Решение № 11511 от 16.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5906/2011 г.

Решение № 11511 от 16.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5906/2011 г., V о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 348 от 21.03.2011 г., постановено по адм. д. № 1918/10 г. Административен съд-Бургас, четвърти състав, е отменил Заповед за задържане рег. № 333 от 18.08.2010 г., издадена от полицейски инспектор "КП" при РУП - Несебър, с която на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е разпоредено задържане за срок от 24часа на Емил Руменов Георгиев. С решението съдът е осъдил ОД на МВР-Бургас да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 400 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Александър Цветков в качеството му на испектор "КП" в РУП-гр. Несебър. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд-Бургас е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - Бургас и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди обжалваната заповед за задържане. Ответникът по касационната жалба Емил Руменов Георгиев от гр. Варна не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, три членен състав на пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си административният съд е отменил Заповед за задържане рег. № 333 от 18.08.2010 г., издадена от полицейски инспектор "КП" при РУП - Несебър, с която на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е разпоредено задържане за срок от 24часа на Емил Руменов Георгиев. След като е описал накратко фактическата обстановка по издаване на обжалваната заповед, както и събраните доказателства по делото, административният съд е пристъпил към изграждане на своите правни изводи по нейната законосъобразност. В тази насока са изложени мотиви, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при съществено нарушение на процесуално-правните изисквания на закона. Административният съд е посочил, че заповедта не съдържа мотиви за издаването й, като посочването "за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1 от НК" не дава възможност да бъде извършена проверка за материалната й законосъобразност, като от друга страна административният орган не е ангажирал никакви доказателства, въз основа на които да се прецени дали са налице достатъчно данни, обосноваващи предположението, че жалбоподателят /сега ответник по касация/ е извършил престъпление. Посочено е още, че представената по делото докладна записка е изготвена повече от месец след датата на издаване на заповедта, поради което изложените в нея твърдения не могат да се възприемат като мотиви, като данни по смисъла на чл. 63, ал. 1 от ЗМВР не се съдържат и в заповедта за задържане, издадена от полицейски служител при МВР - гр. Варна. Административният съд е приел, че липсата на мотиви лишава съдът от възможността да извърши проверка за правилното прилагане на материалния закон и е достатъчно основание за отмяна на издаденият административен акт. Постановеното решение на административния съд е правилно и законосъобразно. Макар и да не са нарочно формулирани, от изложеното в жалбата може да бъде направен извод, че основните оплаквания на касатора са за допуснато нарушение на материалния и необоснованост. Наведените доводи, че необосновано на събраните по делото доказателства административният съд е приел, че не са налице мотиви на заповедта за задържане, без да съобрази, че те се съдържат в останалите представени по делото доказателства. Направените оплаквания са не основателни. По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета от първоинстанционния съд. Основният спорен въпрос се свежда до това, дали обжалваната заповед е мотивирана и дали са налице достатъчно данни по смисъла на чл. 63 от ЗМВР. Дадените отговори на тези въпроси в мотивите на съдебното решение са логически обосновани и в съответствие с фактите по делото. В съдебната практика се приема, че нормата на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не поставя изискването т. н. "данни" да са пълни или категорични, като същите следва да са достатъчно, те. да са от такова естество, че позволяват да се направи извод за връзка между задържаното лице и съпричастността му към извършено престъпление. В конкретния случая от доказателствата по делото се установява, че в РУП-Несебър е имало данни за извършено престъпление на 18.08.2010 г., за което се съдържат данни в докладна записка от 18.08.2010 г., приложена към касационната жалба. Във въпросната записка се съдържат данни за извършване на престъплението с помощта на лек автомобил, но липсват данни този автомобил да е бил собственост или да е управляван от задържаното лице. В издадена в последствие докладна записка - от 20.09.2010 г. вече се съдържат данни, че въпросният автомобил е управляван от задържаното лице. В нея записка се посочва, че на 18.08.2010 г. е изпратена телеграма от РУП-Варна за проверка на автомобила и лицата, пътуващи в нея, но същата не е приложена като доказателство по делото за да се установи, че съдържа данни, свързващи задържаното лице с извършеното на 18.08.2010 г. престъпление. При това положение следва да бъде прието, че към датата на издаване на заповедта kе са налице данни по смисъла на чл. 63, ал. 1 от ЗМВР, даващи основание за задържане на лицето. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция установи още едно нарушение на закона, което само по себе си прави процесната заповед незаконосъобразна. От същата е видно, че тя е издадена на 18.08.2010 г. в 19,20 часа в гр. Несебър. Като доказателство по първоинстанционното дело /л. 11/ е приложена заповед за задържане на лице № 546 от 18.08.2010 г., издадена от полицейски орган при РУП-Варна, с която е задържано същото лице Емил Руменов Георгиев. В тази заповед също е посочен час на издаване 19,20. Поради различното местоположение на полицейските управления е практически невъзможно в един и същи ден и час едно лице да е задържаното едновременно и в двете. В същото време в докладната записка / л. 6 от първоинстанционното дело/, съставена от издателя на обжалваната заповед, че на 18.08.2010 г. в 21,00часа му е било наредено да отиде до Варна, където е спрян и задържан Емил Руменов Георгиев, от което следва, че заповед за задържане № 333 от 18.08.2010 г. няма как да бъде издадена в 19,20часа в гр. Несебър. Доколкото полицейското задържане е за строго определен период от време - 24часа съгласно чл. 64 от ЗМВР, часът на задържане е съществен елемент от заповедта - чл. 63, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР и неправилното му посочване опорочава издадената заповед. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че обжалваното решение на Административен съд -Бургас не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,