Решение № 3386 от 25.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1684/2015 г.

Решение № 3386 от 25.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1684/2015 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационни жалби на главния архитект на Община-Бургас и на Иван Стефанов Фортунов и Кина Димитрова Фортунова против решение № 1416/25.07.14 г. по адм. д. № 2926/13 г. по описа на Административен съд Бургас. Ответниците Силвия Бончева Дакашева, представлявана от адв. Стоянов и Лъчезар Добрев Дакашев поддържат становища за неоснователност на касационната жалба с молба оспореното решение да бъде оставено в сила. Адв. Стоянов претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция. Ответниците Елена Георгиева Дакашева, Миланка Добрева Теодосиева, Галина Добрева Петкова, Лиляна Василева Русева, Антон Христов Антонов, Иван Русев Георгиев, Катя Василева Рачева, Ирена Иванова Фортунова, Георги Иванов Фортунов, Аспарух Христов Антонов и община Бургас не вземат становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационните жалби. Върховният административен съд намира касационните жалби, подадени в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страни, за които решението е неблагоприятно, процесуално допустими и като ги разгледа по същество, констатира: С Акт за узаконяване № П-10/04.02.2011 г. главният архитект на община Бургас е узаконил жилищна сграда-сутерен с четири складови помещения и търговска зала с тоалетна, партер-магазин и офис, първи етаж - офис, втори етаж-две жилища, трети етаж-едно жилище, четвърти етаж - две жилища и подпокривно пространство-складове в УПИ V-2266, кв. 28 по плана ЦГЧ на гр. Бургас съгласно одобрен проект за узаконяване от от 31.01.2011 г., на името на конкретно посочени лица. В мотивите на този акт съдът се е позовал на влязло в сила частично изменение на ЗПР и ЧКЗСП, одобрени със Заповед № 754/19.04.1994 г. С обжалваната Заповед № 3244/20.11.2013 г., на основание чл. 62 АПК, главният архитект на община Бургас, с мотиви за допусната в така издадения акт за узаконяване очевидна фактическа грешка в края на диспозитивната му част, след изброяване лицата, на чието име е узаконен строежа е добавил текста "и Силвия Бончева Дакашева, ЕГН ********** - Договор да доброволна делба на съсобствен недвижим имот от 16.12.1994 г." Първоинстанционният съд е приел, че със заповедта административният орган е упражнил правомощието си за допълване на акта за узаконяване от 04.02.2011 г. и я е отменил като незаконосъобразна. Взел предвид, е влязлото в сила решение по адм. д. № 2089/2011 г. на Административен съд Бургас, с което Заповед № 754/1.04.1994 г. е обявена за нищожна и на основание тази нищожност е намерил първоначално издадения акт за узаконяване също нищожен, а обжалваната заповед- незаконосъобразна. Решението е недопустимо по смисъла на чл. 209, т. 2 АПК. Разпоредбите на чл. 62, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 АПК визират правомощия на административният орган да допълни издаден от него административен акт преди изтичане на срока за обжалването му, да поправи допуснати очевидни фактически грешки и след изтичане на срока за обжалването му, както и да изясни действителното му съдържание чрез тълкуване. В обжалваната заповед точното правно основание за издаването й не е посочено, предвид което действителната воля на административния орган е следвало да бъде установена от съда въз основа нейното съдържание. Видно от обстоятелствената част, в която са обсъдени фактите, дали основание за издаване на заповедта, административният орган се е позовал на договор за доброволна делба от 16.12.1994 г., въз основа на който е определил кръга на лицата, на чието име е узаконен строежа с издадения вече акт за узаконяване от 04.02.2011 г. Определил е пропуска си в този акт да посочи и лицето Силвия Бончева Дакашева, страна по договора, като очевидна фактическа грешка. Независимо от диспозитива на процесната заповед "допълвам..... със следния текст" заповедта следва да се приеме издадена на основанието по чл. 62, ал. 2 АПК, а не по чл. 62, ал. 1 АПК, тъй като допълване е налице, когато при издаване на административния акт административният орган не се е произнесъл по целия предмет на административното производство. В случая с издаване на акта за узаконяване главният архитект се е произнесъл изцяло по претенцията за узаконяване на жилищната сграда в УПИ V-2266, кв. 28 по плана на ЦГЧ на гр. Бургас. Предвид горното първоинстанционното решение се явява постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът, от една страна, неправилно е определил характера на обжалваната заповед като издадена на основание чл. 62, ал. 1 АПК, а от друга-не е изложил мотиви, относими към законосъобразността й на това правно основание. Извън предмета на спора и в нарушение на чл. 216, ал. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е обсъждал валидността на издадения на 04.02.2011 г. акт за узаконяване. Ето защо, решението следва да бъде обезсилено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав за преценка законосъобразността на процесната заповед на плоскостта на действителното правно основание за издаването й - това по чл. 62, ал. 2 АПК, тъй като в случай, че касационната инстанция стори това, би отнела правото на участие на страните в инстанцията по същество. Воден от изложеното и на основание чл. 218, ал. 2 и чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд в настоящия състав на второ отделение