Решение № 15296 от 3.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10659/2012 г.

Решение № 15296 от 3.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10659/2012 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на търговското дружество - работодател "Искра-21" АД, гр. София, подадена от неговия изпълнителен директор Георги Асенов Славов, срещу решение № 3781 от 4.07.2012 г. по адм. дело № 7776/2011 г. на Административен съд - София град.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна.

I. От данните по делото е видно, че:

1. Със заповед № 62 от 4.11.2010 г. изпълнителният директор на "Искра-21"АД е прекратил, считано от 8.11.2010 г., трудовото правоотношение с работничката Паца Ангелова Димитрова за длъжността "хигиенист" поради намаляване на обема на работа (чл. 328, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда).

1. На 02.08.2011 г. (т. е. след 10 месеца) Паца Ангелова Димитрова е направила "Искане за откриване на административно производство по чл. 27, чл. 29 от АПК" вх. № 0092-4762 от 2.08.2011 г. на Дирекция "Инспекция по труда" - Софийска област, с което е направила оплакване: "за периода IV 2009 г. до ХII 2010 г. не са ми изплатени трудовите възнаграждения (а) частично съм получавала възнаграждения на разходен касов ордер."

1. При извършена проверка инспектори при Дирекция "Инспекция по труда Софийска област" констатирали, че "работодателят не е гарантирал изплащането на трудово възнаграждение в пълен размер за извършената работа на лицето Паца Ангелова Димитрова" за всеки от месеците януари - ноември 2010 г. и с протокол, регистриран в дружеството - жалбоподател с вх. № 257 от 22.08.2011 г., инспекторите са дали 11 броя задължителни предписания "Работодателят да изплати в пълен размер трудово възнаграждение за извършената работа на лицето Паца Ангелова Димитрова за месец..." (януари, февруари и т.н. до м. ноември 2010 г. вкл.).

1. Тези предписания касационният жалбоподател е оспорил пред Административен съд - София град, който с посоченото по-горе решение е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови този резултат съдът е приел, че "обратно на защитната теза на жалбоподателя, контролните органи на инспекцията по труда са компетентни да издадат задължителни предписания за преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, в частност и за изплащане на дължимия размер на уговореното трудово възнаграждение и обезщетения за неспазен срок на предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение и неизползван платен годишен отпуск; защитата срещу такова задължително предписание, която може да бъде предприета от работодателя (...) е чрез оспорване на предписанието като принудителна административна мярка, респ. като утежняващ и задължаващ индивидуален административен акт, както и по общия исков ред - чрез отрицателен установителен иск, че работникът, направил оплакване пред контролните органи на Инспекцията по труда за неплатено в пълен размер трудово възнаграждение няма такова вземане спрямо работодателя."

Решението на Административен съд - София град очевидно е повлияно от мотивите към цитираното него реш. № 3755 от 15.03.2012 г. по адм. дело № 2107/2012 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, което отразява в пълнота трайно установена съдебна практика по въпроса действителни ли са задължителни предписания по чл. 404, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ) да бъде изплатено неплатено в законния срок трудово възнаграждение на един или повече работници или служители (виж напр. и реш. № 16404 от 13.12.2011 г. по адм. д. № 8694 от 2011 г. и цитираните в него други такива решения на ВАС-VI отд.).

II. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че в процесния случай решението на Административен съд - София град е неправилно.

1. На първо място - към задължителните предписания в протокола, цитиран по-горе в т. I. 3., липсват каквито и да било фактически констатации, които да обуславят направения извод, че "работодателят не е гарантирал изплащането на трудово възнаграждение в пълен размер за извършената работа (...)". В кориците на делото се намират множество платежни документи за изплатени трудови възнаграждения на работничката Паца Ангелова Димитрова, които въобще не са обсъдени, както от инспекторите, така и от съда. За да бъде обоснован извода, че работодателят не е изплатил дължимото трудово възнаграждение за съответния месец е било задължително инспекторите да посочат какъв е пълният размер на уговореното трудово възнаграждение за съответния месец, има ли изплатена част от него от него и ако има - в какъв размер е плащането и т.н. А според чл. 170, ал. 1 АПК в съдебното производство административният орган е длъжен да установи съществуването на фактическите основания, посочени в издадения от него акт. Такова доказване (установяване) по делото липсва.

1. На второ място - константната си практика досега Върховният административен съд е градил върху направени от инспектори по труда констатации за неплатени (изцяло или частично) трудови възнаграждения от работодатели по съществуващи трудови правоотношения. В случая обаче регионалната инспекция по труда прави констатации по едно отдавна несъществуващо трудово правоотношение. Вярно е, че по делото има данни прекратяването на това правоотношение да е било незаконно поради допуснато от работодателя нарушение на правилото по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, но няма данни дали уволнението е било отменено и трудовото правоотношение - възстановено.

Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че Инспекцията по труда не може да разрешава имуществени спорове между работници и работодатели по прекратени вече трудови правоотношения. С прекратяването на трудовото правоотношение вземането за незаплатено трудово възнаграждение вече е с гражданскоправен характер и следва да бъде реализирано по исков ред пред граждански съд.

По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е основателна, а оспореното с нея решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено. Делото е напълно изяснено от фактическа страна, поради което и на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде решено по същество като оспорените по това дело задължителни предписания бъдат отменени като незаконосъобразни.

При този изход на делото следва да бъде уважено искането на касационния жалбоподател за присъждане на направените от него разноски в размер на 575 лв. пред двете съдебни инстанция - държавна такса от 50 лв. за делото на първа инстанция и държавна такса от 25 лв. за касационното производство, както и 500 лв. общо за двете инстанции възнаграждение за един адвокат.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,