Решение № 9210 от 6.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10566/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), чрез процесуален представител гл.юрк. Гяурова, срещу решение 12618 от 23.07.2024 г. по адм. дело 4610/2024 г. на Административен съд София град/АССГ/, с което по жалба на М. А. П. е отменена заповед 513з 3305/26.03.2024 г. на директора на СДВР. Касационният жалбоподател поддържа в касационната жалба и в писмено становище чрез процесуален представил, че обжалваното решение е неправилно постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу заповедта и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по касационна жалба М. А. П. , в писмен отговор, чрез процесуален представител адв. П. Вучкова оспорва касационната жалба. Иска решението като правилно да остане в сила. Претендира присъждане на разноски, в размер на 750 лева . Представителят на Върховна касационна прокуратура дало мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АССГ е взел предвид, че оспорената пред него заповед е издадена на основание чл. 143, ал. 1, т. 3 , чл. 164, ал. 1 от ЗМВР и протокол рег. 513р-31106/22.03.2024г. и с нея е преназначен жалбоподателя от длъжността старши разследващ полицай в 02 сектор Разследване на икономически престъпления към отдел Разследване при СДВР на длъжност старши разследващ полицай в група Разследване на икономически престъпления на сектор Разследване към 01 РУ-СДВР. За да се произнесе по спора, АС е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната форма, но в противоречие са материалноправните разпоредби и целта на закона. Съдът установил, че със Заповед 8121К-2463/ 05. 03. 2024 г. на министъра на вътрешните работи е изменена т. 1. на заповед 8121К-528/ 24. 02. 2015 г. за утвърждаване на щат на СДВР на министъра на вътрешните работи, като съгласно т. 1 се съкращават от щата на СДВР 65 щатни бройки, от които 64 бройки за държавни служители с висше образование и 1 за лице, работещо по трудово правоотношение, като се закрива отдел "Разследване". Съгласно т. 2 от същата заповед, в щата на СДВР се включват 60 щатни бройки, от които 59 бройки за държавни служители с висше образование и 1 бройка за лице, работещо по трудов договор и се създава отдел "Разследване", в който има сектор 01 "Разследване на криминални престъпления", 02 сектор "Разследване на икономически престъпления" и 03 сектор "Разследване на престъпления по транспорта", който 02 сектор е с щат общо 23 бройки, от които една е за началник на сектор, 4 са за главен разследващ полицай и 18 са за младши разследващ полицай - старши разследващ полицай. С т. 2 в щата на СДВР се включват 5 бройки за държавни служители с висше образование в 01 РУ - група "Разследване на икономически престъпления" - 1 бройка за младши разследващ полицай - старши разследващ полицай, 02 РУ - група "Разследване на икономически престъпления" - 1 бройка за младши разследващ полицай - старши разследващ полицай, 03 РУ - група "Разследване на икономически престъпления" - 1 бройка за младши разследващ полицай - старши разследващ полицай и 05 РУ - група "Разследване на криминални престъпления - 2 бройки за младши разследващ полицай - старши разследващ полицай. Съдът е анализирал посоченото в заповедта правно основание чл. 164, ал. 1 ЗМВР държавния служител може да бъде преназначен по негово искане на друга не по висока длъжност, като е изложил съображения, че за да може ръководителят на структурата по чл. 37 ЗМВР да упражни правомощията си по чл. 164, ал. 1 ЗМВР е необходимо служителят да изрази съгласието си да бъде преместен на друга длъжност. В случая със заявление от 20.03.2024г. М. П. е заявил изричното си желание- да остане на старата си длъжност преди преназначаването, а именно в 02 сектор Разследване на икономически престъпления към отдел Разследване при СДВР. Също така съдът е констатирал, че преди преназначаването органа по назначаването не е изискал справка за вакантните щатни бройки в отдел Разследване ; не е установил имало ли е вакантни изпълнителски длъжности в отдела, които да бъдат предложени на жалбоподателя. На П. са предложени единствено три изпълнителски длъжности в районни управления към СДВР, с което е нарушена целта на закона и на принципа за съразмерност. Решението е правилно. Съдът не споделя доводите на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. АССГ е направил задължителната служебна проверка на основание чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК за отмяна на акта и е обсъдил събрани по делото доказателства. Решението отговаря на изискването на чл. 172а АПК. Съдът е изложил мотиви, в които е посочил установените от него факти и правните му изводи в тази връзка. Настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд правилно е приел, че оспорената заповед е издадена в противоречие с материалноправните разпоредби на закона и неговата цел. Разпоредбата на чл. 164, ал. 1 ЗМВР повелява, че държавният служител може да бъде преназначен по негово искане на друга не по-висока длъжност. Условията за преназначаване на основание този текст на закона са: искане на служителя за преназначаване; преназначаването да е на друга не по-висока длъжност. В процесния случай при издаването на заповед 513з 3305/26.03.2024 г. от директора на СДВР не са изпълнени законовите предпоставки на чл. 164, ал. 1 ЗМВР, а именно за преназначаването няма свободно изразено искане от служителя. Видно от приложеното по делото заявление от 20.03.2024 г. на В. Л., същият е изразил воля за преназначаване на основание чл. 164, ал. 1 ЗМВР на длъжност , а именно в 02 сектор Разследване на икономически престъпления към отдел Разследване при СДВР. . С това изявление ясно е формирана волята на служителя да остане в 02 сектор "Разследване на икономически престъпления" към отдел "Разследване " при СДВР. На това заявление е поставена резолюция "Не съм съгласен". На следващо място в оспорената заповед е налице позоваване на протокол от 22.03.2024 г., с което на служителя е предложена друга длъжност от вакантните изпълнителски длъжности в СДВР, съгласно справка 513р - 30907/22.03.2024 г., след като е уведомен, че при отказ да приеме предложената му длъжност, служебното му правоотношение ще бъде прекратено на осн. чл. 226, ал. 1, т. 5 от ЗМВР. Налице е противоречие между фактическите основания и правното основание за преназначаването, посочени в заповедта. В случая посочените фактически основания сочат на приложение на някоя от хипотезите на чл. 164, ал. 2 или ал. 3 от ЗМВР, но не и на посоченото в заповедта правно основание по чл. 164, ал. 1. От представените по делото доказателства се налага категоричен извод, че не е налице хипотезата на чл. 164, ал. 1 ЗМВР - преназначаване по искане на служителя и не е изпълнено изискването на чл. 164, ал. 1 ЗМВР за свободно изразена воля за преназначаване на тази длъжност. Правилно в оспореното решение и в съответствие със събраните по делото доказателства е прието от АССГ, че не е налице хипотезата на чл. 164, ал. 1 ЗМВР държавният служител да е преназначен по негово искане, тъй като подобно искане не е било формулирано от М. П. Съдът няма задължение да обсъжда наличието на хипотезите на чл. 164, ал. 2 или ал. 3 ЗМВР, след като същите нe са посочени в оспорената заповед като правно основание за преназначаването на служителят. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираното от касатора юрисконсултско възнаграждение. На ответника по касация следва да се присъдят разноските за заплатен адвокатски хонорар за производството пред ВАС, платими от СДВР, в размер на 750 лева, който не е прекомерен предвид фактическата и правна сложност на делото. Възражението за прекомерност на същото е бланкетно и изцяло немотивирано. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение