Решение № 8672 от 30.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4800/2009 г.

Решение № 8672 от 30.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4800/2009 г., II о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Драга Александрова Кочева и Александър Костадинов Кочев и двамата от гр. Благоевград срещу решение № 14 от 16.02.2009 г. по адм. дело № 1464/2008 г. на Административен съд Благоевград, като са изложени доводи за неговата необоснованост, незаконосъобразност и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът по касационната жалба Велимир Благоев Димитров изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът по касационната жалба Кмета на община Благоевград не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна. Върховният административен съд, второ отделение обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на Драга Александрова Кочева и Александър Костадинов Кочев и двамата от гр. Благоевград срещу заповед № 2293 от 31.10.2008 г. на Кмета на община Благоевград. За да постанови съдебния си акт съдът е приел, че изложените в заповедта фактически основания - износена и станала опасна за здравето и живота на хората, негодна за използване и при липса на възможност за заздравяване едноетажна сграда е застрашена е от самосрутване и е вредна в санитарно-хигиенно отношение, които обстоятелства са в съответствие с посоченото от административния орган правно основание. Обсъдено е и заключението на вещото лице, като съдът е приел, че то кореспондира на изложеното от административния орган фактическо и правно основание. Този извод на съда е необоснован и има за последица постановяването на незаконосъобразно решение по следните съображения: Оспорената заповед се предхожда от съставен констативен протокол от комисия на общината от 18.09.2008 г. В него се съдържат данни за състоянието на процесната едноетажна сграда, описана като опасна поради естественото си износване за здравето и живота на хората, негодна за използване, не съществуване на възможност за заздравяването й, застрашена е от самосрутване и е вредна в санитарно - хигиенно отношение. В констативния протокол липсват данни какво е състоянието на сградата в конструктивно отношение, тъй като изясняването на този въпрос е от съществено значение за това дали да е възможно нейното заздравяване или не, като последното е предпоставка за постановяване на административен за премахването й по чл. 196 от АПК. На този въпрос отговор е даден в заключение на вещото лице, което освен че подробно е описало състоянието на сградата, е дало заключение, че тя може да бъде заздравена. Изяснено е, че по носещата й конструкция няма видими недопустими деформации и пукнатини, както и такива няма по носещите тухлени стени и че дървеният гредоред е в задоволително състояние към момента на извършването на експертизата. Установено е, че сградата има частични провиси, както и че същата не е в аварийно състояние и е възможно реконструкцията и заздравяването й. Това заключение на вещото лице не е оспорено от страните и с него за разлика от заповедта на административния орган е прието, че като незасегната в конструктивно отношение сградата подлежи на заздравяване, но съдът не е отчел този факт, поради което е постановил необосновано и незаконосъобразно решение. При издаването на заповед на посоченото правно основание административният орган е задължен да назначи комисия по чл. 196 от ЗУТ, която на първо място следва да се произнесе относно състоянието на сградата, за възможността за поправянето и заздравяването й, което означава, че следва да се констатира състоянието й в конструктивно отношение, което не е направено в случая. При положение, че заключението на вещото лице не е оспорено от страните, то направените в него констатации опровергават съдържанието на констативния протокол и фактическите основания посочени в заповедта, поради което оспорената заповед е незаконосъобразна. От данните по делото е видно, че сградата е нанесена в кадастралния план със съответен идентификатор. Ирелевантно е за настоящото административно производство, което е с предмет - чл. 195, ал. 6 от ЗУТ, обстоятелството за статута на сградата и по-точно, че тя няма траен градоустройствен статут. Този въпрос е от значение за друго производство, но не и за настоящото. С тези съображения настоящата инстанция приема, че заповедта е незаконосъобразна, поради което като е отхвърлил жалбата на жалбоподателите срещу нея, първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразно решение. Върховният административен съд приема, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което приема, че следва обжалваното решение да се отмени като неправилно и вместо него следва да бъде постановено друго, с което да се отмени оспорената заповед като незаконосъобразна. Воден от изложеното и на основания чл. 221, ал. 2 от АПК