Решение № 2320 от 18.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8294/2012 г.

Решение № 2320 от 18.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8294/2012 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Милкимпорт 2010" ЕООД - гр. София чрез процесуалния представител адв. Силвия Русенова срещу решение № 2220/24.04.2012 г., постановено по адм. дело № 10208/2011 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за дерегистрация по ЗДДС № 220991100005184/8.07.2011 г., потвърден с решение № 1822/14.10.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение по чл. 209, т. 3 АПК поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценка на протоколите за извършени насрещни проверки, които според касатора не могат да бъдат годни доказателства. Твърди се, че актът за дерегистрация не отговаря на законовите изисквания - не е мотивиран, тъй като само са посочени протоколите за посещение на адрес за кореспонденция, но липсват конкретни мотиви относно приложимостта на чл. 176 ЗДДС. Съдът не е допуснал искането на дружеството за събиране на ИПДПОЗЛ № 10-74-01-24 от 8.06.2011 г., ИПДПОЗЛ № 10-74-01-30/30.06.2011 г. и ИПДПОЗЛ № 10-74-02-39 от 30.06.2011 г., ведно с доказателствата за датата и начина на връчване. Неправилно според касатора съдът е приел, че дружеството не е било открито на адреса на управление и че там не е имало представител, който да получава съобщения, както и че неправилно е прието, че е вписан грешен адрес на управление. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на акта за дерегистрация по ЗДДС. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП с променено наименование с ДВ, бр. 94/2012 г., считано от 1.01.2013 г. на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" чрез процесуалния си представител юриск. Волянова я оспорва с искане да се остави в сила като правилно обжалваното решение и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, тъй като съдът неправилно е преценил доказателствата по делото, включително и свидетелските показания на Даниела Арсенкова. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че въпреки извършената от органите по приходите двукратна проверка на адреса на дружеството с протоколи № 17324-1/27.06.2011 г. и № 17324-2/5.07.2011 г. е установено, че липсват табели с фирмено лого и не е осъществен контакт с данъчно задълженото лице. За неоснователни са приети от съда възраженията на дружеството, че е търсено на друг адрес, а не на вписания адрес на управление. Съдът е приел, че се касае за техническа грешка, но без съмнение е, че именно това е адреса, вписан от дружеството. От разпита на свидетелката Даниела Арсенкова - служител в "Ети Корект" ЕООД съдът е приел за установено, че на това място (гр. София, ул. "Иван Шишман" № 3, вх. "Б", ет. 4, ап. 4) за периода на месеците юни - юли 2011 г. са изпратени две пратки, адресирани до жалбоподателя, но те са получени от свидетелката, за която съдът е приел, че няма данни да е упълномощен представител на жалбоподателя. Въз основа на това е прието от съда, че са налице материалноправните предпоставки на чл. 106, ал. 2, т. 2, б. "б" ЗДДС и затова постановения акт за дерегистрация на дружеството - жалбоподател е законосъобразен. Обжалваното решение е правилно постановено. Дерегистрацията представлява санкция за неизпълнение на установени законови задължения на определен данъчен субект. Едно от тези основания е посочено в чл. 176, т. 1 във връзка с чл. 106, ал. 2, т. 2, б. "б" ЗДДС и то е поради ненамиране на адреса за кореспонденция по реда на ДОПК. Макар законодателят да не е конкретизирал броят на ненамиране на адрес, което да е основание за дерегистрация по ЗДДС, несъмнено то трябва да е системно, а не еднократно, за да може и органът по приходите да извърши мотивирана преценка, че това ненамиране на адреса е достатъчно основание за дерегистрацията на данъчно задълженото лице. В процесния случай по делото са приложени два протокола за извършени насрещни проверки - № 17324-1 от 27.06.2011 г. и № 17324-2/5.07.2011 г., от които се установява, че дружеството не е намерено на посочения от него адрес за кореспонденция, който видно от представените удостоверения за актуално състояние съвпада с адреса на управление. От разпита на свидетелката Арсенкова - служителка на друга фирма, находяща се на същия адрес, е установено, че на този адрес са регистрирани няколко фирми и че тя лично е получавала кореспонденция и за "Милкимпорт 2010" ЕООД. Това се установява и от представеното писмо от "Български пощи", от което се установява, че на 21.06.2011 г. Арсенкова е получила пратка за "Милкимпорт" без означението 2010 в името на дружеството, както и още една пратка, получена на 5.07.2011 г. от лицето Гемковска. Нито свидетелката Арсенкова, нито посоченото друго лице Гемковска няма данни да са упълномощени от дружеството да получават съобщения и пощенски пратки от негово име. От разпита на свидетелката се установява, че "Милкимпорт 2010" ЕООД е регистрирана на този адрес, но не се помещава там, т. е. на адреса не се намира офис на фирмата. При това положение правилно и органите по приходите и съдът са приели, че е налице основанието по чл. 176, т. 1 ЗДДС за дерегистрация по ЗДДС на касатора. По повод искането пред първоинстанционния съд да се задължи приходната администрация да представи исканията за проверки на дружеството - ИПДПОЗЛ № 10-74-01-24/8.06.2011 г., ИПДПОЗЛ № 10-74-01-30/30.06.2011 г. и ИПДПОЗЛ № 10-72-02-39/30.06.2011 г., ведно с доказателствата за датата и начина на връчване, правилно първоинстанционният съд не го е уважил. Законосъобразни са изводите на съда, че от тях няма да се установят други факти от значение за делото. Допуснатата грешка в изписване адреса на управление и на кореспонденция на касатора - "Иван Шишманов", а не "Иван Шишман" не се отразява върху законосъобразността на акта за дерегистрация, тъй като е установено, че касаторът е търсен на адреса на ул. "Иван Шишман", където е търговската регистрация на дружеството, което се потвърждава от свидетелката Арсенкова, както и от представената справка от Агенция по вписванията, Търговски регистър. Оплакването на касатора, че в протоколите от извършени насрещни проверки, които са приложени по делото не фигурират свидетели, каквото е изискването на чл. 50 ДОПК е неоснователно. Такова изискване законодателят не е въвел в чл. 50 ДОПК, а само подпис на лица, извън кръга на приходните органи, когато съответното данъчно задължено лице откаже да подпише съответния протокол. Приложеният по делото договор за наем от 1.12.2010 г., в който е посочен адрес на касатора в гр. София, ул. "Пирински проход" № 61А, вх. "Б", ет. 3, офис 15 не променя горните изводи, тъй като не са ангажирани от касатора никакви доказателства, които да установят, че адресът, посочен в договора за наем е адрес за кореспонденция, за който приходните органи са били уведомени по надлежния ред съобразно чл. 28 ДОПК. Съдържащото се писмо в делото на стр. 25 до ТД на НАП за посочения в договора за наем адрес, няма данни да е достигнал до приходната администрация, поради което тя не е била уведомена за него. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не подлежи на отмяна и затова следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Въпреки изхода на делото на ответника не се присъжда юрисконсултско възнаграждение, тъй като такова е присъдено от първоинстанционния съд и то съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК е за цялото съдебно производство, а не за всяка съдебна инстанция поотделно, както е за адвокатските възнаграждения. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,