Решение № 9668 от 16.10.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Началник отдел Оперативни дейности гр.Варна в ГД ФК при ЦУ на НАП, чрез ст.юрк. И. Георгиева, срещу Решение 1062/29.07.2022 г., постановено по адм. дело 1320/2022г. по описа на Административен съд Варна, с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка 95-ФК/31.05.2022 г., издадена от Началник отдел Оперативни дейности гр.Варна в Главна Дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост, съставляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на процесната заповед, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът ЕТ Ружи З. Бисерова не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил Заповед за налагане на принудителна административна мярка 95-ФК/31.05.2022 г., издадена от Началник отдел Оперативни дейности гр.Варна в Главна Дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване на търговски обект магазин за хранителни стоки, находящ се в [населено място], община Аврен, стопанисван от ЕТ Ружи З. Бисерова и е забранен достъпа до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал.1, т. 1, б. б ЗДДС - поради това, че в обекта няма фискално устройство. За да достигне до извод за основателност на оспорването, първоинстанционният съд е приел, че атакуваната заповед е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Преценил е, че събраните доказателства установяват основанието по чл. 186, ал.1, т. 1, б. б ЗДДС, но налагането на ПАМ не е съобразено с целта на закона. Този извод е обоснован с констатацията, че констатираното от органите по приходите нарушение е било отстранено от дружеството към 30.05.2022 г. - 1 ден след извършване на проверката. Решаващият състав е приел, че след като нарушението е преустановено, то няма необходимост от осъществената административна принуда. Отделно от това, съдът е приел, че изложените мотиви относно срокът от 14 дни за запечатване на обекта са бланкетни и не кореспондират с вида на конкретно констатираното нарушение, за което е приложена принудителната административна мярка. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на касатора, че обжалваният съдебен акт е необоснован и постановен в нарушение на материалния закон. Административният съд е обсъдил поотделно и в съвкупност всички събрани доказателства, наред с твърденията и възраженията на страните и в резултат на това е с достигнал до логически издържани и съответстващи на приложимия материален закон правни изводи. От фактическа страна е установено, че при проверка на 29.05.2022 г. се установява, че ЕТ Ружи З. Бисерова не е изпълнил задължението си да работи с фискално устройство. Така осъщественото деяние правилно е квалифицирано от решаващия състав като нарушение по чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. с чл.118, ал.4 ЗДДС и като основание по чл.186, ал.1, т.1, бб ЗДДС за налагане на ПАМ. За да прецени съответствието на наложената ПАМ с целта на закона, обосновано първоинстанционният съд е съобразил представените доказателства за своевременното преустановяване на нарушението, в резултат на което от 30.05.2022 г. продажбите в търговския обект се отчитат с фискално устройство от одобрен тип. По аргумент от чл.22 ЗАНН правилно е прието, че след като нарушението е преустановено в рамките на един ден от установяването му, то липсва необходимост от осъществяването на административна принуда в продължение на определения при условията на оперативна самостоятелност 14 дневен срок. Правилно първоинстанционния съд е отчел, че в заповедта са изложени бланкетни мотиви досежно неговата продължителност, без да е осъществен конкретен анализ в каква степен установеното нарушение засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина. Развитите съображения не мотивират извод за системно неизпълнение на задълженията на търговеца и създаване на организация, водеща до отклонение от данъчно облагане, нито за налагането на ПАМ за срок от 14 дни при нормативно предвиден максимум от 30 дни. В тази връзка следва да се подчертае, че прилагането на принудителни административни мерки трябва да бъде съобразено с необходимостта актовете и действията на административните органи да не причиняват вреди, които са явно несъразмерими с преследваната цел. В случая, налагането на ПАМ за 14 дневен срок и то без продължителността му да е мотивирана с конкретни доводи е явно несъразмерно на целта, за която актът се издава. Заповедта е в колизия с принципа, прогласен с чл.6, ал.5 АПК и поради това на основание чл.146, т.5 е незаконосъобразен. Като е достигнал до същия краен извод и е отменил оспорената заповед, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,