Решение № 9688 от 14.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9806/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). С Решение 1626/12.03.2024 г., постановено по адм. д. 7701/2022 г. по описа на Административен съд София град (АССГ), е прогласена нищожността на Ревизионен акт /РА/ Р-22220421002964-091-001/19.01.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение 563/14.04.2022 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ДОДОП) София при ЦУ на НАП, като административната преписка е изпратена на компетентния орган за възлагане на нова ревизия, при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени със съдебния акт. Срещу така постановеното решение са постъпили две касационни жалби. С касационната жалба на Еурека Адвъртайзинг Р ЕООД, подадена чрез юрк. Николицов, поддържана в съдебно заседание от юрк. Николов, се иска отмяна на първоинстанционното решение поради наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорен е изводът на съда за липса на компетентност на издателите на ревизионния акт. Твърди се, че връщането на преписката за извършване на нова ревизия ще забави значително във времето издаването на РА и ще утежни дружеството с ненужни разходи. Претендира се присъждане на разноски. С касационната жалба на директора на ДОДОП - София, чрез юрк. Зарева, решението на първоинстанционния съд се оспорва в цялост поради неговата неправилност, обусловена от нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В подробно изложение касаторът оспорва изводът на съда за нищожност на оспорения ревизионен акт. Иска отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на касационната жалба на Еурека Адвъртайзинг Р ЕООД и за основателност на касационната жалба на директора на ДОДОП - София. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид доводите в касационните жалби и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба на Еурека Адвъртайзинг Р ЕООД е недопустима, тъй като е подадена от страна, за която не е налице правен интерес от обжалването. Първоинстанционното решение е благоприятно за дружеството, тъй като е уважена жалбата му, като е прогласена нищожността на спорния РА. Прогласеният за нищожен акт не поражда валидни правни последици, съответно не би могъл да породи и валидни правни задължения, от което следва, че за адресата на този акт не е налице правен интерес от обжалване на съдебното решение, с което същият е обявен за невалиден. Касационната жалба на директора на ДОДОП - София е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение, което подлежи на касационно обжалване, е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е бил РА Р-22220421002964-091-001/19.01.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение 563 от 14.04.2022 г. на директора на ДОДОП София, с който на Еурека Адвъртайзинг Р ЕООД са установени задължения по ЗДДС, в резултат на непризнато право на данъчен кредит в размер на 22 045,00 лева и начислени лихви за забава в размер на 4 332,21 лева. От фактическа страна първоинстанционният съд е установил, че със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ Р-22220421002964-020-001/ 25.05.2021 г., връчена електронно на 10.06.2021 г., издадена от И. Х. К., на длъжност началник сектор Ревизии в дирекция Контрол при ТД на НАП Велико Търново, оправомощен със Заповед З-ЦУ-1659/05.05.2021 г. на зам. изпълнителния директор на НАП, е възложено извършване на ревизия на ЕУРЕКА АДВЪРТАЙЗИНГ-Р ЕООД за установяване на задължения по ЗДДС за данъчни периоди от м. 05.2019 г. до м. 03.2021 г. Посочената заповед е изменена със Заповеди за изменение на ЗВР Р-22220421002964-020-002/07.09.2021 г. и Р-22220421002964-020-003/05.10.2021 г., като е определен нов срок за приключване на ревизията -10.11.2021 г. Съдът е установил, че със Заповед З-ЦУ-ОПР-2/19.04.2021 г. на изпълнителния директор на НАП, на основание чл. 12, ал. 6 от ДОПК и чл. 10, ал. 8 и 9 от ЗНАП, е оправомощен зам. изпълнителния директор на НАП - П. Л. Д., да определя органи по приходите, за които не се прилагат правилата на чл. 7, ал. 1 и чл. 8 от ДОПК. Със Заповед 3-ЦУ-1954/27.05.2021 г. на зам. изпълнителния директор на НАП, на основание чл. 10, ал. 9 от Закона за НАП, е определено контролните производства да бъдат възложени от началниците на сектори, посочени в Заповед З-ЦУ-1659/05.05.2021 г. и определени от директора на ТД на НАП-София със Заповед РД-01-287 от 10.05.2021 г., издадена на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК. Съгласно приложението към Заповед 3-ЦУ-1929/25.05.2021 г. на зам.- изпълнителния директор на НАП, служители на ТД на НАП Велико Търново следва да извършат контролното производство на Еурека Адвъртайзинг Р ЕООД, което е със седалище и адрес на управление в гр. София, [улица]. Първоинстанционният съд е приел, че делегирането на правомощия от заместник изпълнителния директор на НАП към орган по приходите от териториална дирекция, която не е териториално компетентна спрямо ревизираното лице, противоречи на нормата на чл. 112, ал. 2 ДОПК. Съдът е изложил подробни съображения относно регламентираната в ДОПК компетентност и е обосновал извод, че издадените от заместник изпълнителния директор на НАП заповеди на основание чл. 12, ал. 6 ДОПК и чл. 10, ал. 8 и ал. 9 ЗНАП са в пряко противоречие с разпоредбата на чл. 112, ал. 2, т. 2 ДОПК. Посочено е, че по аргумент от чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК органът по приходите, който е оправомощен да възлага ревизии следва да бъде определен от териториалния директор на ТД на НАП - София (за процесния случай), който обаче няма материална и териториална компетентност спрямо органи по приходите, които са на длъжност като такива към друга териториална дирекция (в случая ТД на НАП - Велико Търново) и съответно не са част от подчинената му ТД на НАП - София. В тази връзка не е предоставена надлежно компетентност за възлагане на ревизии на И. Х. К., съгл. Заповед РД 01 287/10.05.2021г., тъй като директорът на ТД на НАП София не притежава компетентност за предоставяне на такава спрямо органи по приходите от друга териториална дирекция. В допълнение съдът е приел, че хипотезата на чл. 10, ал. 9 ЗНАП е приложена при липсата на мотиви, обосноваващи необходимостта ревизията да бъде извършена от органи по приходите от друга териториална дирекция, различна от компетентната дирекция по чл. 8 ДОПК. С тези мотиви съдът е прогласил оспорения акт за нищожен, като на основание чл. 160, ал. 5 ДОПК във връзка с чл. 173, ал. 2 АПК е изпратил преписката на компетентния орган, при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Съгласно решението по тълк. дело 2/2024 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на ВАС, не е нищожен ревизионен акт, издаден в резултат на ревизия, възложена от орган по приходите служител на една териториална дирекция на Националната агенция за приходите, определен със заповед по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК на директора на друга териториална дирекция на Националната агенция за приходите въз основа на заповеди по чл. 12, ал. 6, изр. първо ДОПК и чл. 10, ал. 9 ЗНАП, по отношение на лице, за което съгласно правилата на чл. 8 ДОПК компетентни са органите на втората (другата) териториална дирекция. В мотивите на тълкувателното решение се сочи, че при действието на чл. 12, ал. 6, изр. първо ДОПК правомощие на изпълнителния директор на НАП или на заместник-директор, комуто той е делегирал това правомощие, е да определи органи по приходите или публични изпълнители, за които не важат ограниченията на компетентността по място, обвързана с принадлежността им към компетентната териториална дирекция. В чл. 10, ал. 9 ЗНАП е създадено правомощие за изпълнителния директор или за оправомощено от него лице, при необходимост за изпълнение на възложените на агенцията функции, да нареди служители от една териториална дирекция да осъществяват правомощията си по отношение на лица, за които съгласно правилата на чл. 8 ДОПК компетентни са органите на друга териториална дирекция, включително за части от работното време и без промяна на мястото на работа. Ревизионният акт не е опорочен от обстоятелствата, че ревизията е възложена и в състава на издалите го органи по приходите като възложител на ревизията е участвал орган по приходите от друга териториална дирекция, щом ревизията е проведена в компетентната териториална дирекция, а възложилият е от кръга на тези по чл. 12, ал. 6, изр. първо ДОПК и е определен по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК от директора на компетентната дирекция. Включването в персоналните предели на заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК на длъжностни лица от състава на друга териториална дирекция не е в противоречие с правилото на чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗНАП. Директорът и в тази хипотеза организира и ръководи териториалната дирекция в териториалния обхват, отреден с решението на управителния съвет по чл. 5, ал. 5, т. 5 ЗНАП, като не е дължимо отношение на субординация между териториалния директор и адресатите на заповедта му. Преценката за необходимостта служителите на НАП да осъществяват правомощията си извън територията, ограничена от правилата на чл. 8 ДОПК, е за субекта по чл. 10, ал. 9 ЗНАП. Тя не поражда преки правни последици извън съдържанието на правоотношението между служителя и органа по назначаването и с арг. от чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК не подлежи на съдебен контрол за законност, включително инцидентен. Отсъствието на изискване за обосноваване (а съответно и за доказване) на необходимостта от издаването на заповедта по чл. 10, ал. 9 ЗНАП и недопустимостта на съдебния контрол върху нея дисквалифицират участието в ревизионното производство и в издаването на крайния му акт на органи по приходите, посочени в тази заповед, като основание за недействителност на ревизионния акт, макар тези административни органи да не са от компетентната териториална дирекция и заповедта да не е мотивирана. Ревизионният акт не е издаден в противоречие с разпоредбата на чл. 112, ал. 2, т. 2 ДОПК. Не е иззета компетентността на изпълнителния директор или определен от него заместник за възлагане на ревизия ...за всяко лице и за всички видове задължения и отговорности за данъци и задължително осигурителни вноски. С оглед изложеното неправилно административният съд е приел, че процесният ревизионен акт е нищожен. В решението липсват мотиви по останалите критерии за законосъобразност на ревизионния акт съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК, което препятства решаването на спора по същество от касационната инстанция. Поради това и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорения акт. На основание чл. 226, ал. 3 АПК, при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските в настоящото производство. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,