Решение № 12288 от 21.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6821/2010 г.

Решение № 12288 от 21.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6821/2010 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на Община - Раднево, против Решение № 97/31.03.2010 г, постановено по адм. д. № 590/2009 г, на Административен съд - Ст. Загора. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението като се иска неговата отмяна. Постъпил е писмен отговор от ответната страна - Николай Дечев, в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: С обжалваното решение Административния съд - Ст. Загора е изменил Решение № 344, по Протокол № 4, на Комисията по чл. 210, ал. 1 ЗУТ, назначена със Заповед № 883/22.07.2004 г, на кмета на Община Раднево в частта му, с която на основание чл. 210, ал. 1 ЗУТ, вр. чл. 64, ал. 6 ЗЕ е приета пазарна оценка и е определен размера на обезщетението за възникнали в полза на "Ситигаз - България" АД, гр. София, сервитутни права върху земеделски имот, частна собственост - ПИ № 47009, местност "Кривия път", в землището на с. Сърнево, Община - Раднево, собственост на Николай Стоянов Дечев, като е увеличил определеното парично обезщетение от 894.00 лв., на 1 157.00 лв. При постановяване на решението не е допуснато нарушение на закона. Правилно административния съд е съобразил правнорелевантните факти и приложимите законови разпоредби при постановяване на решението, като не е кредитирал обезщетението, определено от Комисията по чл. 210 ЗУТ в размер на 894 лв, тъй като този размер е определен на базата на средна пазарна цена, изчислена по реда на Наредбата за реда за определяне на цените на земеделските земи, приета с ПМС № 118/26.05.1998 г, като критериите и методологията на тази наредба не са приложими в случая. Решаващият състав правилно е приел, че съгласно нормата на чл. 65, ал. 4 ЗЕ, един от основните критерии за определяне размера на дължимото се от титуляра на сервитута обезщетение е справедливата пазарна оценка на имота или на частта от него, която попада в границите на сервитута. Законосъобразно съдът е възприел заключенията на назначената първоначално и допълнителна експертизи в частта, относно пазарната оценка на сервитута и съответно размера на обезщетението - 0,42 лв/км. м, или общо - 1 157 лв. В този смисъл, съдът е възприел определената от вещото лице аналогова пазарна оценка по смисъла на чл. 65, т. 4 ЗЕ, а определения коефициент за редукция на пазарната стойност на земята в зоната на сервитута е обоснован като съобразен с критериите по чл. 65, т. 1 - т. 3 ЗЕ. Решението като правилно, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,