Решение № 12219 от 4.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15945/2011 г.

Решение № 12219 от 4.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15945/2011 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОУИ", гр. София, при ЦУ на НАП, срещу решение № 4537/21.10.2011 г. по адм. дело № 832/2011 г. на Административен съд - София град, с което е прогласена нищожността на ревизионен акт (РА) № 2001004932/08.11.2010 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 27/06.01.2011 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. София, при ЦУ на НАП, с който на "К-Вердер" ЕООД е отказано право на данъчен кредит в размер на 11 786.13 лв. по фактури, издадени от "Таурус Лимитед" ЕООД и "О-Конект Премиум груп" ООД за данъчни периоди м. 10, 11 и 12 2009 г. и м. 01, 02 и 03 2010 г. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - "К-Вердер" ЕООД, гр. София, представлявано от управителя Илко Димитров Илчев, чрез пълномощника адв. Петър Шекеров, в писмен отговор отправя искане да бъде оставено в сила обжалваното решение, както и да бъдат присъдени разноски по делото. Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е основателна. За да постанови обжалваното решение, Административен съд - София град е приел, че оспореният РА е издаден от некомпетентен орган. констатирал е, че ревизионното производство е започнало със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № 1004932/14.06.2010 г., издадена от Емил Кирилов Динев, на длъжност началник сектор "Ревизии" в Дирекция Контрол при ТД на НАП София, но с изнесено работно място (ИРМ) София област, а адресът за кореспонденция на жалбоподателя е гр. София, бул. "Патриарх Евтимий". Според първоинстанционния съд компетентна по смисъла на чл. 8 от ДОПК е Териториалната дирекция по постоянния адрес на физическите лица - в случая ТД на НАП гр. София. В този смисъл съдът е преценил, че органът, възложил ревизията, не е притежавал правомощия да възложи ревизия на данъчен субект, чийто постоянен адрес се намира извън пределите на неговата териториална компетентност /аргумент от разпоредбата на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК/ - ревизията може да се възлага от органа по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция. Наред с това е постановено, че РА е издаден от орган по приходите, който не притежава правомощия да издава РА на лица, намиращи се извън съответната териториална дирекция. Тъй като Емил Кирилов Динев е заемал длъжността главен инспектор по приходите към ТД на НАП, София област и по делото не са представени доказателства, сочещи, че по отношение на органа, възложил ревизията и органът по приходите, издал РА са предоставени правомощия да възлагат, респективно на това да издават РА извън териториалния обхват на съответната ТД на НАП - в случая София област, то съдът е приел, че липсата на компетентност, както у органа, възложил ревизията, така и у органа, издал спорния РА, прави последния нищожен. Решението е неправилно постановено. Общият принцип за териториалната компетентност относно актовете, издавани по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, а именно актовете, издавани от орган по приходите, съответно публичен изпълнител, е въведен с разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ДОПК, която гласи, че актовете по този кодекс се издават от орган по приходите от компетентната териториална дирекция. С нормата на чл. 8 от ДОПК е дадена подробна уредба на компетентните териториални дирекции относно производствата по кодекса в зависимост от субектите, от чието име или срещу които е образувано административното производство. Относно компетентността по възлагането на ревизията в чл. 112, ал. 2 от ДОПК е предвидено, че ревизия може да се възлага от органа по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция. Следователно първата преценка досежно компетентността следва да бъде направена относно това кой териториален директор е компетентен да определи съответно кой орган по приходите следва да възложи ревизия. В конкретния случай компетентната териториална дирекция се определя по правилата на чл. 8, ал. 1, т. 3 от ДОПК - това е тази дирекция, в чийто териториален обхват се намира седалището на дружеството. От приложените по делото писмени доказателства се установява, че към момента на възлагането на ревизията седалището на ревизираното лице е на територията на гр. София, бул. "Патриарх Евтимий". Следователно компетентен да определи възлагащия ревизията орган е териториалният директор на ТД на НАП София. В тази връзка за доказване спазването на това изискване в касационното производство е представена Заповед № РД-01-6/05.01.2010 г., издадена на основание чл. 11, ал. 1, т. 1 от ЗНАП и във връзка с извършването на структурни промени в НАП от 01.01.2010 г. от териториалния директор на ТД на НАП София. Видно от нея, функциите на компетентен орган да издава заповеди за възлагане на ревизии на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК следва да се изпълняват от служители в ТД на НАП София, дирекция "Контрол", конкретно и поименно посочени. От тази заповед е видно, че лицето Емил Кирилов Динев (отбелязан в т. 7 от горепосочената Заповед) притежава функциите на компетентен орган да издава заповеди за възлагане на ревизии на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК. Ревизията на "К-Вердер" ЕООД е възложена на основание Заповед за възлагане на ревизия № 1004932/14.06.2010 г., издадена от Емил Кирилов Динев, на длъжност началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП София. Със Заповед № 178.14/30.12.2009 г. на териториалния директор на ТД на НАП София /представена в хода на съдебното производство/, Емил Кирилов Динев е преназначен от длъжността началник сектор в ТД на НАП София област, отдел "Контрол", сектор "Ревизии и проверки" на длъжността началник сектор в ТД на НАП София, дирекция "Контрол", отдел "Ревизии", с работно място ИРМ София област. Преназначаването е извършено с оглед Решение № РМФ-286/19.12.2009 г. на Управителния съвет на Националната агенция за приходите /НАП/ за одобряване на организационно-управленската структура на НАП. Според точка 3 на Решението досегашните Териториални дирекции на НАП - София град, София област, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, Велико Търново, Русе, Плевен, Благоевград, Габрово, Хасково, Кърджали, Ловеч, Видин, Враца, Монтана, Пазарджик, Добрич, Кюстендил, Перник, Разград, Силистра, Сливен, Смолян, Търговище, Шумен и Ямбол се структурират в Териториални дирекции на НАП с териториален обхват, седалище и обхват на дейност, както следва: т. 3.1 Териториална дирекция на НАП София, със седалище гр. София, териториален обхват и обхват на дейност, съвпадащ с териториалния обхват и обхват на дейност на досегашните ТД на НАП - София град, София област, Перник, Кюстендил и Благоевград. Видно от горепосоченото решение на Управителния съвет на НАП, в сила от 01.01.2010 г. териториалния обхват на дейност на ТД на НАП София съвпада с териториалния обхват и обхват на дейност на ТД на НАП София област. Следователно лицето Емил Кирилов Динев (видно от Заповед № РД -01- 6/05.01.2010 г.), притежава нужната териториална и материална компетентност по смисъла на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК на орган по приходите в ТД на НАП София. Несъстоятелен в тази връзка е изводът на първоинстанционния съд, че органът по приходите е възложил ревизията на данъчен субект, чието седалище и адрес на управление се намира извън пределите на неговата териториална компетентност. В реда на изложеното следва да се посочи, че неправилно съдът е приел, че РА № 2001004932/08.11.2010 г. е издаден от некомпетентен орган. Обжалваният акт е издаден от Росен Енев Костов. Видно от приложената по делото Заповед № 1438/18.05.2009 г. на изпълнителния директор на НАП, същият е назначен за държавен служител, на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП София. От друга страна Росен Енев Костов е упълномощен със Заповед за определяне на компетентен орган /ЗОКО/ № К 1004932/07.10.2010 г., издадена от органа, възложил ревизията, да издаде спорния РА. ДОПК допуска определяне със заповед от териториалния директор на нарочен орган по възлагането на ревизията, но не и по издаването на заповед за компетентност на издателя на РА. Кой е този орган дефинира, детерминира и изрично посочва кодексът, без възможности за тълкуване или преразпределяне на компетентност - това е органът, възложил ревизията. Съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК, "след получаване на уведомлението органът, възложил ревизията, определя със заповед компетентния да издаде РА орган по приходите". В случая, след като правомощието по издаване на заповед за определяне на компетентен орган /ЗОКО/ е директно разписано от кодекс, не е необходимо да бъде преповтаряно изрично в съдържанието на заповед. Очевидно е, че Емил Кирилов Динев е орган по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, а оттам ех lege се явява и орган, който има правото да издава ЗОКО. От друга страна, предвид длъжностното качество на Росен Енев Костов и доколкото той е определен да издаде PA с нарочна заповед от лицето, възложило ревизията /лицето, издало заповедта за възлагане на ревизия - ЗВР/, то той безспорно притежава компетентност да издаде РА. С оглед на това, се налага извод за липса на процесуални нарушения, обосноваващи нищожност на РА. Изводите на първоинстанционния съд са неправилни и незаконосъобразни, а решението - постановено в противоречие с представените по делото писмени доказателства. Разглеждането на делото в първата инстанция е приключило, без да бъде указано на ответника да представи доказателства за надлежно оправомощаване на издателя на заповедта за възлагане на ревизия и на РА, съгласно изискванията на чл. 171, ал. 4 АПК, което съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Доколкото липсва произнасяне на съда по същество на спора относно законосъобразността на РА, който неправилно е приет, че е нищожен, следва да бъде отменено съдебното решение, а делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на административния съд. С оглед изхода на спора разноски за настоящата инстанция не следва да бъдат определяни, а направените да бъдат определени по реда на чл. 226, ал. 3 от АПК. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение