Решение № 11552 от 6.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2984/2009 г.

Решение № 11552 от 6.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2984/2009 г., V о., докладчик съдията Йова Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс вр. чл. 79, ал. 1 от Закона за българските документи за самоличност. Образувано е по касационна жалба на Генчо Колев Генков, ЕГН **********, от с. Морава, ул. "М. Палаузов" № 8, област В. Търново против Решение № 5 от 27.01.2009 г. по адм. д. 775/2008 г. по описа на Административен съд Велико Търново, Втори състав, с твърдение за наличие на касационните основания нарушение на материалния закон и необоснованост по т. 3 на чл. 209 от АПК и искане за отмяна на решението, както и на Заповед № ЯЗ-1859 от 6.10.2008 г. на Директор ОДМВР гр. Велико Търново. В жалбата са развити съображения за проявено субективно отношение, което противоречи на разума и духа на закона, дискредитира конкретни правни и морални принципи и нарушава конституционни права и законни интереси. С присъдата по НОХД 430/2008 г. на РС гр. Петрич на жалбоподателя е наложено наказание, чието изтърпяване е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК, като от влизането на присъдата в сила и до издаване на процесната заповед той работи и живее в Гърция. Оспорената заповед е тенденциозен акт, доколкото за Директора на МВР В Търново не съществува задължение за постановяването й. При издаването й не е съобразена степента на обществена опасност на адресата на мярката, още повече, при същите обстоятелства административният орган веднъж е самоотменил издаден от него еднороден и със същите последици административен акт. Ответната страна оспорва жалбата по съображения, изложени в писмено становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата поради неизпълнение на предвидените в закона предпоставки за налагане на административната мярка. Върховният административен съд, преценявайки обжалваното решение с оглед заявените касационни основания и служебно, съобразно разпоредбата на ал. 2 на чл. 218 АПК, за да се произнесе, взе предвид: С обжалваното решение Административен съд Велико Търново отхвърля жалбата на Генчо Колев Генков против Заповед № ЯЗ-1859 от 6.10.2008 г. на Директор ОДМВР гр. Велико Търново, с която му е наложена принудителна административна мярка на основание чл. 76, т. 2 от ЗБДС, като е разпоредено да не му се разрешава напускане на страната (да се откаже издаване на паспорт и заместващите го документи на български гражданин за срок до настъпване на реабилитация Съдът извършва проверка за законосъобразност на оспорения акт и обосновано приема, че е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при формално спазване на производството, регламентирано в АПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗБДС. Преценявайки събраните доказателства първоинстанционният съд приема за безспорно установени обстоятелствата, попадащи в хипотезата на т. 2 на чл. 76 ЗБДС - жалбоподателят е осъждан за умишлено престъпление от общ характер и не е реабилитиран, което обуславя извода му за законосъобразно постановяване на оспорения акт. Съдът тълкува нормата на чл. 76 от ЗБДС, определя я като диспозитивна, предоставяща възможност на административния орган да извърши преценка по целесъобразност при вземане на решение дали да наложи принудителната административна мярка и обосновава рамките на проведения от него съдебен контрол. Съдът обсъжда възраженията на жалбоподателя за "тенденциозност" и превратно упражняване на власт, за претърпените вреди с ограничаване възможността му да работи в Гърция, като ги приема за неоснователни по съображения, че те стоят извън рамките на предоставените на съда правомощия за контрол или имат за предмет гражданско - правни отношения, които не са елемент от приложимата правна норма. Изложените в обжалваното решение правни изводи съответстват на приложимата норма на чл. 76, т. 2 от ЗБДС. Безспорно установените факти, предвидени в хипотезата на чл. 76, т. 5 от ЗБДС, осъждането на жалбоподателя за умишлено престъпление от общ характер с влязла в сила присъда по НОХД 430/2008 г. на РС гр. Петрич и обстоятелството, че не е настъпила реабилитация правилно са преценени от първоинстанционния съд като достатъчно основание обжалваната заповед да бъде приета за законосъобразно постановена. Съобразено със закона е тълкуването за диспозитивния характер на разпоредбата на чл. 76 от ЗБДС, предоставяща възможност на административния орган в условията на оперативна самостоятелност, т. е. при изключителното право на преценка, да реши дали да наложи принудителната административна мярка ли не, при условие, че са налице законовите предпоставки за това. При компетентността на административния орган да взема решения по целесъобразност съдебният контрол по отношение самото властническо изявление е ограничен до преценката за законосъобразност относно наличието на предвидените от закона предпоставки за прилагане на административната мярка. Правомощието на административния орган, неподвластно на съдебен контрол, включва и преценката за степента на обществена опасност на адресата, за вероятността да бъдат засегнати значими обществени отношения и интереси. Обема на правомощията е съобразен от законодателя с превантивния характер на принудителните административни мерки, ограничени по действието им във времето - в случая - до настъпване на реабилитацията на лицето. Ето защо, съдът не е компетентен да преценява и се произнася относно правилността на преценката на органа за степента на обществена опасност на лицето, спрямо което е наложена принудителната мярка, относно съобразяването на вида и размера на наложеното наказание, както и относно наличието на "тенденциозно" субективно отношение. Предвид посочените съображения, законосъобразен е и извода в обжалваното решение за неоснователност на възраженията за проявено субективно отношение, противоречащо на разума и духа на закона, за превратно упражняване на власт от административния орган. Неоснователни са и доводите за несъобразяване на обстоятелствата на постоянно излизане от жалбоподателя в Република Гърция, пребиваването му там с работна виза, полагането на труд, с възнаграждението от който осигурява близките си. Посочените обстоятелства правилно са определени в обжалваното решение като правно ирелевантни, неотносими към хипотезата на приложимата законова норма. С оглед изложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, поради което Върховният административен съд, пето отделение