Решение № 756 от 17.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9954/2018 г.

Решение № 756 от 17.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9954/2018 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Фамилекс комерс" ООД, гр. Асеновград, подадена чрез адв. А. Асадурян, срещу решение № 1441/20.06.2018 г. по адм. д. № 509/2018 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА №Р-16001615000929-091-001/3.09.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, в частта, потвърдена с решение № 862/6.11.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, за установени задължения по ЗДДС от отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 07, м. 10.2010 г. и м. 01-м. 09.2011 г. общо в размер на 7 542, 85 лв. и лихви - 3 493, 04 лв. по фактури, издадени от "Юнайтед турс" ЕООД, "Алена Дистрибюшън" ЕООД, "Алекс-Агро" АД и "Ем Си Ем Груп 209" ЕООД. С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно, незаконосъобразно, необосновано, при неправилна преценка на доказателствата от страна на съда. Иска се постановяване на друго по същество, с което да се отмени процесния административен акт и присъждане на всички направени разноски по делото. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП чрез процесуален представител юрк. Н. Петрова оспорва касационната жалба, счита, че решението е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила по изложени съображения в постъпило писмено становище. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 645, 80 лв. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, за което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството е второ по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс пред Върховния административен съд. С решение № 1658/7.02.2018 г. по адм. д. 1630/2017 г. на Върховния административен съд, осмо отделение, е отменено решение № 2209/21.11.2016 г. по адм. д. № 3114/2015 г. по описа на Административен съд, Пловдив, с което е обявен за нищожен процесния РА и делото е върнато за ново разглеждане по същество от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото, предмет на оспорване е бил РА с установени задължения на ревизираното дружество по ЗДДС, във връзка с отказан ДК за данъчни периоди м. 07, м. 10.2010 г. и м. 01-м. 09.2011 г. по фактури, издадени от доставчиците "Юнайтед турс" ЕООД, "Алена Дистрибюшън" ЕООД, "Алекс-Агро"АД и "Ем Си Ем Груп 209" ЕООД с предмет различни видове меса, месни и др. продукти. За да отхвърли жалбата съдът е направил последователен анализ на установените обстоятелства, във връзка с постановения отказ на ДК и извод за неопровергани в хода на оспорване на РА констатации, въз основа на които е отказано право на данъчен кредит. Мотивите за отказ на данъчен кредит са недоказани реални доставки на стоки по процесните фактури. Във връзка с доставки от посочените доставчици, при осъществени насрещни проверки, доставчиците не са открити на данъчните им адреси, а в информационната система на НАП не са налични данни за кадрови и технически потенциал при доставчиците, за да доставят процесните стоки, които и съобразно със спецификата си изискват и специализиран транспорт. Документи за транспортиране на стоките, за предаване/приемане, също не са налице. Обосновани са изводите на съда, че по процесните фактури, не е доказано реално осъществяване на доставките, поради което не са изпълнени изискванията по чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за признаване право на данъчен кредит. Няма доказателства за кадрови и технически потенциал за извършване на фактурираните доставки от доставчиците, поради което е потвърден и изводът на административния орган, че неправомерно е начислен данък и обосновано е отказано признаване право на данъчен кредит. Правото на приспадане на данъчен кредит възниква за получателя по доставката на стоки и услуги, само когато по категоричен начин е доказана нейната реалност. Тежестта за доказване настъпването на всички правопораждащи претендираното право положителни факти е за ревизирания субект. Той следва да проведе главно доказване, което винаги, за да е успешно, следва да бъде и пълно, с ангажиране на относимите към спора доказателства. Липсата на достоверни относими доказателства за установяване на фактурираните стоки и услуги, при всеки от доставчиците, обосновават извод за недоказано реално извършени такива. Потвърдено е от вещото лице по назначената от съда ССчЕ, който е посетил адресите им по регистрация, че доставчиците не могат да бъдат открити и поради невъзможност да се провери счетоводството на доставчиците, няма как да се отговори на поставените въпроси към експертизата за редовно водени счетоводства на доставчиците, предмет на дейността им и свързани ли са с тях доставките на процесните стоки, как е извършено разплащането по фактурите, има ли съпътстващи документи към процесните фактури, има ли приемо-предавателни протоколи към всяка фактура, има ли пътни листове, има ли документи за произход на месото, има ли ветеринарни свидетелства за месото, има ли данни как са доставяни и съответно, съхранявани тези продукти, данни за транспортни средства, с които са доставяни и пр. Безспорно се потвърждава от вещото лице, че няма съпътстващи към фактурите документи, няма транспортни документи, няма данни за МПС на доставчиците, няма приемо-предавателни протоколи. В счетоводството на жалбоподателя са налице единствено фактури, прикрепени към тях разписки за плащане в брой, и приложена справка за складовата наличност. Складовата наличност е само като счетоводно отразяване като вещото лице в съдебно заседание на 07.06.2018 г. пояснява, че счетоводно е отразяването с така наречени "счетоводни записи, а те могат да бъдат всякакви. В складовата програма има зачислени стоки от същия вид като процесните стоки, само че от други доставчици". Относно последващата реализация на стоки от вида, е налице възражение от ответника по експертизата свързано с това, че не е отчетено началното количество стоки, налични към момента на закупуване на стоки от вида с процесните фактури, за да се направи безспорен извод за последваща реализация на стоките. В тази връзка следва отново да се съобрази, че това са само счетоводни записвания по фактурите, към които липсват съпътстващи документи, поради което реалност на доставките не е установена по спорните фактури. Наличието на кумулативните условия за възникване право на данъчен кредит по смисъла на чл. 69 и сл. от ЗДДС, респективно отсъствието на някоя от хипотезите по чл. 70 от ЗДДС, които възпрепятстват възникването му, са факти от обективната действителност, наличието или отсъствието, на които е свързано с възникването на благоприятни последици за касатора - възникване на право на данъчен кредит по определена фактура. В тежест на задълженото лице е да докаже наличието на условията за възникване на право на данъчен кредит, респективно отсъствието на някоя от хипотезите по чл. 70 от ЗДДС, като изходящият относим факт за приложимостта на визираните разпоредби от ЗДДС е установяването на реално осъществени доставки на стоки и/или услуги. Редовното водене на счетоводството на ревизираното дружество не води до извод за реалност на извършените доставки, като то доказва единствено, че има осчетоводени фактури от посочени в тях доставчици. Правилни са изводите на съда относно доказателствената стойност на представените документи и съответно, доказателствената тежест на жалбоподателя, който се ползва от тях. Доказателствата следва да бъдат преценявани в тяхната съвкупност и следва да са придружени от други доказателства, насочени към установяване на основната водеща предпоставка за признаване правото на данъчен кредит – осъществена облагаема доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС. От представените доказателства досежно фактурираните стоки - меса и месни продукти, не може да се изведе извод за действителното им осъществяване именно от посочените във фактурите доставчици. Не са налице и данни за възможността на същите да ги осъществят. Решението на съда с извод за законосъобразност на РА и отхвърляне на жалбата като неоснователна, е правилно, законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП се дължат разноски за касационната инстанция в размер 500 лв. от претендираните в размер на 645, 80 лв. за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал 1, изр. 3 ДОПК, във вр. с чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за изготвяне на писмен отговор по касационната жалба, без процесуално представителство пред Върховния административен съд. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение