Решение № 11836 от 10.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14482/2014 г.

Решение № 11836 от 10.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14482/2014 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) - Видин срещу решение № 65/8.10.2014 г., постановено по адм. дело № 135/2014 г. по описа на Административен съд - Видин, с което по оспорване на Герган Димчев Иванов е отменена негова заповед № з-549/5.06.2014 г. Касаторът счита съдебното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон - касационно основание по смисъла чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да се отмяна на съдебното решение и бъде отхвърлено оспорването. Съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Герган Димчев Иванов, редовно призован, не се е явил в съдебно заседание и не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да отмени обжалваната заповед, с която на полицай Иванов - младши автоконтрольор в група "Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност" в сектор "Пътна полиция", отдел "Охранителна полиция" в ОДМВР - Видин, е наложено дисциплинарно наказание писмено предупреждение за срок от три месеца на основание чл. 224, ал. 2, т. 2 от ЗМВР (отм.), съдът е изложил мотиви, че заповедта е издадена от компетентен орган в предвидената от закона форма, но при липса на посочените в нея нарушения, поради което е и незаконосъобразна те. издадена в нарушение на материалния закон. Съдът е приел за установено, че Гергин Иванов заедно с друг служител (полицай Миронов) при придвижването си след инструктажа до точката за контрол, са спрели за зареждане с гориво и за закупуване на минерална вода, което дисциплинарнонаказващият орган е определил като нарушение на чл. 81, ал. 2 от Инструкция № Iз-1665/22.08.2013 г. на МВР за организацията на работа и реда за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение. Според решаващите мотиви на обжалваното решение извършените действия не представляват нарушение, защото не представляват напускане на мястото на наряд, което още не е достигнато и на практика всички полицаи, присъствали на инструктаж биха се оказали в положение на нарушители за част от времето, определено им да са на пост. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и законосъобразно. При правилно установена фактическа обстановка решаващият състав е извел правилни и законосъобразни изводи. От съвкупната преценка на писмените и приобщените гласни доказателства се установява, че на 10.03.2014 г. в часовия диапазон 08.00 - 08.15 ч. на полицейските служители, включително и на полицай Гергин Иванов, е извършен задължителен инструктаж в качеството му на застъпващ наряда служител, проведен в съответствие с чл. 7, ал. 1 Инструкция № Iз-1665/22.08.2013 г. за организацията на работа и реда за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение. Безспорно установено е, че част от дължимото нарядно време е преминало в инструктаж. Не е спорно и че е било необходимо технологично време за придвижване на патрулиращите полицаи до крайната точка, както и не се оспорва, че на полицаите не е вменен конкретен маршрут за достигане до мястото за осъществяване на наряд. В цитираната в оспорената заповед разпоредба - чл. 81, ал. 2 от инструкцията, са уредени случаите и предпоставките, при които може да се напусне мястото за контрол /след достигането му/, но не и маршрутът за достигането му, поради което е правилна преценката на първоинстанционния съд за липса за нарушение на служебната дисциплина под формата на проявена небрежност в служебната дейност. Неоснователни са твърденията на касатора за неправилна преценка на съда за фактите предвид липсата на заредено гориво в полицейския автомобил. Полицаите Иванов и неговия колега Миронов, дават идентични обяснения защо не са успели да заредят гориво и този факт не опровергава установеното от съда и подкрепено от подалия сигнала гражданин, че полицейските служители са били в магазина до използваната от служителите на ОДМВР бензиностанция в 8.30 ч. и им е вменено задължение да поддържат определено неснишаемо ниво на гориво, тоест преди достигане на точката за контрол след потеглянето от мястото на инструктажа. Относно тези обстоятелства обясненията на двамата полицаи от дисциплинарното производство и инструктиралия ги служител на МВР, разпитан като свидетел в съдебното производство, са непротиворечиви, както помежду си, така и спрямо обясненията в дисциплинарното производство на гражданина, подал сигнала, че полицейските служители в 8 ч. 30 мин. са били пред магазина. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и липсата на претенция за разноски от ответната страна, разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение