7 ИЗ, състоящи се в липса на подпис на лекуващ лекар в епикризите при дехоспитализация и насрочване на контролните прегледи след 40 дни, а по 1 ИЗ - и в липса на подпис на ЗЗОЛ в документ № 2, част "Информирано съгласие на пациента". В случая обаче от най-съществено значение е обстоятелството, че финансовите инспектори са констатирали нарушения по чл. 190 от НРД 2006 г. не само по цитираната КП № 141, но и по КП № 149 Оперативни интервенции чрез долен достъп за отстраняване на болестни изменения или изследване на женските полови органи. Нарушенията по 5 ИЗ по КП № 149 се състоят не само в липса на подпис на лекуващ лекар, но и в изготвяне на епикризите след дехоспитализацията на пациентите и в насрочване на контролните прегледи след 30 дни. Констатирано е също така, че в ИЗ на всички пациенти по КП № 149 липсва приложен температурен лист. Така установените фактически обстоятелства водят до извод, че установените нарушения на реда за работа с документи по двете клинични пътеки не са идентични и с оспорената заповед изпълнителят на болнична помощ не е повторно санкциониран за същото нарушение, извършено по отношение на ЗЗОЛ Цветемила Георгиева Петрова. Неоснователни са изложените в касационната жалба оплаквания за нарушения на съдопроизводствени правила. Констатираните нарушения по т. 3 от финансов протокол № Ф-410/15.06.2009 г. са доказани със събраните в хода на финансовата проверка документи. Полученото заплащане или доплащане от ЗЗОЛ за дейности, които се заплащат напълно от НЗОК, е удостоверено с издадени фактури, посочени в оспорения акт по номерата им или с извършено отбелязване от страна на лечебното заведение "платено в брой" без издаден първичен счетоводен документ. Първоинстанционният съд е извършил оценка на заключението на съдебно-счетоводната експертиза съобразно правилото на чл. 202 от Гражданския процесуален кодекс, което го задължава да обсъди даденото заключение заедно с другите доказателства по делото. Вещото лице - счетоводител е дало заключение, че издадените фактури не са приложени към историите на заболяване, но не е извършило проверка в счетоводството на лечебното заведение. Касационният довод за нарушение на материалния закон не е свързан с текстовете на конкретни материалноправни норми. Оспорената заповед в частите за наложените на "САГБАЛ д-р Щерев" ЕООД санкции на основание чл. 238, ал. 1, т. 7, б. "а" и чл. 238, ал. 3, т. 4, б. "а" от НРД 2006 г. е издадена при спазване на процесуалноправните и материалноправните изисквания за законосъобразност и като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд София - град е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,