Решение № 3114 от 14.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7169/2023 г.
ВАСШесто отделение14.03.2024 г.докладчик Весела Николова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 1082/13.06.2023 г. по адм.д. 232/2023 г. по описа на Административен съд Благоевград.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ ЛЮБОМИР ГАЙДОВ Членове: /п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА /п/ НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
Мотиви
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на К. Стамболийски, чрез адв.И. Дюзова срещу Решение 1082/13.06.2023 г. по адм.д. 232/2023 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му против Решение 2153-01-10/02.02.2023 г. на директора на ТП на НОИ - Благоевград, и потвърденото с него разпореждане [номер]/прот.N01280/09.11.2022 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ - Благоевград. Съдебното решение се оспорва като неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Твърди се, че решението не почива на събраните по делото доказателства и е в разрез с приложимите законови норми. Според касатора, неправилно административният орган е разпоредил спиране на пенсията за инвалидност на лицето, на основание чл.95, ал.1, т.4 от КСО, тъй като същата е по-висока (448,23 лв. видно от разпореждане [номер]/30.09.2022 г.) от отпуснатата му с процесното разпореждане лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (397,19 лв.). Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отменят издадените актове. Евентуално, ако се установят съществени нарушения на съдопроизводствените правила, се претендира връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендират се разноски. Ответникът директорът на ТП на НОИ Благоевград, чрез гл.юрк.С. Митова, в писмен отговор излага съображения за неоснователност на жалбата. Навежда доводи за неприложимост на §22ц, ал.1 от ПЗР на КСО към процесния случай, както и че отпуснатата ЛПОС, считано от 01.06.2022 г. не подлежи на преизчисляване по реда на §7з, ал.1 от ПЗР на КСО. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за допустима, като подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл.218, ал.2 от АПК е неоснователна. Касационната инстанция споделя като правилни и законосъобразни фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд, като не е необходимо да ги преповтаря по аргумент от чл.221, ал.2, предл.2 от АПК. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - Благоевград е било Решение 2153-01-10/02.02.2023 г., издадено от директора на ТП на НОИ Благоевград, постановено в производство по чл.117, ал.1 във връзка с ал.3 от КСО, с което е оставена без уважение жалбата на К. Стамболийски срещу разпореждане [номер]/09.11.2022 г. на началник отдел Пенсии при ТП на НОИ Благоевград. С разпореждането на основание чл.68, ал.3 от КСО му е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОС) в размер: 337,19 лв. + 60,00 лв. по ПМС 479/30.12.2021 г., общо 397,19 лв. ЛПОС е отпусната, считано от 12.06.2022 г., пожизнено, по заявление на касатора от 20.07.2022 г., при възраст 66 г. и 10 м. Осигурителният стаж е съответно: от втора категория труд 10 г. 08 м. 19 дни, от трета категория 6 г. 09 м. 27 дни; съгласно чл.104 от КСО превърнат към трета категория 20 г. 02 м. 21 дни. Осигурителният стаж без превръщане е 17 г. 06 м., а разликата между общия осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд и осигурителния стаж без превръщане е 02 г. 08 м. Определен е индивидуален коефициент 1.0456. Този коефициент се оспорва от касатора като по-неблагоприятен от определения му коефициент с разпореждане [номер]/30.09.2022 г. (л.8 по адм.д.232/23 г.) 1,449, с което е преизчислена на основание §7з, ал.1 от ПЗР на КСО получаваната от лицето пенсия за инвалидност поради общо заболяване (ПИОЗ) на основание чл.74, ал.1 от КСО. С процесното разпореждане, на основание чл.95, ал.1, т.4 от КСО е постановено спиране на пенсията за инвалидност поради общо заболяване, поради отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Правилно е постановеното от административния съд, въз основа на прието по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, че така посочените индивидуални коефициенти на ПИОЗ и ЛПОС са правилно изчислени, съобразно действащите към момента на издаване на съответните разпореждания норми. Както е установил съдът, касаторът е навършил възрастта за пенсиониране на 12.06.2022 г., от която дата е отпусната ЛПОС с процесното разпореждане, поради което не е приложима спрямо него разпоредбата на §22ц, ал.1-2 от ПЗР на КСО, даваща възможност на лицето да избере по кой метод да бъде изчислена пенсията му. Съгласно §22ц, ал.1, предл.1 от ПЗР на КСО,
