Решение № 6862 от 23.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10629/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на С. С. Й. и Е. И. К., подадени чрез процесуален представител, срещу Решение 694 от 30.05.2023 г. по адм. дело 696/2022 г. на Административен съд София област, с което по жалба на И. Д. В. е отменено решение на Съвета за електронни медии (СЕМ) по Протокол 23/29.06.2022г. за прекратяване на процедурата за избор на Генерален директор на Българската национална телевизия. Касационните жалбоподатели твърдят неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Молят за отмяна на съдебния акт и за обявяване на нищожност на оспореното пред първоинстанционния съд решение. По делото е постъпила и касационна жалба от Е. И. К., подадена чрез процесуален представител, срещу Решение 1019 от 08.08.2023 г. по адм.дело 696/2022г. на АССО, с което е отхвърлено като неоснователно искането на Е. И. К. за постановяване на допълнително решение по адм.дело 696/2022г. на АССО на осн. чл. 176, ал.1 АПК. От името на Е. И. К. е представена и писмена защита по делото. Ответникът Съветът за електронни медии, чрез процесуални представители в съдебно заседание оспорва жалбите, счита същите за недопустими, в условията на евентуалност за неоснователни. Моли съда да ги остави без разглеждане, а ако прецени ,че са допустими да ги отхвърли като неоснователни. Претендира съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът И. Д. В., чрез процесуален представител, в писмен отговор до съда, оспорва касационните жалби и моли съда да остави в сила съдебното решение. Претендира разноски за настоящата съдебна инстанция. Останалите ответници по делото С. Д., В. М., В. П., К. А. и С. Б., не вземат становище по касационните жалби. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационните жалби. Върховният административен съд, като обсъди твърденията и доводите на касаторите и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби са допустими подадени са в срока по чл. 211 АПК, от надлежни страни (лица, които са били конституирани като заинтересовани страни в първоинстанционното съдебно производство) и срещу подлежащи на обжалване съдебни актове. Разгледани по същество, касационните жалби са основателни, но по съображения, различни от изложените тях. По касационните жалби срещу Решение 694 от 30.05.2023 г. по адм. дело 696/2022 г. на Административен съд София област: За да постанови обжалваното Решение 694 от 30.05.2023 г. по адм. дело 696/2022 г., решаващият съд е приел за установено от фактическа страна следното: Съветът за електронни медии е утвърдил общи правила за избор на генерални директори на двете медии именувана Процедура за избор на генерален директор на националния обществен доставчик на радиоуслуги, съответно на генерален директор на националния обществен доставчик на аудио-визуални медийни услуги, които правила включват етапите, изискванията, необходимите документи, критериите за оценка на кандидатите и сроковете за избиране на генерален директор (Процедурата). Съобразно така утвърдената процедура за провеждане на избор на генерален директор на Българската национална телевизия (БНР) и на Българското национално радио (БНТ), самата процедура се провежда в четири етапа: първи етап-формално разглеждане на документите и допускане до участие на кандидатите; - втори етап-разглеждане на документите на кандидатите по същество; - трети етап-изслушване на кандидатите; - четвърти етап-избор на генерален директор. ЗРТ предвижда, че решенията, включително и това по чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗРТ се вземат с обикновено мнозинство от всички членове, т.е за да е налице избор е необходимо за съответния кандидат да са гласували поне трима от членовете на съвета. Съобразно чл.11, ал. 3 от Процедурата, ако на три поредни заседания не бъде избран генерален директор, процедурата се прекратява. В изпълнение на чл. 2 от Процедурата, приета с Решение РД-05-159/18.10.2016 г., СЕМ, с Решение РД-95-39/05.05.2022 г., е обявил процедура за избор на генерален директор на БНТ, като с решението са определени срок и място за подаване на документи от кандидатите, както и сроковете за провеждане на отделните етапи от процедурата. До изтичане на определения краен срок - 27.05.2023 г. заявление за участие в тази процедура са подали 8 кандидати: С. Д., И. В., С. Й., В. М., Е. К., В. П., К. А. и С. Б. . Подадените документи от кандидатите са разгледани от техническата комисия, назначена със Заповед РД-13-36/20.05.2022 г., Съставен е протокол от 31.05. 2022 г., а изготвеният протокол е разгледан на заседание на СЕМ, проведено на 02.06.2022 г., за което е съставен Протокол 15. На 10.06.2022 г., е проведено второ заседание на техническата комисия. С решение на заседание на СЕМ, състояло се на 15.06.2022 г. до участие в следващ етап на Процедурата за избор на генерален директор на Българската национална телевизия са допуснати всички кандидати, подали заявление: С. Д., И. В., С. Й., В. М., Е. К., В. П., К. А. и С. Б. . След разглеждане по същество на представените документи от кандидатите, СЕМ, на заседание, проведено на 23.06.2022 г., за което е съставен Протокол 18/23.06.2022 г., с решение с пет гласа за, е допуснал до трети етап на процедурата за избор на генерален директор на Българската национална телевизия - изслушване, всички кандидати, подали документи. Постановено е списъкът на допуснатите кандидати да се публикува на сайта на СЕМ . С решение, взето на същото редовно заседание на СЕМ, проведено на 23.06.2022 г., Съветът е приел и правила за изслушване на кандидатите за директор на Българската национална телевизия, включително е определил и поредността, в която допуснатите кандидати ще бъдат изслушвани. Изслушването на кандидатите е проведено при спазване на решението на СЕМ от 23.06.2022 г. относно начина и поредността на изслушване на кандидатите, както и относно излъчването на живо на това изслушване, като за така проведеното изслушване са съставени Протокол 19/27.06.2022 г. и Протокол 20/28.06.2022 г., направени са аудиозаписи, а самите изслушвания са били предавани на живо по БНТ 2. След приключване на изслушването на кандидатите, на 29.06.2022 г. СЕМ е пристъпил към четвъртия етап на процедурата - избор на генерален директор на БНТ, като всеки един от членовете на Съвета е мотивирал позицията си за избор на генерален директор на БНТ, за което е съставен Протокол 21/29.06.2022 г. Проведено е гласуване по реда на номинирането от член на СЕМ на съответен кандидат за поста. Съобразно отразеното в протокола, първата номинация е Е. К., като при проведеното гласуване той е получил 1 глас за, и 4 -против, няма въздържали се. Направено е процедурно предложение да бъде гласувана кандидатурата за генерален директор на БНТ на И. В. , като при проведеното гласуване тази кандидатура е получила 1 глас за, против 2 гласа , въздържали се 2 гласа. На извънредно заседание, отразено в Протокол 22/29.06.2022 г., е проведено ново гласуване по реда на предложенията от членове на СЕМ за кандидат, който да бъде избран за генерален директор на БНТ, като при това второ по ред гласуване кандидатурата на Е. К. е получила 1 глас за и 4 гласа, против, кандидатурата на В. П. е получила 2 гласа за, против няма и 3 гласа въздържал се и третата, предложена кандидатура на С. Д. е получила 2 гласа за, против - няма и въздържали се - три гласа. Проведено е ново извънредно заседание, за което е съставен Протокол 23/29.06.2022 г за избор на генерален директор на Българската национална телевизия, като в рамките на това заседание е проведено трето финално гласуване от членовете на СЕМ. Съобразно обективираното в така съставения протокол, при гласуването на кандидатурата на С. Д. в рамките на това заседание за С. Д. са гласували 2 от членовете на СЕМ, против няма, въздържал се 3 гласа. За кандидата В. П. са гласували 2-ма от членовете на СЕМ, против няма и 3-ма от членовете на СЕМ са се въздържали. В същия протокол Протокол 23/29.06.2022 г., е отразено изявление на председателя на СЕМ: Ще се наложи да прекратя процедурата по избор на генерален директор на Българската национална телевизия, тъй като по Закона за радиото и телевизия се изискват три гласа в подкрепа на един от осемте в случая кандидати. Нито един от претендентите не покри в достатъчна степен критериите на Съвета за електронни медии. Това е прецедент, но законът не случайно ни позволява да закрием процедурата, без да сме взели решение за избор. По въпроса за вземане на решение за прекратяване на процедурата за избор на генерален директор на БНТ други изказвания не са правени, не е имало и гласуване за прекратяване на процедурата. От съобщение, което е публикувано на страницата на СЕМ на 29.06.2022 г., видно и на адрес: https://www.cem/bg/infobg/378 се установява,че Съветът е публикувал информация, че : .. прекрати процедурата за избор на генерален директор на БНТ, тъй като на три поредни заседания, проведени на 29 юни 2022 г., нито един от кандидатите не събра 3 гласа. Въз основа на така установените факти съдът е приел от правна страна, че оспореното решение за прекратяване на процедурата е издадено от компетентен орган, като не е спазена установената в закона форма, при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон. Този извод на съда е мотивиран с липса решение на СЕМ за прекратяване на процедурата, наличието на еднолично волеизявление на председателя на СЕМ, което не е било подложено на гласуване и допуснати нарушения при изслушването и гласуването за кандидатите. С тези мотиви съдът е отменил оспореното пред него решение и е изпратил делото като преписка на СЕМ за ново произнасяне от фазата гласуване кандидатурата на всеки един от кандидатите, допуснати до четвърти етап. След като провери служебно допустимостта на обжалваното решение, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият съдебен състав намира същото за недопустимо по отношение на Е. И. К., С. С. Й., С. Д., В. М., В. П., К. А. и С. Б. по следните съображения: Съдът неправилно в производството пред него е конституирал Е. И. К., С. С. Й., С. Д., В. М., В. П., К. А. и С. Б. като заинтересовани страни. Съгласно разпоредбата на чл.153, ал. 1 АПК страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. Според чл.154 АПК съдът конституира страните служебно. Нормата на чл.162, ал.1 АПК предвижда, че когато административният акт не е бил съобщен на всички засегнати лица, съдът им изпраща съобщение и продължава съдебното производство по жалбата, като осигурява на тези лица възможност да защитят интересите си. А според ал. 2 на чл.162 АПК когато оспореният акт е благоприятен за лицата по ал. 1, съдът ги конституира служебно като страни и отлага делото, ако това се налага. Анализът на цитираните разпоредби води до извод, че като заинтересовани страни в първоинстанционното производство, следва да се конституират единствено онези лица, за които оспореният административен акт е благоприятен. Лицата, за които административният акт е неблагоприятен имат самостоятелно право на жалба (чл. 147, ал.1 АПК) и не следва да се конституират служебно от съда като страни при положение, че не са подали жалба срещу този акт. Видно от доказателствата по делото оспореният пред АССО акт за прекратяване на процедурата за избор на генерален директор на БНТ е неблагоприятен за Е. И. К., С. С. Й., С. Д., В. М., В. П., К. А. и С. Б. и същите са имали процесуално право на жалба, което се е преклудирало с изтичането на законоустановения срок по чл. 149, ал.1 АПК и е останало неупражнено. При положение, че оспореният пред АССО административен акт не е благоприятен за тях, то съдът в нарушение на чл.153, ал.1 във връзка с чл.154 АПК ги е конституирал като заинтересовани страни. Единствено И. В. е подала жалба срещу решението за прекратяване на процедурата за избор на генерален директор на БНТ и следователно само тя и СЕМ е следвало да бъдат конституирани като страни пред първата инстанция. Съдебно решение, постановено с участието на ненадлежни страни, е недопустимо. То следва да бъде обезсилено, а делото прекратено в съответната част (по отношение на всички ненадлежни страни) - чл. 221, ал. 3, предл. 1 АПК. Доколкото не е подадена касационна жалба от СЕМ, за когото решението е неблагоприятно, в частта относно разрешаването на спора по същество, съдебният акт е влязъл в сила и е извън предмета на инстанционния контрол. Правилността на решението би могла да бъде проверена единствено при оспорване от страна с право на участие по първоинстанционното производство. По касационната жалба на Е. И. К. срещу Решение 1019 от 08.08.2023 г. по адм.дело 696/2022 г. на АССГ: С цитираното решение е отхвърлено като неоснователно искането на Е. И. К. за постановяване на допълнително решение по адм.дело 696/2022г. на АССО на осн. чл. 176, ал.1 АПК. Настоящата инстанция счита, че Решение 1019 от 08.08.2023 г. по адм.дело 696/2022г. на АССО, е недопустимо, тъй като е постановено по искане на ненадлежна страна в първоинстанционното производство (страна която няма право да участва по делото, доколкото не е подала жалба срещу неблагоприятния за нея административен акт), с оглед на което Решение 1019 от 08.08.2023 г. следва да бъде обезсилено, а делото прекратено и в тази част. При този изход на спора основателна е единствено претенцията на ответника по касационната жалба - И. Д. В., за присъждане на разноски пред касационната инстанция. Същата обаче е недоказана, тъй като липсват доказателства за направени съдебни разноски пред настоящата съдебна инстанция. Предвид изложеното разноски не следва да се присъждат. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, Седмо отделение