Решение № 1733 от 9.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13618/2008 г.

Решение № 1733 от 9.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13618/2008 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 71 от 23.09.2008 г., постановено по адм. д. № 118/2008 г. Разградският административен съд е отхвърлил жалбата на Едноличен търговец "Виарус - Пламен Петров", гр. Кубрат, представляван от Пламен Стефанов Петров против решение № 55 от 26.06.2008 г. на ръководителя на ТП на НОИ гр. Разград, като неоснователна. Срещу това решение е подадена касационна жалба от ЕТ "Виарус - Пламен Петров" гр. Кубрат с оплакване за незаконосъобразност. Моли обжалваното решение да бъде отменено. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна, а решението на Разградския административен съд за правилно. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жаба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Касационният жалбоподател не оспорва основният факт по делото, че при извършената финансова ревизия на осигурителя от контролните органи на НОИ, включваща предходен ревизионен период от 1.09.2005 г. до30.10.2006 г., се установява същия причинена от жалбоподателя щета на ДОО в размер на 3085.24 лева поради дублирано получени суми като обезщетение за бременност и раждане, както и за отглеждане на малко дете. Първоинстанционният съд мотивирано е разяснил спорния проблем, че не са касае за наказателна отговорност, а за административно производство по реда на чл. 117 и сл. от КСО. Констатираната щета включва неоснователно получени суми при погрешно дублиране и следователно, подлежат на връщане, без да се обсъжда наличие или отсъствие на вина. Изложените правни доводи в обжалваното решение са обосновани с разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от Закона за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи, касаеща механизма на незабавното инкасо, чрез който е осъществено тегленето от бюджета на ДОО на изплатените суми от осигурителя. Правилно оспореният административен акт е приет за законосъобразен, констатираното нарушение от страна на касационният жалбоподател е реално извършено и процесните суми подлежат на възстановяване. По изложените съображения съдът счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,