Решение № 15635 от 10.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4191/2012 г.

Решение № 15635 от 10.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4191/2012 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба от заместник- изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие"-РА против решение № 76 от 12.01.2012 г., постановено по адм. д. № 1856/2011 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалноправните разпоредби и при необоснованост-отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът, "Агро Райс" ЕООД- гр. Пловдив, редовно призован, не се представлява и не депозира писмено становище по същество. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като предявена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол пред ВАС, от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 ДОПК във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), съдът е отменил Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-2600/3833 от 14.04.2011 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който по отношение на "Агро Райс" ЕООД-гр. Пловдив, ЕИК ****** е установена недължимо платена сума в размер на 1077.17 лв. за кампания 2009 г. по подадено от дружеството общо заявление за единно плащане на площ с УИН 16/010709/59049, дължаща се на отпускането й за неподлежащи на подпомагане площи. За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваният АУПДВ е незаконосъобразен като постановен в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби - основание за незаконосъобразност по чл. 146, т. 4 от АПК. Според съда приложима е била разпоредбата на чл. 73, § 4, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г., съгласно която "Агро Райс" ЕООД- Пловдив не дължи възстановяване на недължимо платена сума, тъй като плащането е извършено по грешка на компетентните власти или друг орган и грешката не е могло да бъде установена по разумен път от земеделския производител. Така постановеното първоинстанционно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Правилен е изводът на съда за незаконосъобразност на обжалвания АУПДВ поради противоречието му с материалния закон. Видно от вярно възприетата фактическа обстановка по делото, както и от съдържанието на самия АУПДВ, дружеството- жалбоподател е получило разрешената му субсидия, след като по заявлението му за подпомагане са извършени кръстосани проверки, включително и теренни такива, които установяват допустимите за подпомагане площи след констатирано застъпване на площи. Едва при допълнителна проверка от РА, предизвикана от постъпила от МЗХ нова информация, е установено, че част от оторизираната субсидия се явява недължимо платена и е издаден обжалваният АУПДВ. На база горните факти правилно съдът е приел, че не е установено недобросъвестно поведение от страна на земеделския производител, което, чрез деклариране на неверни данни, да е въвело в заблуждение административния орган при определяне на дължимата субсидия. Доколкото "Агро райс" ЕООД-Пловдив не е било уведомено въобще за провеждането на тази последваща проверка, не е участвало в нея и резултатите от същата не са му съобщавани преди постановяване на АУПДВ, същото не е можело по никакъв начин да установи наличието на недопустими за подпомагане площи, за които да дължи връщане на суми. След като земеделският производител не е действал недобросъвестно и с поведението си не е заблудил компетентния орган при изплащане на оторизираните суми, то изплатените парични суми не могат да се квалифицират като недължимо платени и да се събират принудително. Предвид датата на постановяване на обжалвания акт - 14.04.2011 г., в сила е изключението, предвидено в чл. 80, § 3, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. /преповтарящо изцяло разпоредбата на чл. 73, § 4, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 796/2004/, съгласно което задължението за възстановяване на суми не се прилага, ако плащането е извършено поради грешка на компетентните органи или друг орган и ако грешката не е можело да бъде установена по разумен начин от земеделския производител. Обстоятелството, че административният орган и първостепенният съд в мотивите на съдебното решение са се позовали на отменения Регламент № (ЕО)796/2004 г. не е порок на акта или на съдебното решение, защото съгласно чл. 86 от ЗР на Регламент (ЕО)1122/2009 г., макар и отменен, считано от 01.01.2010 г., Регламент/ЕО/ № 796/2004 продължава да се прилага по отношение на заявления за помощи относно пазарните години или премийни периоди с начало преди тази дата. В допълнение към развитите от първоинстанционния съд мотиви за незаконосъобразност на отменения от него АУПДВ, касационният съдебен състав приема, че административният акт страда и от други пороци. Същият е постановен и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 59 от АПК индивидуалният административен акт /какъвто безспорно е АУПДВ/ следва да съдържа като задължителен реквизит фактическите и правни основания за издаването му, т. е. да е мотивиран. Такова фактическо описание на основанието за издаване на акта липсва. Административният орган се е позовал на първо място на "новополучена официална информация в ИСАК, с която РА е длъжна да се съобрази" и на следващо място - на поредна проверка, установяваща застъпване на площи, без да е уточнено кой е реалният ползвател на застъпените площи, съответно без мотиви при това положение налице ли е застъпване на площи въобще. Никъде в акта не са индивидуализирани площите, които органът счита недопустими за подпомагане по всяка от гореизложените две причини и техният размер; въз основа на какви проверки и на какви констатации от същите площите са недопустими за подпомагане; методиката, по която е определена подлежащата на възстановяване сума; причините, въз основа на които същата се явява недължимо платена и др. Фактическите основания за издаване на акта не се съдържат и в други документи от административната преписка по издаването му съгласно изискванията на ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, поради което липсата на изложени в акта мотиви не може да бъде санирана чрез събиране на доказателства и установяване на релевантните за издаването му факти за първи път в съдебната фаза на производството. Наред с горното, при постановяване на обжалвания АУПДВ са допуснати и други съществени нарушения на административнопроизводствените правила, явяващи се основание за отмяната му. Нарушени са императивните изисквания на чл. 26, 28, 34, 35 и 36 от АПК - административният орган не е уведомил земеделския производител за отпочване на производството по издаване на акта, не му е осигурил достъп до новопостъпилата информация от ИСАК, на база на която е преценил наличието на недължимо платени суми, лишил го е от възможност да участва в административното производство, да прави възражения и ангажира доказателства в своя защита, не е събрал служебно необходимите доказателства преди постановяване на административния акт. Предвид гореизложеното решението на АС-Пловдив е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК