Решение № 13164 от 22.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8783/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. Божилов срещу решение 136/24.06.2021 г., постановено по адм. д. 159/2021 г. по описа на Административен съд-Перник (АС-Перник). Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила- касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде уважена жалбата му срещу оспорената от него заповед за налагане на дисциплинарно наказание уволнение и прекратяване на служебното му правоотношение. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба и писмена защита. Претендира разноски. Ответникът министъра на вътрешните работи оспорва касационната жалба по съображения в писмени бележки. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Б. Божилов против Заповед 8121к-3873/18.02.2021г. на министъра на вътрешните работи, с която в качеството му на [длъжност] към [номер] Районно управление (РУ) при СДВР, на основание чл.194, ал. 2, т. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13, чл. 204, т. 1 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение като държавен служител в МВР. Административният съд е приел за установено, че оспорената заповед е действителен административен акт, издаден при съобразяване с материалния закон, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона. Така постановеното съдебно решение е действително, допустимо и правилно. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за допуснато нарушение на материалния закон. Фактическите и правни изводи на първата инстанция са обосновани със събраните по делото доказателства, които са подробно анализирани и преценени в тяхната цялост, от които законосъобразно АС-Перник е достигнал до извод, че не са налице основанията по чл. 146 от АПК за отмяна на оспорената заповед. Правните изводи в обжалваното съдебно решение относно квалификацията на действията на Б. Божилов, които са установени по категоричен начин, кореспондират с трайната практика по приложение на чл. 194, ал. 3 от ЗМВР, според която държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. В случая АС-Перник въз основа на събраните по делото доказателства е приел за установено, че на 30.12.2019 г., около 15:30 ч [длъжност] Божилов отишъл на адрес в гр. Перник, [улица], където живеят бившата му съпруга К. Белева- Божилова, техният син Б. Божилов и майката на К. Белева - Божилова- Ж. Белева. Тъй като входната врата на жилището била заключена, Божилов позвънил продължително на звънеца и след като никой не му отворил, започнал силно да удря по нея. К. Божилова без да отваря вратата го помолила да си тръгне, за да не се налага да се обажда в полицията. Служителят не си тръгнал, а крещейки заплашвал бившата си съпруга с псувни и че ще я приключи. Белева- Божилова позвънила на телефон 112. По време на разговора й с оператор на ДНС 112, чула, че бившият й съпруг разбива входната врата на къщата, след което си тръгнал. [Длъжност] Божилов не е влизал в къщата и след като е разбил вратата е напуснал местопроизшествието. По време на деянието детето Б. Божилов е било на адреса, чуло е отправените закани за убийство към майка му , видяло е разбитата входна врата на къщата, след което уплашено се е затворила в стаята си. Действията на служителя са предизвикали основателен страх у К. Белева-Божилова за осъществяване на заканите и са станали достояние на полицейските органи, граждански лица и органи на съдебната власт. Правилна е преценката на решаващия съд, че Б. Божилов с поведението си виновно е нарушил разпоредбите на т.15, т.19, т.20 и т.34 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, задължаваща го да съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме; да пази доброто име на институцията, която представлява; да насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си и да зачита правото на свобода и сигурност на личността, като ограничава това право само в законоустановените случаи и по законосъобразен начин. Касаторът е допуснал извършване на противоправни действия, с което не е дал добър личен пример и е компрометирал престижа на службата и на институцията като цяло и тези действия са станали достояние на широк кръг лица, включително и на такива извън системата на Министерството на вътрешните работи. Трайно наложените в обществото морално - етични норми на поведение отричат такова, като извършеното от касатора и го свързват с негативен отзвук в обществото, още повече от служител в Министерството на вътрешните работи. Нарушението на цитираните разпоредби е самостоятелно основание по чл. 203, ал.1, т. 13 от ЗМВР за налагане на най - тежкото дисциплинарно наказание, както правилно са приели и първоинстанционният съд, и дисциплинарнонаказващия орган. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че първоинстанционният съд е обосновал неправилен извод относно спазването на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР при издаване на оспорената заповед. Съгласно чл. 210, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Административният съд е разгледал съдържанието на оспорената пред него заповед, в резултат на което е достигнал до законосъобразен правен извод, че то съответства на нормативното изискване, въведено в чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Не е налице бланкетност при описанието на деянието, което е фактическо основание за налагане на дисциплинарното наказание, нито неточност при неговата правна квалификация чрез позоваване на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, които са цитирани с пълното им съдържание. Неоснователно е и възражението за нарушение на нормата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. При установеното тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, дисциплинарно наказващия орган действа при условията на обвързана компетентност и следва да наложи най-тежкото, предвидено в нормата на чл. 203 от ЗМВР наказание. Налице са нарушения на изискванията на нормите на т. 15,19, 20 и 34 от Етичния кодекс, съответно налице са основанията на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, което е предпоставка за налагане на наказанието по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР - уволнение за извършеното "тежко" нарушение - деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на служителите от МВР, уронващи престижа на службата. Службата в МВР следва да се упражнява от служители, които спазват законите и опазват обществения ред и с поведението си да не уронват престижа на службата в МВР. Настоящата инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд относно спецификата на дейността на служителите в МВР и завишените морални критерии относно упражняването й. По изложените съображения касационната инстанция намира, че не са налице посочените в касационната жалба основания за отмяна на атакуваното съдебно решение. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно валидността, допустимостта на съдебното решение и спазването на материалния закон, касационната инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и при постановяването му е съобразен материалния закон. Предвид изложеното решението като правилно и обосновано, следва да бъде оставено в сила. Ответната страна не е направила разноски и не претендира заплащане на такива, поради което с оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд