Решение № 488 от 29.11.2012 г. на ВКС по н. д. № 1726/2012 г.

Решение № 488 от 29.11.2012 г. на ВКС по н. д. № 1726/2012 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Касационното производство е образуван по протест на прокурор от Великотърновската апелативна прокуратура и жалба от подсъдимия Н. П. К. против решение № 150 от 5.07.2012 г. по внохд № 129/2012 г. на Великотърновския апелативен съд. В протеста се възразява срещу отмяната от апелативния съд на постановеното в първата инстанция отнемане на моторно превозно средство на основание чл. 242, ал. 8 НПК. В тази част въззивното решение се счита постановено в нарушение на материалния закон, което твърдение е подробно мотивирано. Искането е за отмяна само в посочената част, в която част да бъде повторно разгледано от апелативния съд. В жалбата си подсъдимият се позовава на всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК, без да излага подкрепящи го доводи. Иска или да бъде признат за невиновен в извършването на престъплението, за което е осъден- чл. 242, ал. 1, б. "б" във вр. с чл. 18, ал. 2 НК - или деянието му да бъде квалифицирано като маловажен случай на контрабанда и наказанието му да се намали на глоба в рамките на предвидената по чл. 242, ал. 6 НК. В съдебно заседание представителят на ВКПр, подсъдимият и упълномощеният му защитник поддържат подадените протест и жалба, като всяка от страните намира на неоснователни възраженията на противната страна срещу правилността на оспорвания съдебен акт. ВКС установи: С присъда № 14 от 26.03.2012 г. по нохд № 365/2011 г. на Русенския окръжен съд, подсъдимият Н. П. К. е признат за виновен в това, че на 20.07. 2010 г. е направил опит, останал недовършен, по независещи от волята му причини, да пренесе през ГКПП "Дунав мост" от България в Румъния стока за производствени или търговски цели в големи размери - 5 807 кг раздробен тютюн от сортовете "В." и "Бърлей" на обща стойност 580 700 лв. - за което деяние, извършено без знанието и разрешението на митницата и чрез използване на неистински документи - международна товарителница и инвойс фактура с вид на издадени от несъществуващото "Папир индустри" АД, гр. Пловдив - и на основание чл. 242, ал. 1, б. "б" и "д" във вр. с чл. 18, ал. 2 НК е осъден на 3 години лишаване от свобода и на 20 000 лв. глоба. На основание чл. 66 НК лишаването от свобода е отложено от изтърпяване за срок от 3 години. На основание чл. 242, ал. 7 и 8 НК са отнети в полза на държавата предметът на контрабандата и послужилото за превозването/пренасянето му моторно превозно средство - товарен автомобил И. с рег. № РВ ххххх МА и полуремарке АЧЕРБИ към него с рег. № РВ хххх ЕН - ведно със съответните свидетелства за регистрация. С протестираното и обжалвано решение горната присъда е изменена като стойността на предмета на контрабандата е намален до размера на 3 484.20 лв. и подсъдимият е оправдан по чл. 242, ал. 1, б. "д" НК. Отменено е и приложението на чл. 242, ал. 8 НК. Протестът, насочен единствено против отмяната от въззивния съд на отнемането на превозното средство, послужило за превоза/пренасянето на контрабандната стока, е неоснователен. Макар прокурорът да е прав, от една страна, като твърди, че "тежест/та/ на престъплението" по смисъла на чл. 242, ал. 8 НК не е "тъждествено" с "пазарната" или "паричната" стойност на предмета на контрабандата, връзката на двете - още и с естеството на предмета на това престъпление - е безспорна /ал. 2 и 3, 4, 6 на чл. 242 НК/. От друга страна повечето от сочените в протеста обстоятелства, считани за утежняващи конкретното престъпление и налагащи приложението на ал. 8 на чл. 242 НК, съвсем нямат приписаното им значение. Така в нарушение на чл. 56 НК, подалият протеста прокурор е наблегнал на обстоятелството, че при контрабандата са били използвани неистински документи, когато тяхното използване е сред обстоятелствата, "взети предвид от закона при определяне на съответното престъпление"; на "доказаното съзнаване от страна на подсъдимия, че превозва...тютюневи изделия или вещи с преимуществено съдържание на тютюн", при липсата на каквото "съзнаване" поведението на К. не би било съставомерно изобщо или не би съставлявало такова престъпление; на "житейски нелогичните обяснения" на подсъдимия, за които той не би могъл да бъде упрекнат, както не би могъл да бъде упрекнат ако изобщо откаже да дава обяснения. Неясно защо в протеста са изтъкнати установените факти, че текстът в използваната от подсъдимия неистинска товарителница е изпълнен от съвместно живеещата с него и разпитана като свидетел П. Н., която вероятно е автор и на подписите, положени в същата товарителница и в използваната от К. също неистинска инвойс фактура; че К. е "лице с богат опит в международните превози" и че престъплението било извършено "в тъмната част от денонощието", в която част се "предполага", че "бдителността на съответните длъжностни лица е занижена". По повод на последното, по-специално, твърдение - остротата на 24-часовата бдителност от съответните в смяната си "длъжностни лица" е безпредметно да се коментира - се налага припомнянето, че деянието е извършено в един от горещите летни месеци и предварително направена от прокурора справка би могла да установи напр., че датата на престъплението е била една от тези, в които е съществувала забрана за движение на тежкотоварни автомобили през повечето часове от светлата част на денонощието, и справката да направи ненужно посочването на този, и без това ненужен, довод. В действителност единствения довод, относим към исканото с протеста, е този за обема на контрабандния товар, но той не е достатъчен да се уважи искането за отмяната - частично - на въззивното решение.Съпоставено със стойността му, теглото от близо 6 т на контрабандно превозената до и на границата смес от тютюневи жили и тютюнева карантия /несъмнено предназначена за производствени цели при експертно установената пред въззивния съд и приета от него негодност за употреба без множество, поне 8, последващи обработки/ не може да има съществено - още по-малко решаващо - значение и единствено да обуслови отнемането на послужилото за превозването/пренасянето превозно средство.При негова стойност, надвишаваща повече от 10 пъти стойността на предмета на контрабандата и липса у последната на каквито и да било белези на отрицателна изключителност и откъм деянието, и откъм дееца, въззивният съд законосъобразно е преценил, че няма място за прилагането на чл. 242, ал. 8 НК. В жалбата от подсъдимия - както вече се спомена - са посочени всички касационни основания, но не и доводите, които евентуално биха ги подкрепяли. Демонстрираното с такава жалба несериозно отношение към използваната възможност за проверка и от касационната инстанция е индиция, че К. не разполага с доводи, оборващи материалната и процесуална законосъобразност на обжалваното решение, нито с такива срещу справедливостта на наложената му кумулативна санкция, а за ВКС не съществуват процесуални изисквания, аналогични и дори сходни с тези по повод на въззивна жалба, налагащи излагането на съображения по ненаправени конкретни възражения срещу правилността на проверявания съдебен акт. Имайки предвид дотук изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС в посочения състав на трето н. о.,