- до 1 януари 2022 г. едновременно с подаването на заявление за отпускане на пенсия, свързана с трудова дейност с начална дата след 31 декември 2018 г., лицето има право да избере размерът на пенсията му да бъде определен с индивидуален коефициент, изчислен по реда на чл.70, ал.4 - 7, ал.10, т. 1 и ал.11, ако това е по-благоприятно за него. Не е приложима и хипотезата на §22ц, ал.2 от ПЗР на КСО, съгласно който в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон лицата с подадени заявления за отпускане на пенсия, свързана с трудова дейност, с начална дата след 31 декември 2018 г., както и тези, на които е отпусната такава пенсия до влизането в сила на този закон, може да упражнят еднократно правото си на избор по ал.1, като в тези случаи пенсията се отпуска в новия размер от същата начална дата, ако това е по-благоприятно за съответното лице. Ето защо, правилно с процесното разпореждане на пенсионния орган е приложена новата методика за изчисляване на ЛПОС, като изчисленията на получения коефициент 1,0456 са потвърдени от ССчЕ като правилни. По отношение на възражението за неправилно спиране на пенсията за инвалидност на касатора, съдът намира същото за неоснователно. ЛПОС е отпусната с процесното разпореждане от датата на придобиване на правото за ЛПОС 12.06.2022 г., тъй като на основание чл.94, ал.1 от КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 2-месечен срок от тази дата (заявлението е от 20.07.2022 г.). Към 12.06.2022 г. изчисленият с процесното разпореждане размер на ЛПОС от 337,19 лв. и съответна добавка от 60 лв. (по ПМС 479/30.12.2021 г.) е по-висок от размера на пенсията за инвалидност поради общо заболяване към 12.06.2022 г. (314,50 лв.). Няма спор, че на Стамболийски е изчислена и определена лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Към датата на подаденото заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст 20.07.2022 г. разпоредбата на чл. 101, ал. 1, т.2 от КСО съдържа забрана за едновременно получаване на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Съгласно чл.101, ал.3а от КСО (в сила от 01.01.2015 г.), при право на повече от една пенсия се получава по избор една от пенсиите в пълен размер и 50 на сто от останалите. Тази възможност касае хипотезите, при които лицето има право на повече от една пенсия по КСО, но за касатора важи императивната забрана по чл.101, ал.1, т.2 от КСО. Нормата на чл.74, ал.4 от КСО също императивно повелява, че пенсия за инвалидност поради общо заболяване не се отпуска, възобновява или възстановява на лица, на които е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. (В същия смисъл е Решение 10950/13.11.2023 г. по адм.д.2230/2023 г., ВАС, VI отд.). С оглед изложеното е неотносимо извършеното с разпореждане [номер] от 30.09.2022 г., преизчисление на пенсията за инвалидност, на основание §7з от ПЗР на КСО, съгласно който пенсиите за трудова дейност, отпуснати с начална дата до 31 декември 2021 г. включително се преизчисляват от 1 октомври 2022 г. при съответното прилагане на чл. 70, 75 и 79 от КСО. Правилно е визираното в Решение 2153-01-10/02.02.2023 г. на директора на ТП на НОИ, че тъй като пенсията на Стамболийски за осигурителен стаж и възраст е отпусната с начална дата след 01.01.2020 г., тя не подлежи на преизчисление по §7з, ал.1 от ПЗР на КСО. Предвид гореизложеното, касационният съд намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Касаторът е освободен от разноски на основание чл.83, ал.2 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК, с определение 1247 от 05.07.2023 г. по адм.д.232/2023 г. на Администрагтивент съд Благоевград. Предвид това, претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение не следва да се присъжда.