Решение № 145 от 5.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10527/2011 г.
ВАСVI отделение05.01.2012 г.докладчик Милка Панчева
Диспозитив
Отменя решение № 1053 от 8.07.2011 г., постановено по адм. д. № 367/2011 г. по описа на Административен съд гр. Благоевград и вместо него постановява: Отменя решение № 23 от 27.04.2011 г. на директора на РУ "СО" гр. Благоевград и потвърденото с него разпореждане № 5212170041/16.03.2011 г. на ръководител "ПО" при РУ"СО" Благоевград, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Борис Петров Петков от гр. Благоевград по заявление вх. № МП-21190/27.12.2010 г. Връща преписката на ръководител "ПО" при РУ "СО" гр. Благоевград за ново произнасяне, при съобразяване мотивите на настоящото решение. Осъжда Районно управление "Социално осигуряване" гр. Благоевград да заплати на Борис Петров Петков разноските по делото в размер на 385 лв. (триста осемдесет и пет лева). Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 145 от 5.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10527/2011 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 1053 от 8.07.2011 г., постановено по адм. д. № 367/2011 г. Административен съд гр. Благоевград е отхвърлил жалбата на Борис Петров Петков от гр. Благоевград против решение № 23 от 27.04.2011 г. на директора на РУ "СО" гр. Благоевград. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Борис Петков с оплакване, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост. Моли същото да бъде отменено и постановено друго по съществото на спора, като бъде отменен оспореният административен акт, ведно със законните последици. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за допустима и основателна. Върховният административен съд в настоящия състав прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество за основателна по следните съображения: Предмет на спора е законосъобразността на решение № 23 от 27.04.2011 г. на директора на РУ "СО" гр. Благоевград, потвърждаващо разпореждане № 5212170041/16.03.2011 г. на ръководител "ПО" при РУ "СО" Благоевград, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Борис Петров Петков от гр. Благоевград. Съдът е установил релевантните факти по спора и страните не оспорват изложените данни. Със заявление вх. № МП-21190/27.12.2010 г., Борис Петков поискал отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Като мотиви за постановяване на оспорения отказ, административният орган е посочил, че лицето към момента на подаване на заявлението има навършена възраст от 58 г. и осигурителен стаж по представените документи, превърнат към трета категория, общо от 40 г., 6 мес. и 29 дни, от което не се събират необходимите 100 точки, съгласно § 4, ал. 1 от КСО (в редакция към момента на подаване на заявлението). Спорен по делото е незачетеният като осигурителен стаж на Петков период от 1.06.2001 г. до 15.03.2002 г. и от 27.08.2003 г. до 9.06.2004 г., в който е работил като "осеменител" в "Кембароу - ММ" АД. Положеният труд за тези периоди е отразен в представените от жалбоподателя фотокопия на трудови книжки 219 и 401. Назначеното по делото вещо лице е констатирало, че трудовото възнаграждение е начислено във ведомостите за заплати, но в графата подпис няма такъв, от което е направен извод, че сумите не са получени. Съответните на начислените заплати задължителни осигурителни вноски са осчетоводени от дружеството и отчетени като разход, но не са внесени. При тези данни, съдът е приел отказът на административния орган за отпускане на пенсия ОСВ за законосъобразен с мотиви, че след като Петков не е получил трудово възнаграждение за процесните периоди, съгласно чл. 9, ал. 1 от КСО действаща към този период, това време не се зачита за осигурителен стаж. Настоящата инстанция счита доводите на административния съд за неправилни, постановени при неправилно тълкуване и прилагане разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 от КСО във връзка с § 4, ал. 1 от КСО и разпоредбата на чл. 66и от ПКТП (отм.). Съгласно цитираната разпоредба чл. 9, ал.1, т. 1 от КСО (изм. и доп. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г.), за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от КСО са работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителните вноски върху полученото, начисленото и неизплатеното, както и неначисленото възнаграждение. От това следва, че неизплащането на трудовото възнаграждение на Борис Петков не е основание за отказ да бъде признат като осигурителен стаж положеният труд през спорните периоди от 1.06.2001 г. до 15.03.2002 г. и от 27.08.2003 г. до 9.06.2004 г. Осигурителните вноски върху съответното трудово възнаграждение са дължими от работодателя "Кембароу - ММ" АД, което не е пречка за зачитане стажа на работника. Според чл. 66и от ПКТП (отм.), трудът на работници в говедовъдството, овцевъдството, свиневъдството и механизаторите в селското стопанство следва да бъде зачетен за положен при условията на втора категория. През спорните и през други, признати от пенсионния орган периоди, жалбоподателят е работил в "Кембароу - ММ" АД в областта "свиневъдство", поради което трудът му следва да бъде признат за втора категория. Видно от заключението на назначеното по делото вещо лице, ако се зачете стажът в периода от 1.06.2001 г. до 15.03.2002 г. и от 27.08.2003 г. до 9.06.2004 г. за втора категория, приравнен на трета категория става 2 г., 1, мес и 23 дни, с което общият сбор от възраст и осигурителен стаж се получава 100 г., 9 мес. и 2 дни. С така получените данни, Борис Петков отговаря на условията на чл. 68, ал. 1 (изм.) във връзка с § 4, ал. 1 от КСО (изм.) и следва да му бъде отпусната пенсия ОСВ. С оглед изложеното, обжалваното решение на АС - Благоевград като неправилно, постановено в противоречие с материалния закон, следва да бъде отменено поради наличие на касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Спорът е изяснен от фактическа страна и следва да бъде разрешен по същество от настоящата инстанция, като оспореният административен акт бъде отменен като незаконосъобразен, издаден в нарушение на материалния закон. Делото като преписка следва да бъде върнато на пенсионния орган за ново произнасяне по заявление вх. № МП-21190/27.12.2010 г. на Борис Петков, при спазване указанията в настоящото решение. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноските по делото за двете инстанции в размер на 385 лв., от които 15 лв. държавна такса, 300 лв. адвокатски хонорар и 70 лв. за вещо лице. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,