Решение № 12214 от 11.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5004/2016 г.

Решение № 12214 от 11.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5004/2016 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от пълномощник на М. В. М. и М. К. М., и двамата от гр. С., против решение № 60/07.03.2016 г., постановено по адм. дело № 426/2015 г. по описа на Административен съд - В. Т., с което е отхвърлено оспорването им срещу заповед № ДК-02-СЦР-8 от 20.05.2015 г. на Началника на РДНСК - СЦР, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, за премахване на незаконен строеж "шадраван". Излагат се доводи за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед. В съдебното заседание касационните жалбоподатели не се явяват и не се представляват. Ответникът - началникът на РДНСК - Северен централен район (СЦР), не се представлява, не е изразил становище по касационната жалба. Ответната страна - П. Н. Ц., не се явява и представлява, не е депозирал становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Второ отделение, като обсъди доводите в касационната жалба и данните по делото, прие следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е горецитираната заповед на Началника на РДНСК - СЦР, издадена на основание чл. 225, ал. 1, във вр. с чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ, с която е разпоредено премахване на незаконен строеж, представляващ: "шадраван", находящ се в поземлен имот с идентификатор 65766.401.1 от кадастрална карта на землището на гр. С., местност "Паметниците", О. С., О. В. Т., извършен без изискващите се строителни книжа. За да отхвърли оспорването, Административният съд - В. Т. е приел, че заповедта е законосъобразна като издадена от компетентен орган, при спазване на предвидената в закона писмена форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Във връзка с възражението за липса на компетентност на административния орган и твърдението за нищожност, съдът е приел, позовавайки се на неоспорената СТЕ, че строежът действително не е първа категория, независимо, че попада в границите на археологическа културна ценност "Римски военен лагер и ранновизантийски град "Н.", а шеста категория, за което, по силата на чл. 225а ЗУТ, е предвидена компетентност на кмета на общината, или на упълномощено от него лице. В случая обаче, след като е налице влязъл в сила отказ за узаконяване на строежа, е в сила разпоредбата на § 127, ал. 15 ПЗРЗИДЗУТ и компетентен е именно издателят на акта. В решението е обоснован извода, че строежът е извършен без разрешение за строеж, поради което е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и подлежи на премахване по реда на чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ. Обжалваното решение е правилно. Съдът е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е приложил правилно материалния закон. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Обосновани са изводите, че оспорената заповед е издадена от компетентния по чл. 225, ал. 1 ЗУТ орган - началника на РДНСК-СЦР, разполагащ с делегирани правомощия от началника на ДНСК, видно от приложената по делото заповед № РД-13-178/11.08.2014 г. И след като на л. 22 по делото е приложен мотивиран отказ на Гл. архитект на община Свищов да издаде акт за узаконяване на същия строеж, по силата на разпоредбата на § 127, ал. 15 ПЗР ЗИД ЗУТ, препращаща към реда за премахване по чл. 225 ЗУТ, независимо от категорията на строежа, издадената заповед не е в компетентността на кмета, както се твърди в п. 1 на касационната жалба. Некоректно касаторът сочи позоваване на § 126 ПЗР на ЗИД на ЗУТ - такова заповедта не съдържа, а доколкото нормата е цитирана в съдебния акт, то е във връзка с обхвата на делегираните правомощия. Това е и логично, след като административното производство е започнало след 26.11.2012 г. - датата на влизане в сила на измененията на ЗУТ ДВ бр. 82/26.10.2012Г., а констативният акт е от 07.02.2013 г. (независимо, че огледът на място е извършен през м. декември 2012 г.) Точно обратното - на стр. 6 от решението, съдът е изложил обосновани мотиви за компетентност на издателя на заповедта, обсъждайки задълбочено именно основанието в нея - § 127, ал. 15 ПЗР ЗИД на ЗУТ. Противно на твърденията в касационната жалба, съдът е изпълнил задълженията си по чл. 236, ал. 2 и чл. 202 от ГПК (вр. чл. 144 от АПК), като е обсъдил събраните доказателства и доводите на страните, както и приетите и неоспорени заключения на двете съдебни експертизи, които е съпоставил с приложимата правна уредба по ЗУТ. Правилно е приел, че процесният шадраван (декоративна водна площ), изпълнен от жалбоподателите (настоящи касатори) в собствен имот, който попада в границите на груповата недвижима културна ценност "Нове", има характеристиките на "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и се определя като незаконен, предвид неизпълнените условия на чл. 148, ал. 1, вр. чл. 147, ал. 3 от ЗУТ, вр. чл. 84, ал. 1 от Закона за културното наследство. Аргументиран е и изводът, че строежът не е търпим, с оглед времето на изграждането му след 03.06.2010 г., в която насока детайлно са обсъдени всички представени по делото доказателства, съпоставени със събраните гласни такива и съдът с основание не е кредитирал свидетелските показания. Твърдението за изграждането на обекта преди 2000-та г. действително не е доказано, но дори и да се приеме същото за установено, то не са налице материалноправните предпоставки по § 16, ал. 3 ПР ЗУТ, а също и по § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ, тъй като строежът не е деклариран пред одобряващите органи в предвидения 6-месечен срок, налице е влязъл в сила отказ за узаконяване, не е включен и в издаденото удостоверение за търпимост, а местоположението му - в границите на недвижима археологическа културна ценност, изисква съгласувателен режим, какъвто не е проведен. По изложените съображения и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК проверка, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Нещо повече - касационната жалба сочи обект "плътна ограда", навежда и четвърта категория за строежа, които са неотносими в случая. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,