Решение № 3863 от 11.4.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Миграция" в Министерството на вътрешните работи (МВР), подадена чрез процесуалния му представител юрисконсулт В. Чорбаджийски, против решение 7951 от 22.12.2022г., постановено по адм. дело 9668/2022 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменена негова заповед 5364з- 2586 от 07.10.2022 г. и е постановено незабавното освобождаване на Я. Ясин, принудително настанен в СДВНЧ при Дирекция "Миграция"- МВР, след влизане в сила на съдебното решение. Със същото решение е постановено изпращането на преписката, ведно със заверени копия от представените от жалбоподателя писмени доказателства на директора на дирекция "Миграция" за преценка за налагане на някоя от обезпечителните мерки, предвидени в чл.44, ал.5 от ЗЧРБ, като наред с това са присъдени и разноски. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложени в касационната жалба оплаквания се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Я. Ясин, в съдебно заседание, чрез адвокат Д. Радославова, излага съображения за неоснователност на касационната жалба като моли същата да бъде отхвърлена, а обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представя три броя заповеди, последващи издаването на обжалваната заповед, от които се установява отмяната на първоначалното настаняване, като застъпва тезата за отпаднал интерес по отношение на директора на дирекция "Миграция" от касационно обжалване на атакуваното решение. Представени са и писмени бележки от процесуалния представител адв. Радославова. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Неоснователно е поддържаното възражение от ответника по касация за отпаднал правен интерес от поддържане на касационната жалба по съображения, че след подаването й , със Заповед УРИ 5392 ПАМ- 131/ 17.01.2023г., на основание чл. 44, ал.5, т.1 и чл.44б от ЗЧРБ, началникът на отдел "Миграция"- СДВР, е отменил своя заповед рег. 5392 ПАМ- 674/ 07.04.2022г., с която Я. Ясин е настанен принудително в СДВНЧ при дирекция "Миграция" и е постановил ежеседмичното му задължително явяване в СДВР по местопребиваване. Съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, вр. чл. 236 АПК, право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. В конкретния случай, оспореното пред ВАС решение на АССГ е неблагоприятно за оспорващия директор на дирекция "Миграция"- СДВР, тъй като с него е отменена издадена от административния орган заповед за продължаване срока на принудителното настаняване на чужденеца в СДВНЧ. По съществото на спора: Касационната инстанция не споделя изводите на първостепенния съд, че към момента на издаване на процесната заповед материалните предпоставки за прилагането на ПАМ не са били налице. Заповед за принудително настаняване в специален дом за временно настаняване се издава в случаите, когато чужденец, на когото е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и 3, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване. Срокът на това принудително настаняване може да бъде продължен по изключение, когато лицето отказва да съдейства на компетентните органи или има забавяне при получаване на необходимите документи за връщане или експулсиране. Ако се установи, че вече не съществува разумна възможност по правни или технически причини за принудителното извеждане на чужденеца, лицето се освобождава незабавно. В конкретната хипотеза се установява, че Я. Ясин е отказал да съдейства на компетентните органи и е изявил изричното си несъгласие да се завърне доброволно в страната на произход. По отношение на втората предпоставка - наличието на опасност от укриване, съдът е направил необоснован от доказателствата по делото извод, че липсва опасност от укриване на чужденеца. Фактите по делото установяват, че такава опасност продължава да съществува, която се обуславя от обстоятелствата, че чужденецът не притежава документи за самоличност, не притежава средства за издръжка, няма установени връзки на територията на страната, няма близки и каквато и да е друга социална среда, няма деклариран адрес, на който желае да пребивава. Неправилен е и изводът на съда, че административният орган не е извършил преценка за възможността за налагане на друга по-лека мярка. Преценявайки това обстоятелство административният орган се е позовал на фактите, изложени в предложение рег. 5364р- 21919 от 07.10.2022г., в което изрично е посочено, че не е налице възможност да се приложи друга, по-лека мярка от визираните в чл. 44, ал. 5, т. 1-3 ЗЧРБ, тъй като чужденецът не разполага с жилище и с финансови средства за издръжка при престоя му в Република България. Чужденецът не може да предаде във временен залог валиден паспорт или друг документ за пътуване в чужбина, който да получи обратно при изпълнение на връщането или експулсирането, поради липсата на валиден такъв. По делото липсват и доказателства, че не е налице разумна възможност за извеждането на чуждия гражданин и връщането му до страната му на произход. В тази връзка следва да се посочи, че единствено нежеланието на Я. Ясин да се завърне доброволно в страната по произход, се явява пречка за издаване от посолството на Република Ирак на документ за пътуване. Ако чужденецът бе дал съгласието си за доброволно връщане и бе оказал съдействие, националните компетентни власти биха му издали документ за пътуване, а българските органи биха могли да организират неговото връщане до страната му на произход. В случая административният орган е извършил обоснована и законосъобразна преценка, че спрямо чужденеца не могат да се приложат някои от по-леките мерки, посочени в чл. 44, ал. 5 ЗЧРБ - той не разполага с парични средства или валиден паспорт или друг документ за пътуване в чужбина, поради което мерките по т. 1 до т. 3 на разпоредбата са неприложими. Законосъобразен и в съответствие с разпоредбите на чл. 3, т. 7 от Директива 2008/115/ЕО и § 1, т. 4в от ДР на ЗЧРБ е и изводът на административния орган, че е налице опасност чужденецът да се укрие. Описаните по-горе обстоятелства са от категорията, посочени в § 1, т. 4в и водят до обосновано предположение, че лицето ще се опита да се отклони от изпълнението на наложената му принудителна административна мярка. С разпоредбата на чл. 44, ал. 8, изр. 3 ЗЧРБ се транспонира и изискването на член 15, параграф 4 от Директива 2008/115, в частта, с която се регламентира задължението за прекратяване на предварителното задържане, когато с оглед на конкретните обстоятелства по случая се установи, че вече не съществува разумна възможност по правни или технически причини за принудителното извеждане на чужденеца. Както се изтъкна и по-горе, изпълнението на наложената принудителна административна мярка връщане до страна на произход е осуетено от обстоятелството, че Я. Ясин не оказва съдействие на компетентните органи по организиране на извеждането му, не разполага с валиден документ и отказва да се върне доброволно в страната си. Изложеното води до извод за наличие на предпоставките на чл. 44, ал. 8 ЗЧРБ, както и на предпоставките на чл. 15, параграф 6 от Директива 2008/115 за продължаване на срока на принудителната мярка и за наличието на оправдана цел на задържането по смисъла на чл. 15, параграф 4 от същата директива. При направената в тази връзка преценка за необходимостта от продължаване срока на принудителното настаняване на чуждия гражданин в СДВНЧ административният орган е упражнил правомощията си законосъобразно. В аналогичен смисъл е и постановеното решение 6310/ 27.06.2022г. по адм.д. 4898/ 2022г. на ВАС, четвърто отделение. След депозирането на касационната жалба, обаче, е настъпил нов факт от значение за делото по смисъла на чл. 142, ал. 2 от АПК, установен с приложените в настоящата инстанция писмени доказателства, цитирани по- горе в мотивната част на настоящия съдебен акт. Предвид това че наложената ПАМ - принудително настаняване в СДВНЧ за срок от 6 месеца, понастоящем не се изпълнява и лицето е освободено от СДВНЧ, то мярката по чл. 44, ал.8, изр. трето ЗЧРБ вече не изпълнява целта на закона, тъй като фактическото основание за прилагането й е отпаднало. С оглед на това, правилен се явява крайният извод на решаващия съд, че актът подлежи на отмяна. Обжалваното решение, като правилно досежно постановения правен резултат, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 от АПК, Върховния административен съд, четвърто отделение