Решение № 379 от 23.09.2013 г. на ВКС по н. д. № 1205/2013 г.

Решение № 379 от 23.09.2013 г. на ВКС по н. д. № 1205/2013 г., III н. о., НК, докладчик съдията Красимир Харалампиев На основание чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК Главният прокурор на РБ е направил искане за възобновяване на нохд № 262/2013 г. на РС-Русе и изменяване на постановената по него присъда № 50 от 25.02.2013 г., в частта по определения на осъдения И. Г. Д. първоначален режим и място за изтърпяване на определеното наказание "лишаване от свобода". В искането се сочи, че в атакуваната част присъдата е незаконосъобразна, защото с оглед данните от съдебното минало на осъдения, неправилно е постановено той да изтърпи наложеното му наказание при първоначален "строг" режим в затворническо общежитие от "закрит" тип, вместо при първоначален "общ" режим в затворническо общежитие от "открит" тип", съобразно чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения. Защитникът на осъдения изразява становище, че искането е основателно и следва да бъде уважено. Върховният касационен съд като прецени изложените доводи и доказателствата по делото, проверявайки присъдата в пределите на искането за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 50 от 25.02.2013 г. по нохд № 262/2013 г. Русенският районен съд е признал подсъдимия И. Г. Д. за виновен в извършено на 26.08.2012 г. в [населено място] престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, във вр. чл. 194, ал. 1 от НК, поради което на посоченото основание и чл. 54, във вр. чл. 58а от НК го е осъдил на една година лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален "Строг" режим в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 25, ал. 1, във вр. чл. 23, ал. 1 от НК съдът е групирал наложеното му наказание с наказанието по влязлата в сила на 26.09.2012 г. присъда по нохд № 141/2012 г. на РС-Разград и му определил за изтърпяване едно общо най-тежко наказание от една година лишаване от свобода при първоначален "Строг" режим в затворническо общежитие от "закрит" тип. Присъдата не е протестирана и обжалвана и влязла в сила след изтичане на 15-дневния срок за това. Искането на Главния прокурор за възобновяване на производството и отмяна на решението е подадено в законоустановения срок и е допустимо, а разгледано по същество е и основателно. От приложената на л. 11-13 от дознанието справка за съдимост е видно, че И. Г. Д. е осъждан както следва: С определение за одобрение на споразумение от 12.09.2006 г. по нохд № 517/2006 г. на РС-Разград, за извършено през периода 19.02.2006 г. -20.02.2006 г. престъпление по чл. 197, т. 3, във вр. чл. 195, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 194, ал. 1 НК, Д. е осъден на три месеца лишаване от свобода, като изпълнението на наказанието е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години; С присъда № 430/3.10.2006 г., влязла в сила на 19.10.2006 г. по нохд № 492/2006 г. на РС-Разград, за извършено на 17.02.2006 г. престъпление по чл. 198, ал. 1, във вр. чл. 18, ал. 1 и ал. 2 и чл. 55, ал. 1, т. 1 и чл. 58, б. "а" от НК, Д. е осъден на десет месеца лишаване от свобода, като изпълнението на наказанието е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години. С присъда № 204/17.04.2012 г. по нохд № 141/2012 г. на РС-Разград, влязла в сила на 26.09.2012 г., за извършено в периода 1.01.2011 г. -20.02.2011 г. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. т. 3, 4,5 и 7, във вр. чл. 194, ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК-на десет месеца лишаване от свобода, като изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години. При постановяване на присъдата по нохд № 262/2013 г. съдът правилно е извършил групиране по реда на чл. 25, ал. 1, във вр. чл. 23, ал. 1 от НК на определеното с нея наказание с наказанието по нохд № 141/2012 г. на РС-Разград, защото деянията, предмет на двете дела, са извършени от осъдения преди, за което и да е от тях, да е имало постановен и влязъл в сила съдебен акт. От друга страна, при определяне режима за изтърпяване на общото по тях наказание, съдът не е съобразил, че е настъпила реабилитация по право на Д. по осъжданията му за престъпленията по нохд № 517/2006 г. и № 492/2006 г., които също са били в отношение на реална съвкупност. Изследваната хронология в осъжданията на Д. сочат, че той се явява лице осъдено за първи път на лишаване от свобода, поради което по отношение на него са неприложими разпоредбите на чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС . Като е определил първоначален "строг" режим за изтърпяване на определеното общо наказание от осъдения в затворническо общежитие от "закрит" тип, съдът е допуснал нарушение по чл. 59, ал. 1 и чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС. Ето защо е налице соченото в искането основание за възобновяване на наказателното дело - при постановяване на присъдата в частта, в която се иска изменяване, материалният закон не е бил приложен правилно. Допуснатото нарушение може да бъде отстранено от настоящия съдебен състав чрез упражняване на правомощията му по чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК, което е в полза на осъденото лице. Поради това, искането за възобновяване в очертаните от него рамки, следва да бъде уважено като нохд № 262/13 на Русенския районен съд се възобнови и постановената по него присъда от 25.02.2013 г., в частта по определения режим и място на изтърпяване на наказанията се измени, като на основание чл. 59, ал. 1 и чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС на осъдения се определи изтърпяването на определеното му по нохд № 262/2013 г. на РС-Русе и нохд № 141/2012 г. на РС-Разград общо наказание при първоначален "Общ" режим в затворническо общежитие от "открит" тип. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, на основание чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК