Решение № 124 от 12.03.2013 г. на ВКС по н. д. № 334/2013 г.

Решение № 124 от 12.03.2013 г. на ВКС по н. д. № 334/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Евелина Стоянова Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдения К. П. П. за възобновяване на нохд № 1445/11 г. по описа на Районния съд - гр. Пазарджик, с което се претендира да са налице всички основания по чл. 348, ал. 1 НПК и иска оправдаване по предявеното обвинение. Пред ВКС жалбоподателят не взема лично участие - редовно призован, не се явява, а защитата му - поддържа искането и представя писмени бележки. Съображенията, изложени в последното са идентични с тези, намерили израз в депозираното от осъдения искане за възобновяване.

Гражданският ищец и повереника му, прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразяват становища за липсата на основания за възобновяване на делото.

За да се произнесе ВКС, първо наказателно отделение взе предвид следното:

С присъда по нохд № 1445/11 г. ПРС признал подс. П. за виновен в това, че в периода от 23.06.2009 г. до 20.01.2010 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. "б" от НК, присвоил чужди пари на обща стойност 4 946,83 лева, собственост на фирма [фирма]-гр. София, връчени му в това му качество и поверени му да ги пази и управлява, поради което и на основание чл. 201, във връзка с чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК го осъдил на две години лишаване от свобода, като по реда на чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години. Със същата присъда подсъдимият е осъден да заплати на посоченото ООД сумата от 4 946,83 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 20.01.2010 г. до окончателното й изплащане. Отговорността на подс. П. е ангажирана и за деловодните разноски и дължимата държавна такса.

С решение № 118 от 19.07.2012 г., постановено по внохд № 361/12 г., образувано по жалба на подсъдимия, Окръжният съд - гр. Пазарджик потвърдил присъдата на ПРС.

Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка, Върховният касационен съд установи:

Искането е допустимо, тъй като е подадено от процесуално легитимирана страна, в законно установения срок по чл. 421, ал. 3 НПК, като с него се оспорва акт от кръга по чл. 419, ал. 1 НПК, непроверен по касационен ред.

Разгледано по същество искането на осъдения е неоснователно.

1.Не се констатират нарушения на процесуалните правила, от кръга на тези по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, които да налагат връщане на делото за ново разглеждане.

Възражението, насочено срещу експертните заключения, приети от съда по същество, е неоснователно. Липсата на приемо-предавателни протоколи, на ревизия и акт за начет, не препятства възможността за изясняване на обстоятелствата по чл. 102 НПК, свързано с инкриминирания престъпен състав. В наказателният процес същите обстоятелства подлежат на установяване със всички способи, предвидени в НПК - чл. 106 НПК.

Експертните заключения са обосновани, пълни и ясни. Те се основават на съвкупния доказателствен материал, част от който надлежно изискан е представен от ООД. Проверката на място поначало не е задължителна, щом събраните по делото доказателства са достатъчни за изводи по поставените въпроси, какъвто е настоящият случай.

1. Законът правилно е приложен.

Безспорно установено е длъжностното качество на подсъдимия, като обстоятелството, че понякога част от задълженията му фактически са изпълнявани от неговата съпруга, не налага различен извод.

Възражението, че инкриминираната сума пари е останала в офиса, не намира опора в данните по делото. Същото възражение е било поставяно на вниманието и на предходните инстанции, които са изложили ясни съображения, предопределили отхвърлянето му като неоснователно. Съображенията на съдилищата не са декларативни, а видно от мотивите на съдебните актове, са основани на внимателен анализ на събраните доказателства. Тези съображения не се оспорват от осъдения, а ВКС не намери причини за критично отношение към тях.

Известно е, че "наложен платеж" е пощенска услуга, при която пощенската пратка се доставя на получателя срещу заплащане на определена от подателя сума, който поначало и в конкретния случай е различен от ООД. Тъкмо такива суми не са отчетени от подсъдимия, макар, че ги е държал. При установеното, че само той е имал единствен достъп до тях, правилно е прието, че липсата е причинена единствено от неговите действия.

Възражението свързано с направените от подсъдимия разходи за наем, консумативи и др., не държи сметка, че такива разходи и да е могъл да прави е трябвало да извършва със суми, принадлежащи на ООД, а не на подателя на пратката.

1. Наложеното на подсъдимия наказание е справедливо.

При липсата на предпоставките на института на смекчената наказателна отговорност, правилно наказанието на подсъдимия е индивидуализирано в рамките на предвиденото от закона. Отчетени са всички обстоятелства от значение за обема на отговорността, като не се установява обстоятелство от този кръг да е игнорирано или оценено неадекватно на обективното му значение. Наложеното по вид и размер наказание не е очевидно несъответно, по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК и като такова е справедливо. Ведно с начина на изтърпяване определеното наказание способства постигането на целите по чл. 36 НК.

Водим от горното и на основание чл. 424 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение