Решение № 553 от 14.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6525/2018 г.

Решение № 553 от 14.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6525/2018 г., VIII о., докладчик съдията Христо Койчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба подадена от "Д." АД С., представлявано от Л. Т. срещу Решение № 1037/19.02.2018 г., по адм. д. № 2374/2015 г., по описа на Административен съд С. - град, в частта с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 2251400060/21.05.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП С. потвърден с Решение № 2/5.01.2015 г., на Директор на дирекция "ОДОП" С. при ЦУ на НАП, в частта в която е увеличен финансовият резултат на дружеството за 2007 г., с непризнат разход за отписани вземания от "А. България" ООД и в частта с която е увеличен финансовият резултат на дружеството за 2009 г., с непризнат разход за отписване на вземане от "Invex Management & Consulting AG" Швейцария. Касаторът твърди, че са налице отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се в касационната жалба че по отношение увеличението на финансовият резултат за 2007 г., съдът неправилно е тълкувал и приложил нормата на чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗКПО, действащ към процесният период, като се е позовал на разпоредбата на чл. 116, бук. "в" от ЗЗД и е приел че давността е прекъсната, тъй като не е налице законово онование за прилагане на института на давността посочен в ЗЗД по отношение на данъчното третиране на вземания и тяхното отписване. По отношение увеличението на финансовият резултат за 2009 г., се сочи съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства които водят до извод, че пълната сума по продажбата на 421 000 броя акции не е била заплатена и не е имало движение по сметката на дружеството, като доводите на данъчният орган, възприети и от съда, се основават само на предположения и е правилно извършеното отписване на незаплатената част от сумата поради заличаване на дружеството-длъжник през 2009 г. моли се съдът да отмени решението на АССГ в обжалваната част и да отмени процесният РА в тези му части. Претендират се разноските. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП", гр. С. при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител прави искане за оставяне на решението в сила. Претендира разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мнение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационната жалба е подадена в срок, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество е и основателна. С Решение № 1037/19.02.2018 г., Административен съд С.-град е отхвърлил частично жалбата на касаторът срещу РА № 2251400060/21.05.2014 г., в частта в която е увеличен финансовият резултат на дружеството за 2007 г., с непризнат разход за отписани вземания от "А. България" ООД и в частта с която е увеличен финансовият резултат на дружеството за 2009 г., с непризнат разход за отписване на вземане от "Invex Management & Consulting AG" Швейцария. За да достигне до този правен резултат първоинстанционният съд е приел по отношение финансовият резултат за 2007 г., че е налице издаден изпълнителен лист от 23.02.2005 г., по силата на който "А. България" ОД е осъдено да заплати на "Д." АД сума в размер на 56 396 лв., по запис на заповед от 23.02.2004 г., с падеж 30.04.2004 г., и разноски в размер на 1 127. 92 лв. Приел е както и ревизиращият орган, че със завеждане на изпълнително дело давностният срок прекъсва и започва да тече нов такъв, но той касае само давностният срок на вземането, не и 5-годишният срок от изискуемостта на вземането и с оглед изискуемостта на процесното вземане е посочил че той ще изтече през 2009 г., като неправилно жалбоподателят е отписал вземането през 2007 г. По отношение увеличението на финансовият резултат за 2009 г., АССГ е приел, че е налице предварителен договор за продажба на акции от 15.11.2004 г., сключен между РЛ и "Invex Management & Consulting AG" Швейцария, като РЛ се е задължило да прехвърли 421 000 бр. акции за сумата от 2 904 900 лв. Съдът е ценил като доказателство Удостоверение от "централен депозитар" АД за приключила сделка на 22.11.2004 г., за продажба на акции на стойност 2 904 900 лв., както и отчет към поръчка "продава" на Стопанска и инвестиционна банка" АД при параметри на сделката след акции а стойност 2 904 900 лв. с посочена дата на сетълмента на ценни книжа 22.11.2004 г., и дата на сетълмента на паричните средства 22.11.2004 г. и е приел че тези два документа свидетелстват за продажба на акции на "ОЦК" на стойност 2 904 900 лв., и паричната сума е постъпила в патримониума на РЛ и е налице предположение за разплащане между РЛ и швейцарското дружество. Предвид на горното установено съдът е посочил че незаконосъобразно РЛ е отписало това вземане и правилно ревизиращият орган не е признал разхода за отписването и е увеличил финансовият резултат с сумата от 2 363 270 лв. за 2009 г. Така постановеното решение е неправилно, а в частта за увеличение на финансовият резултат за 2009 г. и необосновано. ОТНОСНО НЕПРИЗНАТИ РАЗХОДИ ЗА ОТПИСАНИ ВЗЕМАНИЯ ОТ "А. БЪЛГАРИЯ" ООД: В тази част на съдебното решение няма спор по фактите, а спорът се свежда до това дали ревизиращите органи са приложили правилно разпоредбата на чл. 77, ал. 1 от ЗКПО. Нормата на чл. 77, ал. 1 от ЗКПО гласи, че разходите, отчетени в нарушение на счетоводното законодателство, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане. Ревизираното дружество е извършило отписване на вземане в размер на 56 396 лв. от "А. България" ООД като се е позовало на нормата на чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗКПО /действаща в редакцията си в ДВ бр. 105/2006 г. /. В настоящият спор следва да се установи дали РЛ е отчело разходите по отписаното вземане в нарушение на счетоводното законодателство или не. Нормата на чл. 34 от ЗКПО в старата си редакция гласи, че приходите и разходите от последващи оценки на активи и пасиви не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане. Тази норма е корелативно свързана с разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗКПО /ДВ бр. 105/2006 г. /, която гласи, че непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки на вземания по реда на чл. 34 се признават за данъчни цели в годината, в която настъпи едно от следните обстоятелства: по т. 1 изтичане на давностния срок за вземането, но не повече от 5 години от момента, в който вземането е станало изискуемо. В конкретният случай се касае за вземане по запис на заповед. Нормата на чл. 537 вр. чл. 531, ал. 1 от ТЗ определя три годишен давностен срок от падежа на вземането. Изрично както в РА, така и в съдебното решение е посочено че падежа на вземането срещу "А. България" ООД е на 30.04.2004 г. и предвид нормата на чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗКПО давностният срок на това вземане е изтекъл на 1.05.2007 г. Довода на АССГ че тъй като нормата на чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗКПО определя два вида срокове – давностен по отношение на вземането и 5-годишен от изискуемостта на вземането, то следва да се прилагат общите разпоредби на давността регламентирани в ЗЗД и на основание чл. 116, бук. "в" от ЗЗД със започването на изпълнително производство давностният срок е прекъснат и следва да се приложи 5-годишният от изискуемостта който изтича през 2009 г., се споделя от настоящата инстанция. Разпоредбите на ЗЗД, регламентиращи общите принципи свързани с прилагане на давността, вкл. и прекъсването на последната, са приложими в този случай, както правилно е посочил в решението си и решаващият съд. В нормите на ЗКПО където законодателят е посочил изтичане на давностни срокове не е фиксирано законово и поради това следва да се прилагат общите принципи залегнали в ЗЗД, вкл. и нормата на чл. 116 от ЗЗД, касаеща прекъсването на давността. В настоящият случай правилно АССГ е посочил че тъй като нормата на чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗКПО е употребила израза "давностният срок" то се препраща изрично към този срок, уреден в нормите ва чл. 110-117 от ЗЗД и предвид че в чл. 116 от ЗЗД е предвидено спиране на давностният срок при определени обстоятелства, няма пречка това да се приложи и на плоскостта на целите на ЗКПО, а и липсва изрична законодателна забрана, че спирането или прекъсването на давността по ЗЗД не следва да касае тази по съответният данъчен закон. Настоящата касационна инстанция не споделя доводите в соченото като практика съдебна решение № 14145/18.12.2008 г., по адм. дело № 8658/2008 г., тъй като последното няма задължителен характер. Решението на АССГ в тази му част следва да се потвърди. ОТНОСНО НЕПРИЗНАТИ РАЗХОДИ ЗА ОТПИСАНИ ВЗЕМАНИЯ ОТ "INVEX MANAGEMENT & CONSULTING AG" Швейцария: В тази част отново няма спор по фактите, като въпроса се свежда до това дали е налице разплащане по сделката с акциите на 22.11.2004 г., на договорената им стойност и съответно има ли вземане което да се отпише през 2009 г., като правилно е посочил в обжалваният си акт и първоинстанционният съд. Решението обаче е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. За да се достигне до извод за наличие или не на плащане, решаващият съд не е събрал необходимите доказателства за това а е преповторил изводите на данъчният орган и е базирал своите правни изводи на предположение за извършено плащане въз основа само на два представени документа. Следвало е решаващият съд да прояви процесуална активност и с оглед становищата на страните да изясни спорният момент касаещ реалността на извършеното заплащане. Това е трябвало да се извърши с назначаване на ССЕ със задача в. л. след запознаване с материалите по делото и след извършване на справка в счетоводството на дружеството-жалбоподател и след извършване на справки в "Централен депозитар" АД и в "Стопанска и инвестиционна банка" да даде заключение относно налице ли е реално заплащане на цялата сума по сключеният предварителен договор между "Д." АД и "Invex Management & Consulting AG" Швейцария касаещ продажба на 421 000 бр. акции на "ОЦК" АД или се касае само за частично такова. Ако в. л. установи такова заплащане да посочи от кои доказателства се установява това, как е извършено плащането, как е прието от РЛ, последното извършило ли е някакви счетоводни операции свързани с плащането, водено ли е счетоводството на дружеството редовно на плоскостта на отписаното вземане. Отговорите на тези въпроси ще доведат до изясняване на правно релевантните за спора факти, а от там и до постановяване на законосъобразен съдебен акт. Следва обжалваното съдебно решение в тази му част да се отмени и да се върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав при спазване на указанията, дадени в настоящото решение. Разноските пред настоящата инстанция в отменената и върната за ново разглеждане част следва да се присъди по реда на чл. 226 от АПК. С оглед частичното отхвърляне на касационната жалба не се следват разноски за настоящото производство за жалбоподателят, а на ответната страна следва да се присъдят разноски в размер на 615 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, Осмо отделение